По-здравословно е да приписваш качества на хората, отколкото да признаваш недостатъците си.

Допадаха ми непознати къщи, бани с настилка в черно и бяло, големи прозорци и повелителни младежи.

Здравият разум се състои в това да оставиш нещата да се развиват или да не се развиват. Не бива винаги да разчепкваш, а да бъдеш спокоен, храбър.

Човек обича да са весели хората, на които причинява болка. Така е по-малко затормозяващо.

Франсоаз Саган, "Усмивка почти"

Симпатична книжка, беше ми много приятно да я прочета.

И за край малко Пруст :)

Голяма рядкост е едно щастие да кацне тъкмо върху желанието, което го е призовало.

Впечатления

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е разкошен, разкошно разкошен. Просто когато излязох от киното, ме беше обзело едно настроение на абсолютна задоволеност. Филмът си струва, не само защото е български, а защото е зверски добър. Един от хай-хубавите и стойностни филми, които съм гледала изобщо. Актьорите са страхотни, сценарият е оригинален, въпреки че пак става въпрос за имигранти, няма досадна любовна история, поуката не ти се натрапва, а е оставена за всеки сам да я открие, изобщо отвсякъде всичко е пипнато. Затова потърси го и го изгледай. Потърси и едноименната книга на Илия Троянов, по която е направен филмът.
В крайна сметка за пръв път в живота ми публиката ръкопляскаше на филм. Два пъти.

"Стъклената река" на Емил Андреев също е една много добра българска книга. Сюжетът е мистериозен, върти се около каменните изображения по стените на една българска църква, които са смятани за творение на богомилите. Много увличаща история,нямаше изстъпления, не беше досадно, действието се развиваше плавно, обратите - поне за мен - не бяха предвидими. Персонажите бяха много оригинални - млада французойка, която идва да изследва изображенията; художничка, която е бивша проститутка, а в момента реставрира стенописите в църквата; нейният "мастър" и преподавател в университета, а и любовник ( 3 в 1, знаете продължението...); и малко странният бохем-писател, който го огряха всичките мацки.Краят също ми хареса, въпреки че беше малко прозаичен, но пък доста реалистичен.
Неслучайно книгата е спечелила награда за "Книга на годината" през 2005, а също така и наградата на читателите за "Книга на годината".

Преглед

Гледах "Прогноза" преди два дни, защото си заслужава "да подкрепяме българското кино". Обаче този филм ме разочарова ужасно.
Теодора Духовника и Крешимир Микич, (когото аз упорито продължавам да наричам Крешна Митич), ми бръкнаха не знам къде с тяхната любовна история. Да им имам аз любовната история, биеха си шамари и се наричаха "курва/кучка" през пет минути, но пък как се обичаха! Как се обичаха всъщност? Незабележимо. Ако действително любовта се изразяваше в броя скандали, обиди и прецаквания - о,да, голяма любов беше. Да не говорим пък за единствената секс сцена във филма...
Лично моето мнение е, че ако ги нямаше тези двама уникални дразнители, филмът щеше да е прекрасен. Део, Блатечки, Вергов и Щерев бяха много готини и свежи. Майтапите за народностите им - българска, сръбска и македонска. Фактът, че говореха на съответните езици, любовта им към уиндсърфинга, русокосата принцеса, Джак Спароу и девойчето,което се държеше мъжки - ето това бяха готините неща на филма. Ако бяха разкарали тъпата любовна история и ги бяха оставили тези четиримата да се напушват, да карат уиндсърфинг и да се карат чии са българските царе, филмът щеше да е много много хубав. Щеше да е нещо свежо и различно от масата тъпотии, които излизат в момента. Защото честно - по ми беше кеф да ги гледам четиримата как се карат дали морковите или лукът се слагат първи в рибената чорба, отколкото да гледам Духовникова да примира от кеф, че Микич й е написал с камъни на земята "Forgive me".

Наскоро свърших и "Лъвовете на Ал-Расан" на Гай Гавриел Кай. Разкошна книга, чак ме е яд, че понеже я отнасят към жанр "фентъзи", много хора, които не си падат по подобен род книги, не биха я прочели. А книгата си заслужава петте лева, които бихте дали, за да си я купите втора употреба. И единственото "фентъзи" в нея, е че не съществуват описание земи. Иначе всичко си е абсолютно реално и отново - отношенията между героите, характерите им, развитието им, чувствата им... Обожавам Кай, безбожно добър е.

