Имам писмо от Богдан Русев в пощата си.
Богдан Русев казва, че разказите ми въобще не са лоши и в началото на годината като започнат пак работа, ще си избере един и ще го публикува. В Kapital Light.
Икономика викаш, а?
Отида ли в София февруари започвам да си търся някое списание, за което да пиша, ако ще и без пари. Само да ме вземат.
Говори ми сега за коледни чудеса!!!
неделя, 21 декември 2008 г.
петък, 19 декември 2008 г.
Прибрах се във Варна. Върнах се в познатата вселена и си припомних за сетен път защо толкова много си обичам града. Всичко е прекрасно тук. Всичко. Няма задръстване, има дървета, мога да отида навсякъде пеш, има La Piazza, топло е, има море и Морска градина, дори плюещите плочки са хубави.
Започнах да отмятам доста хора от списъка "Да се видя с ..., когато се прибера". Ходих да видя леля и да взема учебника по Микроикономика *гнус,гнус!* на братовчедка ми и минах през целия Левски, така както баба ме водеше, когато бях малка. Обожавам този квартал, ако се върна да живея във Варна, ще си купя апартамент в Левски.
Имам чувството, че всичкото напрежение, което бях събрала напоследък, изчезна. В момента се чувствам безкрайно спокойна и щастлива. И изпитът ми във вторник, за който продължавам да не пипвам, ми се струва крайно нереален. Голяма съм оптимистка, аха. Но ще си науча и ще изкарам четири. Хехе.
Искам да кажа:
Да живее кафенето COSTA RICA на центъра или както и да му е името.
Направо не можех да повярвам, че капучиното в огромната чаша с един пръст пяна и поръсения шоколад отгоре под формата на три кафени зърна е за мен. Сякаш бях ударила шестица от джакпота.
Извод: научи се да ходиш в кафенета за бели хора! Писна ми да ми пробутват някаква блудкава гадост за капучино.
Никога не успявам да напиша всичко, което ми се пише. Все спирам по средата - както и днес.
Докато четях "Виконт дьо Бражелон" силно впечатление ми направи една реплика:
"Когато една жена ти пише писмо, знай, че най-значимата част се крие в послеписа." Не цитирам точно, а по памет.
P.S. Не предполагах, че си имам друг читател освен Крис. :)
Започнах да отмятам доста хора от списъка "Да се видя с ..., когато се прибера". Ходих да видя леля и да взема учебника по Микроикономика *гнус,гнус!* на братовчедка ми и минах през целия Левски, така както баба ме водеше, когато бях малка. Обожавам този квартал, ако се върна да живея във Варна, ще си купя апартамент в Левски.
Имам чувството, че всичкото напрежение, което бях събрала напоследък, изчезна. В момента се чувствам безкрайно спокойна и щастлива. И изпитът ми във вторник, за който продължавам да не пипвам, ми се струва крайно нереален. Голяма съм оптимистка, аха. Но ще си науча и ще изкарам четири. Хехе.
Искам да кажа:
Да живее кафенето COSTA RICA на центъра или както и да му е името.
Направо не можех да повярвам, че капучиното в огромната чаша с един пръст пяна и поръсения шоколад отгоре под формата на три кафени зърна е за мен. Сякаш бях ударила шестица от джакпота.
Извод: научи се да ходиш в кафенета за бели хора! Писна ми да ми пробутват някаква блудкава гадост за капучино.
Никога не успявам да напиша всичко, което ми се пише. Все спирам по средата - както и днес.
Докато четях "Виконт дьо Бражелон" силно впечатление ми направи една реплика:
"Когато една жена ти пише писмо, знай, че най-значимата част се крие в послеписа." Не цитирам точно, а по памет.
P.S. Не предполагах, че си имам друг читател освен Крис. :)
сряда, 17 декември 2008 г.
неделя, 14 декември 2008 г.
Сега ще открия топлата вода с изявлението "Мъжете са свине!". Но е факт, доказаха го за сетен път. Стефчо, миличкият, да се окаже с такова его, непонасящо никакви обиди. Кхъ, добре, че се издъних преди да стане нещо сериозно между нас. А той ще ме потърси отново, ау, сладурът той,не е познал на кого ще ги върти тия номера, щото кака му вече се връща от тоя път и определено няма да го остави да я върти както му падне. Ах, нещастник :)))
А като си помисля, че снощи плаках за него?! Божке!!!
П.С. Ще си купя вибратор най-накрая, за да си реша проблема с мъжете.
А като си помисля, че снощи плаках за него?! Божке!!!
П.С. Ще си купя вибратор най-накрая, за да си реша проблема с мъжете.
събота, 13 декември 2008 г.
четвъртък, 11 декември 2008 г.
- Гледай го, бе! Гледай го! Гледай колко е красив!
- Къде?!
- Пред теб!
- Ани, какво да гледам?!
- Мерцедеса! Така като гледаш, да виждаш куче,за което да казвам, че е красиво?!
- ....
- Е, за какво друго бих могла да кажа, че е красиво?
- Момче, примерно?
Днес за поредна година с Ния се тормозехме с Американските щати. Този път не се опитвахме да ги изброим, а се опитвахме да ги познаем по съкращенията в един сайт за "намерете си дружката от гимназията, само изберете щат!" Отказахме се покрай Минесота и спора Мериленд с "Е" или с "А" се пише и дали има двойно "L". Maryland, за тези, които се интересуват.
- Ау, много те обичам!
- Моля?
- Шегувам се,бе, спокойно!
Тома е казал, че съм много красива. Ебаси кефа :РРРРР
- Къде?!
- Пред теб!
- Ани, какво да гледам?!
- Мерцедеса! Така като гледаш, да виждаш куче,за което да казвам, че е красиво?!
- ....
- Е, за какво друго бих могла да кажа, че е красиво?
- Момче, примерно?
Днес за поредна година с Ния се тормозехме с Американските щати. Този път не се опитвахме да ги изброим, а се опитвахме да ги познаем по съкращенията в един сайт за "намерете си дружката от гимназията, само изберете щат!" Отказахме се покрай Минесота и спора Мериленд с "Е" или с "А" се пише и дали има двойно "L". Maryland, за тези, които се интересуват.
- Ау, много те обичам!
- Моля?
- Шегувам се,бе, спокойно!
Тома е казал, че съм много красива. Ебаси кефа :РРРРР
сряда, 10 декември 2008 г.
Корпоративни уроци
Нямаше как да не ги открадна и да не си ги сваля и аз, много са добри, ама много :)
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът.Преди да е казала и една дума, той предлага:Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата
и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал.Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
-Кой беше? - попитал съпругът й.
-Боб - съседът - отговорила тя.
-Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата,той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно,докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре
ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията
си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" -скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да
се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф!И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места
след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото,без да прави нищо. Заекът го
попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука:За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
-Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига
енергия за да махам толкова силно с крила.
-Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни
и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.Не след дълго бил забелязан от фермера,който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв:когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука:Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал,отишъл при нея и предложил:
-Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.
Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва
с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
-Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо,той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението.Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: - Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука:Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.Мозъкът казал:"Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото." Краката казали:" Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска." Ръцете казали:"Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари." И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф.Всички части започнали да се смеят на идеята.Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали
в паника, а мозъкът изпаднал в треска.В края на краищата всички решили, че задникът
трябва да бъде шеф и нещата преминали.Всички части си вършели своята работа,
докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука:Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът.Преди да е казала и една дума, той предлага:Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата
и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал.Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
-Кой беше? - попитал съпругът й.
-Боб - съседът - отговорила тя.
-Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата,той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно,докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре
ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията
си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" -скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да
се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф!И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места
след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото,без да прави нищо. Заекът го
попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука:За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
-Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига
енергия за да махам толкова силно с крила.
-Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни
и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.Не след дълго бил забелязан от фермера,който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв:когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука:Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал,отишъл при нея и предложил:
-Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.
Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва
с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
-Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо,той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението.Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: - Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука:Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.Мозъкът казал:"Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото." Краката казали:" Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска." Ръцете казали:"Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари." И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф.Всички части започнали да се смеят на идеята.Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали
в паника, а мозъкът изпаднал в треска.В края на краищата всички решили, че задникът
трябва да бъде шеф и нещата преминали.Всички части си вършели своята работа,
докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука:Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много
неделя, 7 декември 2008 г.
Времегуб
- Представяш ли си какъв ужас?
- Да бе, да ти изтръпне опашката направо!
Скоро ще си напиша "Автобусните истории". Туткам се толкова много, защото исках да е само с наистина подочути неща в автобуса, а то. Глупост.Тъкмо щях да кажа, че вече не използвам градския транспорт, а на практика го използвам два пъти повече от преди. Странно е как понякога изключвам за подобни очеизвадни неща. Може би просто вече не чувам интересни истории в автобуса. Такива, които си струва да се разкажат. Разказите ми вече официално станаха 30. Много много съм горда със себе си. Скоро мога да отпразнувам някакъв своеобразен творчески юбилей. Събудих се в доста кофти настроение, а сега се усмихвам. Така става, когато говоря за разказите си. Рали вчера ме попита кога ще издавам. Кога ли? Първо трябва да ме публикуват в някое списание и да спечеля още 2-3 конкурса, за да си помисля за издаване. За което въобще и не мечтая, особено след като прочетох една статия, май беше на Богдан Русев, по въпроса за издаване и нужните 800 продадени копия от първата книга, за да се надяваш на втора. Май не беше статия. Така ми се ще да ги дам на баща ми да ги прочете,но съм си наложила някаква глупава мисъл, че в разказите ми има все странни неща, които ще го притеснят.А той ще ми направи? най-добрата критика.
След вчерашното посещение на "Панаир на книгата" си ошушках седмичния бюджет. Сега трябва да изкарам четири дни без да изхарча и лев.Два дни вече ги изкарах успешно, добре, че си готвихме и не ми се налагаше да давам пари, но ден трети и ден четвърти се падат осми и девети декември. Мечта. Ще живея нз изпарения до 17 декември, когато най-накрая ще си се прибера във Варна. Вече ми избиха чивиите тук. Гаден гаден град. И въпреки всичко три книжки, красота. Обичам, обичам, че имам още две.Аууу, всъщност и три други. Обичам обичам обичам!
Вчера почти успяхме да си поговорим със Стефан.Харесва ми темпото, с което се развиват нещата. Изгледахме си първи сезон на Smallville. Цял сезон разправяме колко е смотан сериала, колко е тъп и как може да е толкова лигав Кларк, и Лана да е такова леке и накрая!?
- Ооо, вижте Кларк! Обичаме го без горнище!Ау, този поглед.Аууу,дайте ми тухла! Вижте Лееееееекс! Ох,колко е хубав!Ела да те спася,Лекс!
И все в този тон. На десети започваме сезон втори и се чудя колко време ще го гледам преди да ми омръзне, защото наистина не вярвам, че бих го гледала осем сезона, както продължава и да си излиза.
Време за учене. Ох,имаме толкова неща да правим днес. И този осми декември вобще не ме ентусиазира о.О Нито се радвам за него,нито нищо. По-скоро се радвам, че ще изляза от София, ще се видя с братовчедка и ще се разходя малко. Че кокалите ми хванаха прах тук.
Време за учене, както казах.
- Да бе, да ти изтръпне опашката направо!
Скоро ще си напиша "Автобусните истории". Туткам се толкова много, защото исках да е само с наистина подочути неща в автобуса, а то. Глупост.Тъкмо щях да кажа, че вече не използвам градския транспорт, а на практика го използвам два пъти повече от преди. Странно е как понякога изключвам за подобни очеизвадни неща. Може би просто вече не чувам интересни истории в автобуса. Такива, които си струва да се разкажат. Разказите ми вече официално станаха 30. Много много съм горда със себе си. Скоро мога да отпразнувам някакъв своеобразен творчески юбилей. Събудих се в доста кофти настроение, а сега се усмихвам. Така става, когато говоря за разказите си. Рали вчера ме попита кога ще издавам. Кога ли? Първо трябва да ме публикуват в някое списание и да спечеля още 2-3 конкурса, за да си помисля за издаване. За което въобще и не мечтая, особено след като прочетох една статия, май беше на Богдан Русев, по въпроса за издаване и нужните 800 продадени копия от първата книга, за да се надяваш на втора. Май не беше статия. Така ми се ще да ги дам на баща ми да ги прочете,но съм си наложила някаква глупава мисъл, че в разказите ми има все странни неща, които ще го притеснят.А той ще ми направи? най-добрата критика.
След вчерашното посещение на "Панаир на книгата" си ошушках седмичния бюджет. Сега трябва да изкарам четири дни без да изхарча и лев.Два дни вече ги изкарах успешно, добре, че си готвихме и не ми се налагаше да давам пари, но ден трети и ден четвърти се падат осми и девети декември. Мечта. Ще живея нз изпарения до 17 декември, когато най-накрая ще си се прибера във Варна. Вече ми избиха чивиите тук. Гаден гаден град. И въпреки всичко три книжки, красота. Обичам, обичам, че имам още две.Аууу, всъщност и три други. Обичам обичам обичам!
Вчера почти успяхме да си поговорим със Стефан.Харесва ми темпото, с което се развиват нещата. Изгледахме си първи сезон на Smallville. Цял сезон разправяме колко е смотан сериала, колко е тъп и как може да е толкова лигав Кларк, и Лана да е такова леке и накрая!?
- Ооо, вижте Кларк! Обичаме го без горнище!Ау, този поглед.Аууу,дайте ми тухла! Вижте Лееееееекс! Ох,колко е хубав!Ела да те спася,Лекс!
И все в този тон. На десети започваме сезон втори и се чудя колко време ще го гледам преди да ми омръзне, защото наистина не вярвам, че бих го гледала осем сезона, както продължава и да си излиза.
Време за учене. Ох,имаме толкова неща да правим днес. И този осми декември вобще не ме ентусиазира о.О Нито се радвам за него,нито нищо. По-скоро се радвам, че ще изляза от София, ще се видя с братовчедка и ще се разходя малко. Че кокалите ми хванаха прах тук.
Време за учене, както казах.
четвъртък, 4 декември 2008 г.
Terry Williams - Sorry Baby
Някак си много подходяща се явява за случая.
Verse1
When we begin to play
We know it's a thing that's game
And we know at less
It's a lesson to learn from the past
Chorus
Now you know the truth
Is that I've never feel the same for you
I'm afraid for you
But really I was so confused
Sorry Baby
Verse2
What did it taste your lips
Where I hold you??????
But you game your love
Oh the love that you could keep
Chorus
Verse3
In your eyes I see
You're still in love with me
And I know it's so cruel
But you must???? the truth
Sorry Baby
Sorry Baby
Verse1
When we begin to play
We know it's a thing that's game
And we know at less
It's a lesson to learn from the past
Chorus
Now you know the truth
Is that I've never feel the same for you
I'm afraid for you
But really I was so confused
Sorry Baby
Verse2
What did it taste your lips
Where I hold you??????
But you game your love
Oh the love that you could keep
Chorus
Verse3
In your eyes I see
You're still in love with me
And I know it's so cruel
But you must???? the truth
Sorry Baby
Sorry Baby
понеделник, 1 декември 2008 г.
Открих, че имам слабост към бижута покрай бала. Тогава постоянно хвърчахме с майка ми наляво-надясно да разглежда тези бижута и онези. Лошото е, че развих слабост към скъпи италиански стоманени бижута. Като на Brosway например. Много са красиви и предполагам, че цената им е също така красива. Така и не се осмелих да вляза в магазина им в мола и да проверя колко струват. Глупаво, но факт. Притеснявам се да влизам в скъпи магазини. Най-вече заради отношението на продавачите. Очевидно е, че няма да купя нищо. Очевидно е, че е много гадно да работиш на процент и да ти влизат само ей-такива като мен, които не смеят да пипнат нищо,защото знаят, че не могат да си го позволят. Но мразя присмехулните им погледи и високомерното държание. Случвало се е с майка ми да влезем в магазин с намерението само да разгледаме и да си излезем със сметка за 70 лв. Окей, в тези бижутерийни магазини за 70 лв сигурно мога да си купя закопчалката на часовника (евентуално), но това не означава, че трябва да се държат така нагло. Пък и в крайна сметка щом те работят в тези магазини, означава, че също не могат да си позволят стоките, които продават.
Така че мили продавачи в скъпите магазини - бъдете мили с хората. Може и да си купим нещо някога.
Вярна на моята природа, първа потърсих Стефан. Цял ден чаках отговор на смса си и вечерта в десет, напълно отчаяна и ядосана му изтрих номера от телефонния указател. 20 секунди по-късно получих смс. Карма не ами чудо, (в това изречение трябва да се сложи запетайка, но много ме съмнява къде точно).И снощи се засякохме в скайп, поговорихме си, той се държеше мило и толкова. Днeс пак така. Та ще видя какво ще стане. Нещо напоследък доста ми поумря ентусиазмът към него. И Иво естествено. Но относно него се надявам скоро нещата да се променят.
Така че мили продавачи в скъпите магазини - бъдете мили с хората. Може и да си купим нещо някога.
Вярна на моята природа, първа потърсих Стефан. Цял ден чаках отговор на смса си и вечерта в десет, напълно отчаяна и ядосана му изтрих номера от телефонния указател. 20 секунди по-късно получих смс. Карма не ами чудо, (в това изречение трябва да се сложи запетайка, но много ме съмнява къде точно).И снощи се засякохме в скайп, поговорихме си, той се държеше мило и толкова. Днeс пак така. Та ще видя какво ще стане. Нещо напоследък доста ми поумря ентусиазмът към него. И Иво естествено. Но относно него се надявам скоро нещата да се променят.
неделя, 23 ноември 2008 г.
сряда, 19 ноември 2008 г.
Бла
Нещо съм се вкиснала и момичетата не знам как им дойде, но на вечеря започнахме да си разказваме какви бели сме правили като малки или по-скоро как сме се осакатявали. Докато Ний разказваше как майка й отрязала миглите на братовчедка си, аз се сетих как веднъж, докато бяхме малки с брат ми, решихме да си правим шеги по телефона и един път ни вдигна малко момиче:
- Ало,конят на хан Крум е, ханът там ли е? - запушваме слушалката с ръка и подхил-подхил-подхил двамата, а отсреща:
- Кой? Мама ли? Мамооооооо, търсят те по телефона! - попикахме се от смях
- Ало,конят на хан Крум е, ханът там ли е? - запушваме слушалката с ръка и подхил-подхил-подхил двамата, а отсреща:
- Кой? Мама ли? Мамооооооо, търсят те по телефона! - попикахме се от смях
четвъртък, 13 ноември 2008 г.
Chu!
Решаваме кръстословица в "Основи на икономическите теории".
- Еврейска поппвеица с четири букви - Бу.
- Ищар - аз.
- Ама.... то не се събира! - Бу.
- "Щ" е една буква. - аз.
- .... - Бу.
Продължаваме да си решаваме кротко кръстословицата, по едно време чувам как момче на задната редица чете думите от кръстословицата и малко след това:
- Колежке, може ли кръстословицата да си препишем някои думи?
- Може, разбира се, заповядай. - тъкмо подавам кръстословицата и:
- ААааа,колежке, чакай, чакай, останаха ми само още две да препиша. - колежката отдясно.
От самата лекция записах точно три реда, затова и днес на контролното прочетох някои неща за пръв път. Симпатия.
Slave of my Mind каза: излизам само с момичета! не мога да си намеря точни момчета за компания...или ще ги изчукам всички,или ще изпедерастея. някак си везните се накланят към второто.
Тежка е съдбата на студентите, дошли в София от други градове. Освен сложната задача да си намерят приятели, трябва да се научат да си правят поне три вида сандвичи, да перат чорапи на ръка, да стават без мама да ги ръчка и да се научат да си правят месечен бюджет на парите, за да не карат две седмици с 20 лв.
Да не говорим, че тази промяна на ударенията ме побърква:
фермЕри, ФрансИс, ОливЕр, харАктерно, Остави,златО и пр.
А като чуя "Бате" вече и директно ми иде да прибегна към насилие. Неспасяемо тъпо обръщение >.<
о,изгледах си анимето - "Special A". Доста бързо при това. Трябва да си намеря друго подобно. Докато тръся, прочетох килограм shoujo manga, бях забравила защо точно не чета такива неща. Много зле. ама по-зле е, че ми харесва :р
Наместо това би трябвало да чета Катя Бекярова, но не би. И по социология трябва да погледна. Мъка,мъка...
- Еврейска поппвеица с четири букви - Бу.
- Ищар - аз.
- Ама.... то не се събира! - Бу.
- "Щ" е една буква. - аз.
- .... - Бу.
Продължаваме да си решаваме кротко кръстословицата, по едно време чувам как момче на задната редица чете думите от кръстословицата и малко след това:
- Колежке, може ли кръстословицата да си препишем някои думи?
- Може, разбира се, заповядай. - тъкмо подавам кръстословицата и:
- ААааа,колежке, чакай, чакай, останаха ми само още две да препиша. - колежката отдясно.
От самата лекция записах точно три реда, затова и днес на контролното прочетох някои неща за пръв път. Симпатия.
Slave of my Mind каза: излизам само с момичета! не мога да си намеря точни момчета за компания...или ще ги изчукам всички,или ще изпедерастея. някак си везните се накланят към второто.
Тежка е съдбата на студентите, дошли в София от други градове. Освен сложната задача да си намерят приятели, трябва да се научат да си правят поне три вида сандвичи, да перат чорапи на ръка, да стават без мама да ги ръчка и да се научат да си правят месечен бюджет на парите, за да не карат две седмици с 20 лв.
Да не говорим, че тази промяна на ударенията ме побърква:
фермЕри, ФрансИс, ОливЕр, харАктерно, Остави,златО и пр.
А като чуя "Бате" вече и директно ми иде да прибегна към насилие. Неспасяемо тъпо обръщение >.<
о,изгледах си анимето - "Special A". Доста бързо при това. Трябва да си намеря друго подобно. Докато тръся, прочетох килограм shoujo manga, бях забравила защо точно не чета такива неща. Много зле. ама по-зле е, че ми харесва :р
Наместо това би трябвало да чета Катя Бекярова, но не би. И по социология трябва да погледна. Мъка,мъка...
сряда, 5 ноември 2008 г.
Депресии
Харесвам го, не го харесвам.
Искам да спя с него, не искам да спя с него.
Искам го за гадже, не го искам.
Възбужда ме, не го трая.
Писна ми!!!
Кога ще порастна?! Кога ще го преодолея този сковаващ страх?! Тази тъпа "травма"?! Кога ще започна да се държа нормално?! Кога няма да потръпвам, когато момче ме прегърне изненадващо и няма да се дърпам, когато посегне да ме целуне?! Кога, мамка му, ще спра да се плаша?!
Баси, наистина ми трябва психолог. Инак ще си остана такава до незнамсикогаси!
Искам да си отида в стаята, да си пусна музика на рипийт и да си се наплача като хората, ама не можеееее. Защото Бу ще скочи да ме пита какво ми е, Ния ще скочи да ме пита какво ми е. И аз какво ще им кажа? Ми такава съм си от малка. По-скоро от петгодишна.
Йей, да живее! Стресирана съм >.<
И искам да се върна във Варна. Вкъщи, в моята си стая. Тази София ми бърка навсякъде. Да ме пита човек кой ме би по главата да дойда тук?! Ама не можее. И това не може. Дадоха ни 10 000 контролни за следващия месец и половина и трябва да се учи. Така, така. Гнус, гнус!
Искам да спя с него, не искам да спя с него.
Искам го за гадже, не го искам.
Възбужда ме, не го трая.
Писна ми!!!
Кога ще порастна?! Кога ще го преодолея този сковаващ страх?! Тази тъпа "травма"?! Кога ще започна да се държа нормално?! Кога няма да потръпвам, когато момче ме прегърне изненадващо и няма да се дърпам, когато посегне да ме целуне?! Кога, мамка му, ще спра да се плаша?!
Баси, наистина ми трябва психолог. Инак ще си остана такава до незнамсикогаси!
Искам да си отида в стаята, да си пусна музика на рипийт и да си се наплача като хората, ама не можеееее. Защото Бу ще скочи да ме пита какво ми е, Ния ще скочи да ме пита какво ми е. И аз какво ще им кажа? Ми такава съм си от малка. По-скоро от петгодишна.
Йей, да живее! Стресирана съм >.<
И искам да се върна във Варна. Вкъщи, в моята си стая. Тази София ми бърка навсякъде. Да ме пита човек кой ме би по главата да дойда тук?! Ама не можее. И това не може. Дадоха ни 10 000 контролни за следващия месец и половина и трябва да се учи. Така, така. Гнус, гнус!
неделя, 2 ноември 2008 г.
Лонг лив Инглиш!
Не мога да не си го запазя някъде:
http://ominaeshi.blogspot.com/2008/10/1084.html
Много се смяхме с Ний на това.
Искам във Варна :/
И това! И това!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=139761c
http://ominaeshi.blogspot.com/2008/10/1084.html
Много се смяхме с Ний на това.
Искам във Варна :/
И това! И това!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=139761c
сряда, 29 октомври 2008 г.
Light. Kapital Light.
ИЗВИНЯВАМ СЕ НА ИЗОЛДА .НЕ Е ЛУДА .ВСЕКИ ИМА МНЕНИЕ.
това му прозвуча невъобразимо смешно. От онези неща, на които не се смееш с глас, но вътрешно умираш от смях.
А този разказ - http://www.capital.bg/show.php?storyid=569375 - е адски сладурест.
това му прозвуча невъобразимо смешно. От онези неща, на които не се смееш с глас, но вътрешно умираш от смях.
А този разказ - http://www.capital.bg/show.php?storyid=569375 - е адски сладурест.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Yada,yadaaa
Стефан №2 доста упорито ме кани на клуб за Хелоуйин. Стефан №1 ме покани на среща в четвъртък. Иво да се радва на Алекс. Бих се пробвала с Васил, с който ще ми е най-добре, но той е малко по-сложен, а и се оказа, че сега е в процес на избиране на девойка, та по-добре да не се бутам там.
Няма да се занимавам повече с Иво. Ще ми е само приятел. Васил каза - не бъди толкова лесна. Ми няма да съм! Но ще му сготвя, за да види колко вкусно готвя. Момичетата вече се убедиха :))))
Лошо,лошо. Васко току-що каза - а какво, ако ти си едно от момичетата, от които си избирам?
А сега,де?
Разговор с мама:
- ...та той ме покани у тях нали и настоя веднъж. Как мислиш, имал ли е мераци?
- Ми не,маме. Надали.
- Еееех, жалко!
- Нищо, маме. Все и теб ще те огрее един ден!
Мама е пич. Отново. Ама много пич.
Както и братовчедка ми впрочем.Седи девойката на вътрешното място в автобус. До нея някаква тъпа разкрачена кифла:
- Извинявай, може ли да мина?
- Ми минавай,де. Кой ти пречи? - минава братовчедка ми, но я забърсва с крак без да иска, при което тъпата кифла:
- Абе ееей,какво правиш, бееее? Я внимавай повече!
- А ти, ако обичаш, си затвори краката, сигурно отдавна не си го правила.
Стил,бейби. Стил!!!
Няма да се занимавам повече с Иво. Ще ми е само приятел. Васил каза - не бъди толкова лесна. Ми няма да съм! Но ще му сготвя, за да види колко вкусно готвя. Момичетата вече се убедиха :))))
Лошо,лошо. Васко току-що каза - а какво, ако ти си едно от момичетата, от които си избирам?
А сега,де?
Разговор с мама:
- ...та той ме покани у тях нали и настоя веднъж. Как мислиш, имал ли е мераци?
- Ми не,маме. Надали.
- Еееех, жалко!
- Нищо, маме. Все и теб ще те огрее един ден!
Мама е пич. Отново. Ама много пич.
Както и братовчедка ми впрочем.Седи девойката на вътрешното място в автобус. До нея някаква тъпа разкрачена кифла:
- Извинявай, може ли да мина?
- Ми минавай,де. Кой ти пречи? - минава братовчедка ми, но я забърсва с крак без да иска, при което тъпата кифла:
- Абе ееей,какво правиш, бееее? Я внимавай повече!
- А ти, ако обичаш, си затвори краката, сигурно отдавна не си го правила.
Стил,бейби. Стил!!!
петък, 24 октомври 2008 г.
"Всичко, което е далеч от морето, е провинция" Ърнест Хемингуей
Започнах да ставам много чувствителна на тази тема.
Снощи се прибрах от София след обикаляне на половин северна България.Първо си стигнахме по магистралата чинно до летище Варна и оттам поехме към Каварна, а от Каварна към любимото ми село Миладиновци. Дядо ни чакаше там с две туби домашна гроздова.
Не бях ходила на село от години и ми беше тоооолкова тооооолкова хубаво. Направо бях забравила вилата и площадката отгоре,на коята с братовчедка ми се катерехме по металните пилони и се криехме на тавана. Който си беше истински таван - нисък, задушен, прашен, пълен с мишки и стари боклуци.
А после видях падаща звезда. Зяпах небето и се възхищаваш като истинско градско дете. И в един момент я видях. Как някой сякаш направи резка на небето, само за миг изчезна. И усещането не беше катарзисно или прекалено магично. Беше някак съвсем нормално за цялата ме заобикаляща атмосфера. Не си пожелах желание. То ми стигаше, че видях кометата, камо ли за желание да се сещам. Но небето беше прекрасно. И в подобни моменти, когато съм на Миладиновци или Хвойна, все си напомням колко много обичам звездите и Космоса и как искам да науча нещо повече за тях. И все оставям нещата само с искането. Но сега имам достатъчно време и ще опитам да поправя този пропуск. Както и да започна италианският. Имам достатъчно пари сама да си платя курса, ако е толкова, колкото каза Габриела.
Варна ми се струва просто прекрасна. Отново. Да не говорим, че след като видях софийско движение, вече без проблем си карам във Варна. И осъзнах, че наистина трябваше да отида до София, за да мога да оценя града си изцяло. Ще направя всичко възможно да се върна тук, след като завършва образованието си. Въпреки че всеки ми казва как ще остана в София. Може и да остана, но в един момент ще се върна и ще живея тук. Казах.
Снощи се прибрах от София след обикаляне на половин северна България.Първо си стигнахме по магистралата чинно до летище Варна и оттам поехме към Каварна, а от Каварна към любимото ми село Миладиновци. Дядо ни чакаше там с две туби домашна гроздова.
Не бях ходила на село от години и ми беше тоооолкова тооооолкова хубаво. Направо бях забравила вилата и площадката отгоре,на коята с братовчедка ми се катерехме по металните пилони и се криехме на тавана. Който си беше истински таван - нисък, задушен, прашен, пълен с мишки и стари боклуци.
А после видях падаща звезда. Зяпах небето и се възхищаваш като истинско градско дете. И в един момент я видях. Как някой сякаш направи резка на небето, само за миг изчезна. И усещането не беше катарзисно или прекалено магично. Беше някак съвсем нормално за цялата ме заобикаляща атмосфера. Не си пожелах желание. То ми стигаше, че видях кометата, камо ли за желание да се сещам. Но небето беше прекрасно. И в подобни моменти, когато съм на Миладиновци или Хвойна, все си напомням колко много обичам звездите и Космоса и как искам да науча нещо повече за тях. И все оставям нещата само с искането. Но сега имам достатъчно време и ще опитам да поправя този пропуск. Както и да започна италианският. Имам достатъчно пари сама да си платя курса, ако е толкова, колкото каза Габриела.
Варна ми се струва просто прекрасна. Отново. Да не говорим, че след като видях софийско движение, вече без проблем си карам във Варна. И осъзнах, че наистина трябваше да отида до София, за да мога да оценя града си изцяло. Ще направя всичко възможно да се върна тук, след като завършва образованието си. Въпреки че всеки ми казва как ще остана в София. Може и да остана, но в един момент ще се върна и ще живея тук. Казах.
понеделник, 20 октомври 2008 г.
Ей-сега полудях...
Направо не е истина колко малко ми трябва, за да се увлека по някого от-но-во. Неспасяем случай съм. И Бу, която трябваше да е здравият разум, го раздава по-розово и от мен. Дъъъх >.< И водим разговори от типа на:
- И аз съм сигурна, че скоро вие ще бъдете заедно!
- Буки! По дяволите, не ми говори така! Бъди скептична! Ти си Здрав Разум. Трябва да си скептична и да ме връщаш на земята!
Кого залъгвам, май само Крис и Ния могат да ме върнат на земята.Jesus,как се оплетох само >.<
Направо не е истина колко малко ми трябва, за да се увлека по някого от-но-во. Неспасяем случай съм. И Бу, която трябваше да е здравият разум, го раздава по-розово и от мен. Дъъъх >.< И водим разговори от типа на:
- И аз съм сигурна, че скоро вие ще бъдете заедно!
- Буки! По дяволите, не ми говори така! Бъди скептична! Ти си Здрав Разум. Трябва да си скептична и да ме връщаш на земята!
Кого залъгвам, май само Крис и Ния могат да ме върнат на земята.Jesus,как се оплетох само >.<
четвъртък, 2 октомври 2008 г.
Варненските кифли са по-готини от софийските!
(който даже не си заслужават главната буква!Пропускаме правилото...)
История на икономическите теории:
- А сега, колеги да поговорим за икономиката в Древния Изток. Конфуций, ще се изненадате, също има нещо общо с икономиката - изненадохме се, госпожо професор, по-голяма глупост не можахте да кажете, толкова ли няма какво да ни кажете, че си изсмукахте от пръстите това? - та Конфуций...... и така, свършихме с Конфуций, да преминем сега към Омир и неговата "Илияда".
- Ъъъъ, Ани, Омир нали не беше китаец? - Boo.
- ...... - Ани.
Трябва да й призная, че е изключителна стане ли дума за обща култура. Втора като нея. Да не говорим за:
- Bookie, плувкините на синхронното плуване не могат ли без щипки за нос?
- Не, ще им текне кръв от носа!
- ????
- Ами нали е високо налягането в басейна, щото е дълбоко...
- ....
В Италия беше повече от прекрасно, но ще си запазя спомените за мен. Един обаче се откроява изключително ярко. Седим с майка ми в автобуса и възрастна двойка седи зад нас, (невероятни екземпляри!), в онзи момент още не бяхме сигурни, че са двойка и проведохме следния разговор:
- Мамо, тези двойка ли са?
- Двойка са сигурно, щом ядат кюфтета от една кутия.
Женската логика равна няма. Бих поразсъждавала малко върху гадната София, но сега ми е толкова хубаво във Варна и ми загарят пържолите, че не ми се занимава. Може би в неделя преди да си тръгна, ще я поплюя малко.
Лични софиянци ме посъветваха като не ми харесва София да си стоя на село. С най-голямо удоволствие, мерси, но изключителният ми университет, който ако се потрудя достатъчно, ще ме заведе в Италия, е в София. Така че "ще си ходя на селоту събота и неделя, да освобождавам София за истинските софиянци". Пфу.
История на икономическите теории:
- А сега, колеги да поговорим за икономиката в Древния Изток. Конфуций, ще се изненадате, също има нещо общо с икономиката - изненадохме се, госпожо професор, по-голяма глупост не можахте да кажете, толкова ли няма какво да ни кажете, че си изсмукахте от пръстите това? - та Конфуций...... и така, свършихме с Конфуций, да преминем сега към Омир и неговата "Илияда".
- Ъъъъ, Ани, Омир нали не беше китаец? - Boo.
- ...... - Ани.
Трябва да й призная, че е изключителна стане ли дума за обща култура. Втора като нея. Да не говорим за:
- Bookie, плувкините на синхронното плуване не могат ли без щипки за нос?
- Не, ще им текне кръв от носа!
- ????
- Ами нали е високо налягането в басейна, щото е дълбоко...
- ....
В Италия беше повече от прекрасно, но ще си запазя спомените за мен. Един обаче се откроява изключително ярко. Седим с майка ми в автобуса и възрастна двойка седи зад нас, (невероятни екземпляри!), в онзи момент още не бяхме сигурни, че са двойка и проведохме следния разговор:
- Мамо, тези двойка ли са?
- Двойка са сигурно, щом ядат кюфтета от една кутия.
Женската логика равна няма. Бих поразсъждавала малко върху гадната София, но сега ми е толкова хубаво във Варна и ми загарят пържолите, че не ми се занимава. Може би в неделя преди да си тръгна, ще я поплюя малко.
Лични софиянци ме посъветваха като не ми харесва София да си стоя на село. С най-голямо удоволствие, мерси, но изключителният ми университет, който ако се потрудя достатъчно, ще ме заведе в Италия, е в София. Така че "ще си ходя на селоту събота и неделя, да освобождавам София за истинските софиянци". Пфу.
неделя, 31 август 2008 г.
Adios, muchachos :)
Заминавам за Италия и после за София. Ще си стоя безнетна цял месец и ще попивам нови настроения.
Би ми се искало да напиша нещо повече за май единствения ми читател,(да не се залъгваме, че колкото и да си пишем блоговете за нас все ни се ще някой да ги чете :р), но зверски ме мързи.
Ох, много мразя, когато пиша на хората в скайп и тях ги няма, помотам се из нета половин час, тъкмо се наканя да стана и хоп те се появили.Не може така! Ще се появявате като ви търся, не след час и половина като ми се догледа телевизия.
Гъх, един месец без нет. Ще ми отидат блоговете, дето ги следя, наедно с форуми и уъркшопи. Карма, ще пиша повече ^^
Не искам да се разделям с Ася и Гиги :/
Би ми се искало да напиша нещо повече за май единствения ми читател,(да не се залъгваме, че колкото и да си пишем блоговете за нас все ни се ще някой да ги чете :р), но зверски ме мързи.
Ох, много мразя, когато пиша на хората в скайп и тях ги няма, помотам се из нета половин час, тъкмо се наканя да стана и хоп те се появили.Не може така! Ще се появявате като ви търся, не след час и половина като ми се догледа телевизия.
Гъх, един месец без нет. Ще ми отидат блоговете, дето ги следя, наедно с форуми и уъркшопи. Карма, ще пиша повече ^^
Не искам да се разделям с Ася и Гиги :/
петък, 29 август 2008 г.
Who's your momma?
Снощи вкъщи се разрази женски бой, който започна по почти нормален начин. (предварително искам да кажа, че Робърт е приятелят на румънеца, с когото се запознахме на последния ми работен ден и когато дойдоха нашите да си ме приберат, Робърт дойде да ме пита до колко работя. Мама го видя отдлеч и за нещастие го хареса.):
- Ау,маме, какво правиш?
- Ми нищо, мамо.
- Аааа, пред компютъра седиш. С Роби говориш ли си?
- Не, мамо, не си.
- Защо бе, маме. Той не те ли е търсил.
- Не, мамо, не ме е.
- Ееее ми, така е, като се правиш на интересна!
- Мамо, искаш ли да те запозная с Роби? Все пак е добре бъдещият ти зет да е разменил дума-две с тъща си.
- За кво ми е да говоря с него? Ти трябва да говориш с него. Миличката ми, колко си зле...
- Аз ли съм зле бе,мамо! (държа да отбележа, че точно тук ме хвърли в тъч)
- Ти,ти... ех, дай да видя дали те е търсил.
- Не може.
- А,не може. Може,може!
- Не може!
- Моооооже, мооооооже. - тук вече се боричкахме за мишката, когато тя най-нечестно ми избута стола на колела и аз го последвах. - Ау,маме, виж тука натиснах нещо. - Добре,че беше извън линия, защото тя му беше звъннала.
- Мамооооооооо!
- Няма мамо! Много си задръстена, да знаеш!
- А, мерси. Спри звъненето.
- Няма,няма!
- Мамо бе! Ще мe помисли за някоя луда. Спри го!
- Няма,няма.А то спря да звъни.
- Ами програмата е умна, като не вдига дълго време и спира да звъни.
- Е, тогава ще му звъннем отново.
- Мамооооо!
- Милата ми, колко си задръстена само... - и така половин час борба за скайпа и правото да управлявам мишката.
Обичам майка си. Тя е най-готината.
- Ау,маме, какво правиш?
- Ми нищо, мамо.
- Аааа, пред компютъра седиш. С Роби говориш ли си?
- Не, мамо, не си.
- Защо бе, маме. Той не те ли е търсил.
- Не, мамо, не ме е.
- Ееее ми, така е, като се правиш на интересна!
- Мамо, искаш ли да те запозная с Роби? Все пак е добре бъдещият ти зет да е разменил дума-две с тъща си.
- За кво ми е да говоря с него? Ти трябва да говориш с него. Миличката ми, колко си зле...
- Аз ли съм зле бе,мамо! (държа да отбележа, че точно тук ме хвърли в тъч)
- Ти,ти... ех, дай да видя дали те е търсил.
- Не може.
- А,не може. Може,може!
- Не може!
- Моооооже, мооооооже. - тук вече се боричкахме за мишката, когато тя най-нечестно ми избута стола на колела и аз го последвах. - Ау,маме, виж тука натиснах нещо. - Добре,че беше извън линия, защото тя му беше звъннала.
- Мамооооооооо!
- Няма мамо! Много си задръстена, да знаеш!
- А, мерси. Спри звъненето.
- Няма,няма!
- Мамо бе! Ще мe помисли за някоя луда. Спри го!
- Няма,няма.А то спря да звъни.
- Ами програмата е умна, като не вдига дълго време и спира да звъни.
- Е, тогава ще му звъннем отново.
- Мамооооо!
- Милата ми, колко си задръстена само... - и така половин час борба за скайпа и правото да управлявам мишката.
Обичам майка си. Тя е най-готината.
вторник, 26 август 2008 г.
Тю, мама му стара! Много е подло, когато се убедена, че даден обект те харесва и самочувствието ти тайничко си ликува, а то в крайна сметка се окаже, че обектът въобще не си падал по теб, просто проявявал някакъв си нездрав интерес. Дори и да не си споделял въображаемите чувства на дадения обет, много много е подло.
Обикалянето по магазините започва да става досадно. Пише ми се ужасно много, а седна ли ме обзема зверският мързел и не мога да се насиля да пиша. А Писателката чака ли, чака...
Писна ми от това телеграфно писане.
събота, 9 август 2008 г.
Flashback
Лежим си кротко в палатките, сгушени тримата да не ни е чак толкова студено, когато някой срамежливо промуши глава и Гергана ентусиазирано го подкани:
- Влизай бе, остана малко Марто!
След което аз запях отново песничката, която Сашо ми каза:
- Пет километра пеш, без да спреш, без да ядеш! - а той се обади отвън и каза:
- Кви пет километра бе, вие сте в палатката! - Марто не спря да се опитва да ме научи да я пея правилно, какво да направя - малко съм глуха за мелодиите, странното е, че учителят по барабани постоянно ми повтаряше, че имам страшен слух. След пеенето Бу ни подкани:
- Хайде да си говорим за романтични неща! - на което аз отвърнах с:
- Да ви мирише на кисело зеле?
- Не, що?
- Май си подпалих гуменките! - дотук бяхме с романтичните неща.
Обхвана ме носталгия още преди да съм заминала. Ще ми липсват.
- Влизай бе, остана малко Марто!
След което аз запях отново песничката, която Сашо ми каза:
- Пет километра пеш, без да спреш, без да ядеш! - а той се обади отвън и каза:
- Кви пет километра бе, вие сте в палатката! - Марто не спря да се опитва да ме научи да я пея правилно, какво да направя - малко съм глуха за мелодиите, странното е, че учителят по барабани постоянно ми повтаряше, че имам страшен слух. След пеенето Бу ни подкани:
- Хайде да си говорим за романтични неща! - на което аз отвърнах с:
- Да ви мирише на кисело зеле?
- Не, що?
- Май си подпалих гуменките! - дотук бяхме с романтичните неща.
Обхвана ме носталгия още преди да съм заминала. Ще ми липсват.
петък, 1 август 2008 г.
вторник, 29 юли 2008 г.
Замразяване
Едноседмично, моля.
Искам да се събудя на четвърти по това време, когато ще е излязло класирането, лудите ще са си видели оценките и мама спокойно ще отвори сайта, и ще се обади да ми каже какво е станало.
Не мога повече. Стомахът не ме боли от кистите, не ме боли от постоянно стискане, боли ме от нерви. Повръща ми се, боли ме глава, ще се разрева. Ужасно е да си толкова нервен. Имам чувството, че на трийсет хич няма да съм лабилна. Тези нерви ми идват в повече. Почти нищо не може да ме успокои, такъв ужас ме е обзел, че не мога да го опиша, а да избягам от него е mission impossible. Трябва да намеря начин да го контролирам.
Днес прочетох в блога на момичето,в което искам да се превърна, когато порастна! за любовта й към Тошо. Сетих се за моя Киро и моето отношение към него, как беше единственото същество от мъжки пол, което се грижеше за моите нерви и разбираше, когато му говорех. Ех, какво ли не прави любовта с нас. Жалко, че умря така мъчително. Все още си пазя парченцето от него в джоба на дънките.
Снощи в пристъп на смелост изпратих три свои разказа на Капитал Лайт. Страх ме е да си отворя пощата сега. Факт е, че няма да ми отговорят толкова бързо, дори и да са ми прочели писмото. Но възелът в стомаха ми се стяга още повече и от това очакване. Все пак ще се настроя да не очаквам отговор, защото инак разочарованието ще е прекалено голямо.
Ха, току-що си отворих пощата. Писмото не може да бъде доставено, добре че поне това притеснение отпадна. Скоро ще се пробвам пак, но нека да мине класирането. Ще се побъркам.
А и прочетох втората част на Придворен убиец. Трябва да спра да се влияя толкова от книги и да се обвързвам с героите.
Искам да се събудя на четвърти по това време, когато ще е излязло класирането, лудите ще са си видели оценките и мама спокойно ще отвори сайта, и ще се обади да ми каже какво е станало.
Не мога повече. Стомахът не ме боли от кистите, не ме боли от постоянно стискане, боли ме от нерви. Повръща ми се, боли ме глава, ще се разрева. Ужасно е да си толкова нервен. Имам чувството, че на трийсет хич няма да съм лабилна. Тези нерви ми идват в повече. Почти нищо не може да ме успокои, такъв ужас ме е обзел, че не мога да го опиша, а да избягам от него е mission impossible. Трябва да намеря начин да го контролирам.
Днес прочетох в блога на момичето,в което искам да се превърна, когато порастна! за любовта й към Тошо. Сетих се за моя Киро и моето отношение към него, как беше единственото същество от мъжки пол, което се грижеше за моите нерви и разбираше, когато му говорех. Ех, какво ли не прави любовта с нас. Жалко, че умря така мъчително. Все още си пазя парченцето от него в джоба на дънките.
Снощи в пристъп на смелост изпратих три свои разказа на Капитал Лайт. Страх ме е да си отворя пощата сега. Факт е, че няма да ми отговорят толкова бързо, дори и да са ми прочели писмото. Но възелът в стомаха ми се стяга още повече и от това очакване. Все пак ще се настроя да не очаквам отговор, защото инак разочарованието ще е прекалено голямо.
Ха, току-що си отворих пощата. Писмото не може да бъде доставено, добре че поне това притеснение отпадна. Скоро ще се пробвам пак, но нека да мине класирането. Ще се побъркам.
А и прочетох втората част на Придворен убиец. Трябва да спра да се влияя толкова от книги и да се обвързвам с героите.
сряда, 16 юли 2008 г.
Give me your attention. I'm gonna show you the pleasures of Soho
Откакто работя като продавачка ми се отвори много свободно време да гледам хората по улицата и да открия, че 70% и нагоре от чужденците и особено германците са татуирани. Учудих се в началото, после започнах да им разглеждам татуировките и за себе си реших, че нивгаш няма да си направя безсмислена плетеница на долната част на гърба, защото всички жени си слагат там. Нито на плешката на рамото, все още ме изкушава глезена, но доколкото знам там най боляло. А и се виждам след 5 години как ще се чудя как да я махна. Дебела петдесетгодишна германка с татуировка хич не е секси. Не знам аз как ще изглеждам на петдесет, но надали ще съм особено секси :Р
вторник, 1 юли 2008 г.
Много е разочароващо, когато някой, от когото очакваш подкрепа, не успява да ти я даде. По-скоро не ти я дава в този вид, в който ти си я очаквал. Ето на, мрънна на някого, очаквам да ме успокои, а той, милият, не знае как. Усещам най-искреното желание да ме успокои и в същото време пълната му невъзможност да го направи. И се разочаровам, въпреки желанието му. Сега се сещам, че някъде, четох, че само с добро желание не се получават нещата. Прав е бил човекът.
петък, 20 юни 2008 г.
Глупости пак
Нервна съм и съм ядосана, и трябва да си го излея някъде.
Писна ми момче да е равно на проблем. Вече съм последна година тийнейджърка, не може ли някой да прояви милост?!
Ето сега Иво. Крис му намекнала, че не е добре да води Алекс на рождения ми ден. Да, пич, защото тя съскаше, когато си говорихме. И да, толкова си глупав, че като нищо да я доведеш. Само че аз като човек, който се старае да се държи мило, не е удобно да му кажа в лицето - тя е Зла. Не, намекнах, че се е държала грубо. И Крис май му казала, че не я харесвам. Йеееей, всичките усилия той да не разбере, че аз не я харесвам, отидоха в канала. Ама пука ми вече.
Тя
Е
Змия!
И е Зла >.<
Ако я доведе във Варна, ги оставям на нощна разходка из града. Въобще не ми пука какво ще правят, да се оправя сам!
А когато Крис му казала, че не я харесвам (Господи, защо,защо), той й казал, че уау,ама Алекс я харесва.
Да, човек, и аз, ако ти бях гадже, нямаше да съм груба с приятелите ти. Но тя ми съскаше! Така че въобще не на мене тия. Тя не ме хареса и аз не я харесах. Факт, доведе ли ми я. Основавам класация на "Най-неспасяемите кретени от Сътворението до днес" и той ще я оглави вовеки!
Най-странното е, че ми се доплака от цялата история. Глупава работа!
И все пак, не трябваше да научава, че не я харесвам. Грррррр
Писна ми момче да е равно на проблем. Вече съм последна година тийнейджърка, не може ли някой да прояви милост?!
Ето сега Иво. Крис му намекнала, че не е добре да води Алекс на рождения ми ден. Да, пич, защото тя съскаше, когато си говорихме. И да, толкова си глупав, че като нищо да я доведеш. Само че аз като човек, който се старае да се държи мило, не е удобно да му кажа в лицето - тя е Зла. Не, намекнах, че се е държала грубо. И Крис май му казала, че не я харесвам. Йеееей, всичките усилия той да не разбере, че аз не я харесвам, отидоха в канала. Ама пука ми вече.
Тя
Е
Змия!
И е Зла >.<
Ако я доведе във Варна, ги оставям на нощна разходка из града. Въобще не ми пука какво ще правят, да се оправя сам!
А когато Крис му казала, че не я харесвам (Господи, защо,защо), той й казал, че уау,ама Алекс я харесва.
Да, човек, и аз, ако ти бях гадже, нямаше да съм груба с приятелите ти. Но тя ми съскаше! Така че въобще не на мене тия. Тя не ме хареса и аз не я харесах. Факт, доведе ли ми я. Основавам класация на "Най-неспасяемите кретени от Сътворението до днес" и той ще я оглави вовеки!
Най-странното е, че ми се доплака от цялата история. Глупава работа!
И все пак, не трябваше да научава, че не я харесвам. Грррррр
понеделник, 9 юни 2008 г.
Никола е прост кавал!
Имам нужда силно да изругая, искам да съм момче, за да мога да го набия. Ама така,че и родната му майка да не го познае. Ох,ще се хвана със Сашо, ще го заведа в София и ще го накарам да го набие. Той,Никола, каквато е мърда, Сашо ще го направи на кайма >.<
Защо ме обърква така?
Ама аз съм си виновна. Защото винаги омеквам, защото все не мога да устоя до края.Ама този път не! Този път няма да го бъде! Няма пак да минавам през всичкия онзи ад, през който минах миналата година. И няма да го причиня на момичетата, защото и те го отнасят покрай моите драми.
Ох,толкоз. Никаква милост за него.
Защо ме обърква така?
Ама аз съм си виновна. Защото винаги омеквам, защото все не мога да устоя до края.Ама този път не! Този път няма да го бъде! Няма пак да минавам през всичкия онзи ад, през който минах миналата година. И няма да го причиня на момичетата, защото и те го отнасят покрай моите драми.
Ох,толкоз. Никаква милост за него.
петък, 6 юни 2008 г.
вторник, 13 май 2008 г.
Напоследък всичко е страхотно *само да не взема да се урочасам сега*
Имам си прическа, гримьор,рокля,разреших проблема с дрехите за изпращане/дискотека. Нашите почти се оправиха със заведението,в което ще ми е изпращането.Гостите са поканени и така. Дано само не вали.
Тези дни не ми остава време за нищо. Само уча и търча по магазини за дрехи. Вече ми призлява от магазини, не искам да ги гледам дори,а като прекрача прага и ми се обръща всичко,а имам да си купувам обувки. Ужст! Като казах,че само уча,имах предвид,че уча по математика и правя "преговор" - седмица дъвча 3 Ботеви стихотворения.Двоен ужс!
Да не говорим,че се разорявам и пълня касичката всеки ден. Много е изморително.
Та исках да си запазя някъде разговора с Крис,защото е прочувствен:
[22:42:40] ~ Chris ~ каза: еми да и за това ще говоря с тях.Прекаляват и не съм вдигала скандали,на всичкото отгоре бях винаги мила,разбрана,изчаквах и какво?ЖЕНО!!!НЕ ЗАСПИВАЙ
[22:46:47] Ани каза: тя сега се приготжя да ляга,но след малко 6те доиде
[22:47:28] ~ Chris ~ каза: оххх,ще спи цял живот,за къде се е забързала,кажи й че съм по-важна и веднага да си връща *******-то д!
[22:49:50] Ани каза: хахаххахахах,тука съм,бе
[22:49:57] ~ Chris ~ каза: къде ходиш ма,фусто
[22:50:07] Ани каза: да си мия зъбите,бе!
[22:50:10] Ани каза: :D
[22:50:10] ~ Chris ~ каза: не съм те виждала в скайп от месец и ти ходиш да си миеш зъбите!!!бива ли
Винаги съм намирала подобни разговори за откровено очарователни :)
Имам си прическа, гримьор,рокля,разреших проблема с дрехите за изпращане/дискотека. Нашите почти се оправиха със заведението,в което ще ми е изпращането.Гостите са поканени и така. Дано само не вали.
Тези дни не ми остава време за нищо. Само уча и търча по магазини за дрехи. Вече ми призлява от магазини, не искам да ги гледам дори,а като прекрача прага и ми се обръща всичко,а имам да си купувам обувки. Ужст! Като казах,че само уча,имах предвид,че уча по математика и правя "преговор" - седмица дъвча 3 Ботеви стихотворения.Двоен ужс!
Да не говорим,че се разорявам и пълня касичката всеки ден. Много е изморително.
Та исках да си запазя някъде разговора с Крис,защото е прочувствен:
[22:42:40] ~ Chris ~ каза: еми да и за това ще говоря с тях.Прекаляват и не съм вдигала скандали,на всичкото отгоре бях винаги мила,разбрана,изчаквах и какво?ЖЕНО!!!НЕ ЗАСПИВАЙ
[22:46:47] Ани каза: тя сега се приготжя да ляга,но след малко 6те доиде
[22:47:28] ~ Chris ~ каза: оххх,ще спи цял живот,за къде се е забързала,кажи й че съм по-важна и веднага да си връща *******-то д!
[22:49:50] Ани каза: хахаххахахах,тука съм,бе
[22:49:57] ~ Chris ~ каза: къде ходиш ма,фусто
[22:50:07] Ани каза: да си мия зъбите,бе!
[22:50:10] Ани каза: :D
[22:50:10] ~ Chris ~ каза: не съм те виждала в скайп от месец и ти ходиш да си миеш зъбите!!!бива ли
Винаги съм намирала подобни разговори за откровено очарователни :)
сряда, 9 април 2008 г.
Льо Пътепис
Петък 5:30
Roaaaaaaaaaaar and then wake up.И после скоростно обличане,закуска,сгъване на пижамите и прибиране на четките за зъби и отпрашихме към софийското поле.По пътя установих,че седалката на новата кола на баща ми е по-длъжка и мога да седя със скръстени крака на нея.Дръпнахме поредният огромен разговор с баща ми като отново минахме всички теми от роклята и обувките ми през дупките по пътищата до древногръцките философи и признанието на баща ми защо се е омъжил за майка ми.Да знаете, странно е о.0 В смисъл ... ае, странно е.И после в София.
Люлюлюлю
Беше ебаси кефа.Първо среща с Крис.Тя закъсня с очарователните 45 минути.Не, не измръзах от студ.Не,не си смених два пъти мястото. Не,не ми протече носът. Не,не скучах. Ама въобще! И тя дойде :) Без мангата и без яке. Беше с някакво мизерно тънко горнище. Аз бях с дънково яке, горницата ми на сърчица (<333),>.< И обиколихме Сити Сентър. Ядох,а тя ме гледаше. И клюкарихме. Мале, колко клюкарихме само! Беше супер яко. Държа да отбележа, че с Крис е много яко да се клюкари по няколко причини: а) тя е един от малкото хора, които от самото начало ми свикват на стила на говорене - т.е. аз говоря за едно основно нещо и правя десет препратки към десет други истории,тя ги слуша и после се връщаме на основното нещо без някоя от нас да се е объркала. Пич ;) б) много я бива да усеща нещата, за които ми се клюкари - я,кажи сега какво прави Иво.... ; в) самата тя разказва супер интересно и е забавна; г) знае достатъчно клюки за достатъчно хора. И след като се наобядвах отидохме до кафенето,в което ни сервираха девойки, облечени като гейши - КУУЛ,бейбе! Решихме,че ако ме приемат, ще отидем поне веднъж да се наплюскаме със суши там.Имаше освен суши и суши-нигири и още хиляда сушита. Та пихме капучино. И двете, тя също знае какво да пие. Обади ни се Тошо, извикахме го. Аз си пренесох всичките й (точно 4) картинки на тела. И бяха супер яки. Тошо дойде. Изпишкахме се всички без Крис,която си умираше от кеф на огледалата в тоалетната на мола *giggles* и после отидохме в "Неделя". Където много успешно си забравих книжката с темите по литература. Добре,че се туткахме на входа да се изпращаме с Крис,че иначе щях да остана без книжка :Р После с Тошо поехме към моето "Уго". Гушихме се с Неди.АААААААААААААА,обичам го {} много много много много много, ужасно много! И ми показа oh-so-NOT-cool baggie. Моята е по-хубава,сори. И там, поговорихме малко. Ивет установи,че отдавна не сме се виждали :Р А с Габ въобще не можахме да говорим, срамота! После отидох на другата маса,където се запознах с Марина - много беше симпатична между другото и миличка. И после беше време да си тръгвам. Сбогувам се с всички,гуш-гуш и си тръгвам,чува се: "Аниии,книжката!" Тая книжка хич не я искам на подсъзнателно ниво май :р Срещнахме се с татко и бум в Хеликон. Излязох си с книжка, спазих си обичая. НЕВЕРОЯТНА книга между другото - "Чупливи неща" ,Нийл Геймън. Ега ти страхотните разкази и чудото. Направо не мога да й се нарадвам. На сутринта истерично пристигане до УНСС и после на тагъдък към Варна. По пътя спряхме на една бензиностанция,където измих предното стъкло на колата с чар :р татко казва:
- Измий стъклото.
- А,ще го мия. Ще го измие някой от бензиностанцията.
- Да бе,ще го измие. - влиза той в магазина и аз тръгвам към гъбата,вземам си я и обратно към колата и на половината път:
- Ама,изчакайте,аз ще ви измия стъклото - един сладур ми махва.
- Ок,супер. - връщам гъбата и си сядам в колата.Идва татко:
- Тате,я виж как хубави измих стъклото.
- Леле,то все едно няма стъкло.
- Аха,с чар всичко става.
- Какъв чар,бе?
- Ми.. историята накратко
- ее,защо и моят чар не работи така? - и се посмяхме после заедно.
Забравих да отбележа изключителната бележка, поставена в една бензиностанция на отиване за София:
"Уважаеми клиенти,
независимо от поставените цели и постигнатите резултати,
Моля, пускайте водата.
Ако постигнатите резултати надминават
вашите очаквания,
Моля, използвайте четката."
Прочетох го два пъти,докато го схвана, после много се смях. И си го преписах на тоалетна хартия с откраднат химикал, защото телефонът не беше в мен да го снимам. Бензиностанцията получава шестица за оригиналност :Р
На изпита изкарах 4,98. Не е много,ама за човек,непипнал нищо, си е супер :)
Roaaaaaaaaaaar and then wake up.И после скоростно обличане,закуска,сгъване на пижамите и прибиране на четките за зъби и отпрашихме към софийското поле.По пътя установих,че седалката на новата кола на баща ми е по-длъжка и мога да седя със скръстени крака на нея.Дръпнахме поредният огромен разговор с баща ми като отново минахме всички теми от роклята и обувките ми през дупките по пътищата до древногръцките философи и признанието на баща ми защо се е омъжил за майка ми.Да знаете, странно е о.0 В смисъл ... ае, странно е.И после в София.
Люлюлюлю
Беше ебаси кефа.Първо среща с Крис.Тя закъсня с очарователните 45 минути.Не, не измръзах от студ.Не,не си смених два пъти мястото. Не,не ми протече носът. Не,не скучах. Ама въобще! И тя дойде :) Без мангата и без яке. Беше с някакво мизерно тънко горнище. Аз бях с дънково яке, горницата ми на сърчица (<333),>.< И обиколихме Сити Сентър. Ядох,а тя ме гледаше. И клюкарихме. Мале, колко клюкарихме само! Беше супер яко. Държа да отбележа, че с Крис е много яко да се клюкари по няколко причини: а) тя е един от малкото хора, които от самото начало ми свикват на стила на говорене - т.е. аз говоря за едно основно нещо и правя десет препратки към десет други истории,тя ги слуша и после се връщаме на основното нещо без някоя от нас да се е объркала. Пич ;) б) много я бива да усеща нещата, за които ми се клюкари - я,кажи сега какво прави Иво.... ; в) самата тя разказва супер интересно и е забавна; г) знае достатъчно клюки за достатъчно хора. И след като се наобядвах отидохме до кафенето,в което ни сервираха девойки, облечени като гейши - КУУЛ,бейбе! Решихме,че ако ме приемат, ще отидем поне веднъж да се наплюскаме със суши там.Имаше освен суши и суши-нигири и още хиляда сушита. Та пихме капучино. И двете, тя също знае какво да пие. Обади ни се Тошо, извикахме го. Аз си пренесох всичките й (точно 4) картинки на тела. И бяха супер яки. Тошо дойде. Изпишкахме се всички без Крис,която си умираше от кеф на огледалата в тоалетната на мола *giggles* и после отидохме в "Неделя". Където много успешно си забравих книжката с темите по литература. Добре,че се туткахме на входа да се изпращаме с Крис,че иначе щях да остана без книжка :Р После с Тошо поехме към моето "Уго". Гушихме се с Неди.АААААААААААААА,обичам го {} много много много много много, ужасно много! И ми показа oh-so-NOT-cool baggie. Моята е по-хубава,сори. И там, поговорихме малко. Ивет установи,че отдавна не сме се виждали :Р А с Габ въобще не можахме да говорим, срамота! После отидох на другата маса,където се запознах с Марина - много беше симпатична между другото и миличка. И после беше време да си тръгвам. Сбогувам се с всички,гуш-гуш и си тръгвам,чува се: "Аниии,книжката!" Тая книжка хич не я искам на подсъзнателно ниво май :р Срещнахме се с татко и бум в Хеликон. Излязох си с книжка, спазих си обичая. НЕВЕРОЯТНА книга между другото - "Чупливи неща" ,Нийл Геймън. Ега ти страхотните разкази и чудото. Направо не мога да й се нарадвам. На сутринта истерично пристигане до УНСС и после на тагъдък към Варна. По пътя спряхме на една бензиностанция,където измих предното стъкло на колата с чар :р татко казва:
- Измий стъклото.
- А,ще го мия. Ще го измие някой от бензиностанцията.
- Да бе,ще го измие. - влиза той в магазина и аз тръгвам към гъбата,вземам си я и обратно към колата и на половината път:
- Ама,изчакайте,аз ще ви измия стъклото - един сладур ми махва.
- Ок,супер. - връщам гъбата и си сядам в колата.Идва татко:
- Тате,я виж как хубави измих стъклото.
- Леле,то все едно няма стъкло.
- Аха,с чар всичко става.
- Какъв чар,бе?
- Ми.. историята накратко
- ее,защо и моят чар не работи така? - и се посмяхме после заедно.
Забравих да отбележа изключителната бележка, поставена в една бензиностанция на отиване за София:
"Уважаеми клиенти,
независимо от поставените цели и постигнатите резултати,
Моля, пускайте водата.
Ако постигнатите резултати надминават
вашите очаквания,
Моля, използвайте четката."
Прочетох го два пъти,докато го схвана, после много се смях. И си го преписах на тоалетна хартия с откраднат химикал, защото телефонът не беше в мен да го снимам. Бензиностанцията получава шестица за оригиналност :Р
На изпита изкарах 4,98. Не е много,ама за човек,непипнал нищо, си е супер :)
неделя, 16 март 2008 г.
A proud Варналия! :)
Гери ми изпрати това на пощата в петък и ме накара да се гордея,че съм варненка:
You know you are from Varna when...
1.You can not live without the beach
2.You`ve worked at least one summer in Golden Sands
3.You hated working in Golden Sands...
4.You prefer going to a "summer disco" :)
5.When you were under-age you never had problems going to a 'summer disco'
6.You used to get drunk in the Sea Garden (before going to a "summer disco")
7.You used to get high in the Sea Garden
8.And after that you always ended up on the beach
9.You rememver "Lido" and the 'пяна парти" in MOMO
10.You meet with your friends at 'Sevastopol"
11.After a drunken night you go to Godzila
12.When you go for a walk in the Sea Garden you always pass on the
'bridge of wishes"
13.You know the Dolphinarium is very famous but you`ve been there
once...as a kid
14.You know what "шано" is
15.You`ve given at least one cigarette to the guy that plays the pipe
next to "ХЕИ"
16.You remember when "ФК" was the only cinema in town
17.As a kid you used to go to "Casablanca" on every special occasion
(such as 24 May, 15 Sept )
18.You don`t like snow..
19.And you don`t see much of it in the winter
20.But you can always feel the wind :)
21.As a kid you loved jumping from "Първа Буна"
22.You think Vladislavovo should be part of Dobrich
(no offence:)
23.You know where "Улицата на Глада" is
24.You like going there at 4 a.m
25."Валентина" used to be a fancy shopping center when you were young
but you can not remember the last time you`ve been inside
26.You hate all the damn tourists that come to YOUR city during the
summer season
27.You used to sit outside the 'LOOK" cafe and just observe the people
at 'Sevastopol"
28.And then curse the damn 409 bus...
29.You used to enjoy going to "Exit" and dance to the stupid YMCA song
30.You even do the dance now everytime you hear the damn song..and you
think it`s amusing :)
31.You know where the "bubble gum tree " is .
32.You used to buy vodka from "мазата" before getting drunk in the Sea
Garden
33.You are proud to be from Varna and you don`t give a damn when people
from Sofia think you have a funny accent
34.People from Sofia have a funny accent. Period!
35.When you go downtown at night and you see more people then you can
see during the day..
36.You know "Сантана" is the only place left where they charge you for
using the WC
37.You know that the guy next to "ФК" makes the best popcorn
38.You used to buy all kinds of crap from "книжния пазар"
39.You know that "централния плаж" is not the right place to go for a swim
40.You call "Sevastopol" with different nicknames such as "savastak",
"trevastopol" ecc..
41.The phrase "everyboRy na magari" actually means something to you
42.You know Vankata and the lady that draws pictures of you and makes
you buy them
43.You know the right meaning of words like "супорнайсе" and "паткан"...
44.You have a friend who claims he has a friend who claimed he had been
a classmate with Гошо от Почивка time ago
You know you are from Varna when...
1.You can not live without the beach
2.You`ve worked at least one summer in Golden Sands
3.You hated working in Golden Sands...
4.You prefer going to a "summer disco" :)
5.When you were under-age you never had problems going to a 'summer disco'
6.You used to get drunk in the Sea Garden (before going to a "summer disco")
7.You used to get high in the Sea Garden
8.And after that you always ended up on the beach
9.You rememver "Lido" and the 'пяна парти" in MOMO
10.You meet with your friends at 'Sevastopol"
11.After a drunken night you go to Godzila
12.When you go for a walk in the Sea Garden you always pass on the
'bridge of wishes"
13.You know the Dolphinarium is very famous but you`ve been there
once...as a kid
14.You know what "шано" is
15.You`ve given at least one cigarette to the guy that plays the pipe
next to "ХЕИ"
16.You remember when "ФК" was the only cinema in town
17.As a kid you used to go to "Casablanca" on every special occasion
(such as 24 May, 15 Sept )
18.You don`t like snow..
19.And you don`t see much of it in the winter
20.But you can always feel the wind :)
21.As a kid you loved jumping from "Първа Буна"
22.You think Vladislavovo should be part of Dobrich
(no offence:)
23.You know where "Улицата на Глада" is
24.You like going there at 4 a.m
25."Валентина" used to be a fancy shopping center when you were young
but you can not remember the last time you`ve been inside
26.You hate all the damn tourists that come to YOUR city during the
summer season
27.You used to sit outside the 'LOOK" cafe and just observe the people
at 'Sevastopol"
28.And then curse the damn 409 bus...
29.You used to enjoy going to "Exit" and dance to the stupid YMCA song
30.You even do the dance now everytime you hear the damn song..and you
think it`s amusing :)
31.You know where the "bubble gum tree " is .
32.You used to buy vodka from "мазата" before getting drunk in the Sea
Garden
33.You are proud to be from Varna and you don`t give a damn when people
from Sofia think you have a funny accent
34.People from Sofia have a funny accent. Period!
35.When you go downtown at night and you see more people then you can
see during the day..
36.You know "Сантана" is the only place left where they charge you for
using the WC
37.You know that the guy next to "ФК" makes the best popcorn
38.You used to buy all kinds of crap from "книжния пазар"
39.You know that "централния плаж" is not the right place to go for a swim
40.You call "Sevastopol" with different nicknames such as "savastak",
"trevastopol" ecc..
41.The phrase "everyboRy na magari" actually means something to you
42.You know Vankata and the lady that draws pictures of you and makes
you buy them
43.You know the right meaning of words like "супорнайсе" and "паткан"...
44.You have a friend who claims he has a friend who claimed he had been
a classmate with Гошо от Почивка time ago
неделя, 9 март 2008 г.
Много обичам да чета блог-овете на други хора.Не знам дали това ме прави воайор,но има хора,които толкова хубаво и топло пишат,че ти доставя удоволствие да следиш блоговете им(ще си го пиша слято,мързи ме да се правя на умна). Има няколко момичета,които чета редовно. Започнах първо с Бис,както сама се нарича,пишеше по любимия ми начин - трудно ми е да ви опиша,но беше хубаво.Но тя пише така всеки си пост и ми дойде малко нагоре, после разнообразих с Анчет,така и не й научих истинското име - ето тя пише много приятно, въпреки че рядко пише нещо лично.Изобщо съвременните блогъри или поне тези,на които аз попадам, пишат повече за общи неща - книги,музика,театрални постановки или неща,занимаващи цялото общество, отколкото за своя собствен личен свят.И аз до тях с моите ъпдейти, преливащи от лични емоции и неуравновесеност и се чувствам като двойкаджия до отличници. Неудобно ми е.И се чувствам като глупава тийнейджърка,каквато съм всъщност,аз с това и се оправдавам,де. Простено ми е на тези години да пиша така,а и да си изливам чувствата някъде ми действа терапевтично.Олеква ми.
Изчетох си поредната глава от Бокура Га Ита, толкова го обичам това аниме/манга.Въпреки че е любовно, въпреки че има много сълзи, въпреки всичко. Малко ме е яд,че мангата излиза толкова бавно,ама така е,като изгледах анимето за две седмици, сега ще чакам по месец за нов чаптър.А сърце не ми дава да го оставя да се наредят пет-шест глави и така да си ги чета.Защото така стана и с BotI и сега не я чета,да не говорим,че много им обърках връзките и вече не разбирам почти нищо.Сега слушам Olivia - a little pain, толкова отива като саундтрак на БГИ,че чак се учудвам.Стана ми едно тъжно,хубаво такова.
Приятна вечер ви пожелавам :)
Изчетох си поредната глава от Бокура Га Ита, толкова го обичам това аниме/манга.Въпреки че е любовно, въпреки че има много сълзи, въпреки всичко. Малко ме е яд,че мангата излиза толкова бавно,ама така е,като изгледах анимето за две седмици, сега ще чакам по месец за нов чаптър.А сърце не ми дава да го оставя да се наредят пет-шест глави и така да си ги чета.Защото така стана и с BotI и сега не я чета,да не говорим,че много им обърках връзките и вече не разбирам почти нищо.Сега слушам Olivia - a little pain, толкова отива като саундтрак на БГИ,че чак се учудвам.Стана ми едно тъжно,хубаво такова.
Приятна вечер ви пожелавам :)
събота, 16 февруари 2008 г.
Имам нужда от спокойствие, от тишина,от мир,от прегръдка,ама истинска,не виртуална,(извинявай), от малко от миналото настроение, от разбиране, от дълъг разговор с някого,който вече е минало. От разговор с някого,когото още чакам. И от малко романтика - не сърца,любов,а романтика - от другата. Имам нуждата да чуя, че някой ме обича,ама пак наистина,не виртуално. Искам някой да се бори за мен. Искам малко спокойствие. Искам красота. Написах хиляда емотикона и ги изтрих, защото са толкова глупави и фалшиви и изобщо не представят нещата както трябва.Искам някой да ме разбере и да ме успокои. И тъй като не може, ще си запаля свещите и ще си поплача.
вторник, 22 януари 2008 г.
Имам си рокля :) красива късичка лилава рокля. Честно казано обикалянето за рокля беше толкова изтощително, въпреки че продължи само два дни,че изобщо не съм сигурна,че искам да си купувам обувки,бижута и да ходя на прически и бла-бла. Тежко е да си абитуриентка, колкото и смешно да звучи. Или поне не е за мен. Започнах да се люлея доста успешно на abswing-а на мама. Да видим ще го бъде ли плоското коремче за бала?
Има толкова по-важни, за които да се притеснявам, изпити,матури, класиране. А хич не ме е страх, изобщо не съм притеснена. Направо се моля да дойде април, за да припна до София за предварителния си изпит. Искам да видя колко мога. Направих си план и според него свършваме с материала втората седмица на май, супер съм. Въпреки че отсега ми иде да изхвърля в коша всичките анализи и стихотворения. То бива страдание и мъка в българската поезия, но те прекаляват. Започвам да се чудя дали аз не гледам прекалено повърхностно на живота, че ми се вижда толкова хубав? Да не говорим, че напоследък ми е доста трудно да научавам анализите. Но се надявам да е заради трите останали контролни/изпитвания, които ми се падат всяка седмица след ваканцията. Поне тогава да си бях починала като хората. А аз какво направих? Учих, скъсах си четирибуквието да уча. Някои хора не пипнаха учебник цяла ваканция,а аз геройствах. И фактът,че после на мен евентуално ще ми е по-леко, не ме успокоява. На мен сега ми е тежко (това звучи като от анализ на Смирненски,за чийто герои настоящето е изпълнено със страдание и социална неправда - гнус :р)
Почти прочетох книгите от списъка. "Тютюн" е успешно преполовен, като досега комунизъм много нямаше, но го усещам как набира скорост. Дано да не е много във втората част, въпреки че си взех изданието без Лила (да пази Бог). Трябва само още "Чичовци" и съм привършила. А "Железният светилник" беше толкова интересен,че искам "Преспанските камбани". Успоредно с това четох откачената книга,която учителката ми даде да погледна. О, гнус и мазост!(както казва Рал) Принципно имам тренинг с книги за наркомани, обаче това дори на мен не понесе. Не си падам по подробни описания на изживяванията на надрусан с ЛСД дребен пласьор на дрога. Не, благодаря. Предпочитам да си чета Богдан Русев <3 Добре, че не си поисках от Сивостен Георги Господинов. Когато ходихме в "Анимато" за дисковете, намерих последната му книга. Разгърнах я и видях уж "прекрасните илюстрации". Окей, може и аз да не съм видяла правилните илюстрации,но хич не ми се сториха прекрасни. Реших да прочета един пасаж "...тя имаше свинска душа", затворих книгата и си отдъхнах.
Напоследък открих няколко прекрасни песни, които въртя на рипийт и им се радвам как се появяват една под друга в ласт.фм-а ми :)
Има толкова по-важни, за които да се притеснявам, изпити,матури, класиране. А хич не ме е страх, изобщо не съм притеснена. Направо се моля да дойде април, за да припна до София за предварителния си изпит. Искам да видя колко мога. Направих си план и според него свършваме с материала втората седмица на май, супер съм. Въпреки че отсега ми иде да изхвърля в коша всичките анализи и стихотворения. То бива страдание и мъка в българската поезия, но те прекаляват. Започвам да се чудя дали аз не гледам прекалено повърхностно на живота, че ми се вижда толкова хубав? Да не говорим, че напоследък ми е доста трудно да научавам анализите. Но се надявам да е заради трите останали контролни/изпитвания, които ми се падат всяка седмица след ваканцията. Поне тогава да си бях починала като хората. А аз какво направих? Учих, скъсах си четирибуквието да уча. Някои хора не пипнаха учебник цяла ваканция,а аз геройствах. И фактът,че после на мен евентуално ще ми е по-леко, не ме успокоява. На мен сега ми е тежко (това звучи като от анализ на Смирненски,за чийто герои настоящето е изпълнено със страдание и социална неправда - гнус :р)
Почти прочетох книгите от списъка. "Тютюн" е успешно преполовен, като досега комунизъм много нямаше, но го усещам как набира скорост. Дано да не е много във втората част, въпреки че си взех изданието без Лила (да пази Бог). Трябва само още "Чичовци" и съм привършила. А "Железният светилник" беше толкова интересен,че искам "Преспанските камбани". Успоредно с това четох откачената книга,която учителката ми даде да погледна. О, гнус и мазост!(както казва Рал) Принципно имам тренинг с книги за наркомани, обаче това дори на мен не понесе. Не си падам по подробни описания на изживяванията на надрусан с ЛСД дребен пласьор на дрога. Не, благодаря. Предпочитам да си чета Богдан Русев <3 Добре, че не си поисках от Сивостен Георги Господинов. Когато ходихме в "Анимато" за дисковете, намерих последната му книга. Разгърнах я и видях уж "прекрасните илюстрации". Окей, може и аз да не съм видяла правилните илюстрации,но хич не ми се сториха прекрасни. Реших да прочета един пасаж "...тя имаше свинска душа", затворих книгата и си отдъхнах.
Напоследък открих няколко прекрасни песни, които въртя на рипийт и им се радвам как се появяват една под друга в ласт.фм-а ми :)
неделя, 20 януари 2008 г.
Хубав ден. Обиколихме мола и си купих специалното ДВД издание на Нарния, с отстъпката ми излезе само 7,50. Много съм доволна :) исках да си купя и Sugababes - Taller in more ways, но се отказах в последния момент, което не ми попречи да си го разнасям из магазина половин час. Ний си купи дискове за 45 лв, така ме вдъхновява като пръска пари без да се замисли с решителното "Това са Пласибо и Ройксоп! Никаква логика при тях не върви!" и продължава да си избира. Да живее намалението в Анимато. Хм,днес нещо не ми се пише. Най-много да продължа по-късно.
вторник, 15 януари 2008 г.
разни откровения :)
Имам нужда да се самобичувам.
Какво прави едно нормално момиче, когато симпатично мило момче я хареса? Когато момчето тръгва да изпраща нея и приятелката й, въпреки че живее в противоположния край на града? Когато се опитва да води разговори? Ами нормалното момиче леко по леко хлътва по момчето.
Какво прави Ани обаче? Ооо,Ани първо се зарадва,че Сашо е казал, че е "сладка,мила, умна и скромна". После обаче изведнъж ревна: "Че защо ме е нарекъл "скромна"?Аз не съм скромна!Ася кажи му,че не съм скромна!!!А и бтв той откъде знае,че съм умна?! Ние не сме разменили повече от четири реплики на кръст о0!"
Ася: Не мога да му кажа, предполага се,че аз не знам какво е казал за теб, камо ли ти да знаеш!
После, когато Ася и Ани ги изпращат Светльо (гаджето на Ася) и Сашо, Ани си стига до кръстовището,на което се разделят и вижда,че е зелено. Изведнъж се разбързва и казва "Чао", само като чува Сашовото "Ама тя близко ли живее?" и драсва съвсем. Следващата вечер се получи почти същото с едната разлика,че той не посмя да пита дали живея близо.О, и го видях гол. Добре де, по боксерки, но ако бях видяла още, щях да припадна. Освен това да прибавим: момчето е барабанист (!!!), внимателен е, има хубаво тяло,ходи на фитнес и има пари. Не, че това е от значение, но когато се самобичувам,изтъквам всичките му предимства. В събота не отидох на концерта им, а днес казах на Ася, че не го искам.
Глупава съм, знам >.< Ама не мога. Любовта не е за мен, докато бяхме заедно ми вряха червата. След подобни наченки на свалка, се сещам защо ми е толкова хубаво без гажде. Не ми понася добре цялата тази простотия с флиртове, свалки, флуиди,изчаквания, срещи. Всъщност имало е хора, с които е нямало подобни нерви. Предполагам,че няма да откажа тогава, когато не усетя напрежение. Дотогава ще бягам. И ще се крия. Мисля да пропусна една седмица излизането с тях, евентуално Сашо да схване намека. Пък и принципно не би трябвало да ми е неудобно, защото той не ми е предлагал, нито нещо. Ама адски ме издразни с това "скромна". Мразя да ми казват,че съм скромна! Не съм скромна! Аз искам много! И баща ми казва, че съм скромна >.< Мразя го това скромна. Наистина много го мразя. А Ася и Гергана се държаха адски адекватно, аз подозирах, че те умишлено не ми казват,че Сашо си пада сериозно по мен, защото ще се психирам. И действително така се оказа, Гиги каза,че не ми казвали, защото съм щяла да изперкам. Малко ми беше гузно за Ася, когато й казах,че не го искам, защото тя беше супер ентусиазирана да ни събере. Накрая я питах дали ми се сърди и в отговор Гери се засмя и каза "Нали те знаем, само да не вземеш да бягаш от нас сега!" Обичам ги. Много много.
Скоро ще ходим на дискотека с Рал,Ний и Бу на диско. Без момчета! Никакви момчета! Поне два месеца и реших го, ще бъда без кавалер на бала. Няма да се тревожа и за това. Достатъчно други неща имам да мисля. Вярно е,че искам Киро. Но да погледнем реално на нещата, той ходи с рояк момичета около себе си, сигурно си има приятелка и да няма, има си някоя,която иска да покани.А в реалния живот не става като по филмите и той няма да ми скочи в мига,в който го поканя! А и на бала няма да каня, ако някой ме покани, може да приема. Но няма да каня!
Бал,бал,бал,бал,бал..... Gream, сигурно ще си умре от кеф да пробва рокля след рокля, но аз се прибрах вкъщи смъртно уморена с десет възможни рокли за бала наум и без никаква идея коя да избера. Мама хареса лилавата рокля, татко хареса лилавата рокля.Аз харесах горната част на лилавата рокля, долната е грозна. Но забележете сега тънкия момент, Мен ме притесни цената от 480 лв. Все пак тази рокля няма да я нося през ден, за да си оправдае цената, след бала ще я облека максимум 2-3 пъти. Няма смисъл да платим 500 лв за къса рокля. За сведение - дългите вървят към 500,но късите - не или поне не всички. Та така. Въпросът е,че мама и татко хич не ги притеснява цената о0 И нямат нищо да платят 500 лв.Опитах се да ги вразума, мама говори само за лилавата рокля, та лилавата рокля, според татко е идеална, Но на мен ми е просто богохулно да им струвам 500 лв само роклята и имайки предвид,че дори не харесвам долната част! Ох,да ви се оплача :( Три месеца описвам на момичетата роклята, за която си мечтая. Отидохме в един магазин, открихме Я. Дори беше в любимата ми цветова комбинация розово с черно и какво?! Беше заета! От моето училище!Ноември месец! Ама аз ще я намеря коя е, ще я намеря на бала! Ще види тя! И така, трябва да си избирам от другите рокли. С мама ще ходим пак тази събота, да знаете, искрено се надявам лилавата да е купена. Не искам да дават 500 лв за нея. Да не говорим, че ми трябват обувки, чанта, прическа, грим, бижута и рокля за изпращането! Общата сметка върви грубо към 1000 -1500 лв, мъчно ми става. Ужасно е,не мога да си избера рокля, за Бога! И приемат поръчки до средата на февруари, имам чувстото,че ако не си купя в събота, ще остана без рокля.А нищо не ми харесва достатъчно. Е, може би една жълта рокля с черна дантела, но тя е дълга и с обръч,аз рокля с обръч няма да нося! Камо ли дълга. Та може да ми я скъсят,но нямам представа как ще изглежда скъсена и все пак мисля да се спра на нея :/ Тя е красива и ми отива. С мама хич не можем да решим, накрая ще замъкна и татко с мен, въпреки че ме е срам, но ми трябва някой/евентуално аз/ да кажа "това Е!" и да си я купя. Ох, пак го превърнах в световен проблем.
Спрях да пускам пари в касичката,не,защото спрях да псувам, а защото ми умря ентусиазмът,но псувам по-малко и когато ми дойде на устата, спирам :) щастлива съм.
И ми се плаче. Заговорихме се с един приятел за старите времена, аз се сетих за един &^^#*)@*^$ и се сдухах. ПМС-ът ми е замесен в цялата работа, усещам го това.
Днес, докато с Ний и Бу чакахме родителите да излязат от родителската среща за матурите,(аз предвидливо пропуснах да кажа на татко,че половин час по-рано е имало нормална родителска среща, на която е можел да ми научи оценките.), Иво чакаше с нас.И стана въпрос за това как той мрази, когато си споделя проблем, някой друг да му казва "Ох,и аз така...". "Кво ме интересува,че и ти така?!Аз искам да ти кажа за моя проблем,не да слушам твоя." Та току-що се опитах да споделя и реакцията беше "И аз така,ама...". В крайна сметка аз нея утешавам, та се сетих за Иво,де. И неговото "Кво ме интересува" :)
Какво прави едно нормално момиче, когато симпатично мило момче я хареса? Когато момчето тръгва да изпраща нея и приятелката й, въпреки че живее в противоположния край на града? Когато се опитва да води разговори? Ами нормалното момиче леко по леко хлътва по момчето.
Какво прави Ани обаче? Ооо,Ани първо се зарадва,че Сашо е казал, че е "сладка,мила, умна и скромна". После обаче изведнъж ревна: "Че защо ме е нарекъл "скромна"?Аз не съм скромна!Ася кажи му,че не съм скромна!!!А и бтв той откъде знае,че съм умна?! Ние не сме разменили повече от четири реплики на кръст о0!"
Ася: Не мога да му кажа, предполага се,че аз не знам какво е казал за теб, камо ли ти да знаеш!
После, когато Ася и Ани ги изпращат Светльо (гаджето на Ася) и Сашо, Ани си стига до кръстовището,на което се разделят и вижда,че е зелено. Изведнъж се разбързва и казва "Чао", само като чува Сашовото "Ама тя близко ли живее?" и драсва съвсем. Следващата вечер се получи почти същото с едната разлика,че той не посмя да пита дали живея близо.О, и го видях гол. Добре де, по боксерки, но ако бях видяла още, щях да припадна. Освен това да прибавим: момчето е барабанист (!!!), внимателен е, има хубаво тяло,ходи на фитнес и има пари. Не, че това е от значение, но когато се самобичувам,изтъквам всичките му предимства. В събота не отидох на концерта им, а днес казах на Ася, че не го искам.
Глупава съм, знам >.< Ама не мога. Любовта не е за мен, докато бяхме заедно ми вряха червата. След подобни наченки на свалка, се сещам защо ми е толкова хубаво без гажде. Не ми понася добре цялата тази простотия с флиртове, свалки, флуиди,изчаквания, срещи. Всъщност имало е хора, с които е нямало подобни нерви. Предполагам,че няма да откажа тогава, когато не усетя напрежение. Дотогава ще бягам. И ще се крия. Мисля да пропусна една седмица излизането с тях, евентуално Сашо да схване намека. Пък и принципно не би трябвало да ми е неудобно, защото той не ми е предлагал, нито нещо. Ама адски ме издразни с това "скромна". Мразя да ми казват,че съм скромна! Не съм скромна! Аз искам много! И баща ми казва, че съм скромна >.< Мразя го това скромна. Наистина много го мразя. А Ася и Гергана се държаха адски адекватно, аз подозирах, че те умишлено не ми казват,че Сашо си пада сериозно по мен, защото ще се психирам. И действително така се оказа, Гиги каза,че не ми казвали, защото съм щяла да изперкам. Малко ми беше гузно за Ася, когато й казах,че не го искам, защото тя беше супер ентусиазирана да ни събере. Накрая я питах дали ми се сърди и в отговор Гери се засмя и каза "Нали те знаем, само да не вземеш да бягаш от нас сега!" Обичам ги. Много много.
Скоро ще ходим на дискотека с Рал,Ний и Бу на диско. Без момчета! Никакви момчета! Поне два месеца и реших го, ще бъда без кавалер на бала. Няма да се тревожа и за това. Достатъчно други неща имам да мисля. Вярно е,че искам Киро. Но да погледнем реално на нещата, той ходи с рояк момичета около себе си, сигурно си има приятелка и да няма, има си някоя,която иска да покани.А в реалния живот не става като по филмите и той няма да ми скочи в мига,в който го поканя! А и на бала няма да каня, ако някой ме покани, може да приема. Но няма да каня!
Бал,бал,бал,бал,бал..... Gream, сигурно ще си умре от кеф да пробва рокля след рокля, но аз се прибрах вкъщи смъртно уморена с десет възможни рокли за бала наум и без никаква идея коя да избера. Мама хареса лилавата рокля, татко хареса лилавата рокля.Аз харесах горната част на лилавата рокля, долната е грозна. Но забележете сега тънкия момент, Мен ме притесни цената от 480 лв. Все пак тази рокля няма да я нося през ден, за да си оправдае цената, след бала ще я облека максимум 2-3 пъти. Няма смисъл да платим 500 лв за къса рокля. За сведение - дългите вървят към 500,но късите - не или поне не всички. Та така. Въпросът е,че мама и татко хич не ги притеснява цената о0 И нямат нищо да платят 500 лв.Опитах се да ги вразума, мама говори само за лилавата рокля, та лилавата рокля, според татко е идеална, Но на мен ми е просто богохулно да им струвам 500 лв само роклята и имайки предвид,че дори не харесвам долната част! Ох,да ви се оплача :( Три месеца описвам на момичетата роклята, за която си мечтая. Отидохме в един магазин, открихме Я. Дори беше в любимата ми цветова комбинация розово с черно и какво?! Беше заета! От моето училище!Ноември месец! Ама аз ще я намеря коя е, ще я намеря на бала! Ще види тя! И така, трябва да си избирам от другите рокли. С мама ще ходим пак тази събота, да знаете, искрено се надявам лилавата да е купена. Не искам да дават 500 лв за нея. Да не говорим, че ми трябват обувки, чанта, прическа, грим, бижута и рокля за изпращането! Общата сметка върви грубо към 1000 -1500 лв, мъчно ми става. Ужасно е,не мога да си избера рокля, за Бога! И приемат поръчки до средата на февруари, имам чувстото,че ако не си купя в събота, ще остана без рокля.А нищо не ми харесва достатъчно. Е, може би една жълта рокля с черна дантела, но тя е дълга и с обръч,аз рокля с обръч няма да нося! Камо ли дълга. Та може да ми я скъсят,но нямам представа как ще изглежда скъсена и все пак мисля да се спра на нея :/ Тя е красива и ми отива. С мама хич не можем да решим, накрая ще замъкна и татко с мен, въпреки че ме е срам, но ми трябва някой/евентуално аз/ да кажа "това Е!" и да си я купя. Ох, пак го превърнах в световен проблем.
Спрях да пускам пари в касичката,не,защото спрях да псувам, а защото ми умря ентусиазмът,но псувам по-малко и когато ми дойде на устата, спирам :) щастлива съм.
И ми се плаче. Заговорихме се с един приятел за старите времена, аз се сетих за един &^^#*)@*^$ и се сдухах. ПМС-ът ми е замесен в цялата работа, усещам го това.
Днес, докато с Ний и Бу чакахме родителите да излязат от родителската среща за матурите,(аз предвидливо пропуснах да кажа на татко,че половин час по-рано е имало нормална родителска среща, на която е можел да ми научи оценките.), Иво чакаше с нас.И стана въпрос за това как той мрази, когато си споделя проблем, някой друг да му казва "Ох,и аз така...". "Кво ме интересува,че и ти така?!Аз искам да ти кажа за моя проблем,не да слушам твоя." Та току-що се опитах да споделя и реакцията беше "И аз така,ама...". В крайна сметка аз нея утешавам, та се сетих за Иво,де. И неговото "Кво ме интересува" :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)