София - Плевен - Пловдив - Варна

Март е месец на пътуванията, поне в моята година :) Последната седмица бях в Плевен - на гости на Ася - хм, принципно съм пристрастна към този град заради Бианка, ама то голямо мъртвило, голяма скука - оправдавам й бягството в Датско. Обиколила съм почти цяла България - има страхотни китни градове, които са малки и страшно страшно симпатични. Е, Плевен не е от тях - първо, защото не е малък, но имам чувството за една празнота... Как да кажа - неправилно използвано пространство? Но може да е дефект покрай Варна - която е страшно застроена и София - същата история. Макар че и в Пловдив има много "празно място", а не изглежда пусто.
О,друго кофти нещо - за грубо пет часа обикаляне из Плевен, видях няколко огромни изоставени недовършени строежи. Магазините се редуват - магазин за левче с Levi's, магазин с преоценени стоки с Adidas, странно е. Центърът им е бая симпатичен. "Часовника" е много хубава сграда,костницата е малко страшна. Ммм, молът им е кофти. Диалектът им е забавен и за сетен път "Ау, ти си от Варна? Много правилно говориш!"
Да бе, хора, ние го-во-рим правилно...
Трябва да спре да ми прави впечатление вече.
Новата ми книжка: Арундати Рой - "Богът на дребните неща" е голямо разочарование. Прочетох 100-ина страници и чак ме е яд на стила на авторката. Струваше ми се, че ще е нещо нелогично сладко като "Колекционер на любовни изречения" на Секулов (препоръчвам горещо на всички, страхотна книжка), но тя е кофти нелогична. Не хващам нищо и най много ме е яд на факта, че дори не мога да разбера къде, по дяволите!!!, се развива действието. Къде, по дяволите, е Керала? Индия?

18% Сиво

Момичето се усмихва и тръгва. Искам да я прегърна и да спя с нея. Искам да я целувам, да я целувам и галя, да я изпълня със себе си, искам да потъна и да се разтворя в това красиво момиче с къса платинена коса, с изразителни червени устни, с остри гърди и тесен ханш, и дълги крака, това момиче, което ще ме целува, ще ме целува, ще ме целува с тютюневите си целувки и после ще заспива на гърдите ми, заслушано в дивото ми, варварско сърце.

* * *

Истината е ... ние сами избираме собствените си провали. Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем – можем да ги понесем.

Имаше и други подобни хубави моменти, имаше и моменти, в който главният герой в подробности описваше разстройството си ... Не бих казала, че е велика книга, но е увлекателна, подозирам, че май не й схванах края, та затова съм толкова разочарована. Но, във всеки случай, си струва да се прочете.

Първо си мислех, че е роман. Бях убедена, че е роман, докато не стигнах до 88 стр. и първата новела - "Мечтателката от Остенде" свърши. Реакцията ми буквално беше "Ъ?!". Бях се настроила за нещо действително дълго и краят определено ме свари неподготвена. Предполагам и точно поради тази причина разказът не ми допадна толкова. Иначе ако трябва да съм обективна - историята беше красива и приятна по онзи кротък начин,по който Ерик-Емануел Шмит умее да разказва. Имам намерение да я прочета още веднъж, за да видя дали ще ми се промени първото впечатление.
Втората история "Съвършеното убийство" и третата "Да оздравееш"" определено са ми фаворити. Особено третата, беше толкова прекрасна история, толкова хубаво написана, развитието на главната героиня, въпреки че беше изключително, не се случваше по клиширания "Край!От утре съм друга" начин, а кротко, спокойно и постепенно и звучеше в пъти по-реалистично и постижимо от другите. Наистина много ме разчувства и даже накрая преглътнах трудно една заседнала в гърлото ми буца. Четвъртата и петата история сякаш бяха за пълнеж. Особено петата, имам чувството, че я бяха сложили, колкото да увеличат страниците с още 10-ина. Може и да преувеличавам, но наистина ми се стори излишна, а самият сюжет също не ме впечатли.

Времегуб

- Представяш ли си какъв ужас?
- Да бе, да ти изтръпне опашката направо!

Скоро ще си напиша "Автобусните истории". Туткам се толкова много, защото исках да е само с наистина подочути неща в автобуса, а то. Глупост.Тъкмо щях да кажа, че вече не използвам градския транспорт, а на практика го използвам два пъти повече от преди. Странно е как понякога изключвам за подобни очеизвадни неща. Може би просто вече не чувам интересни истории в автобуса. Такива, които си струва да се разкажат. Разказите ми вече официално станаха 30. Много много съм горда със себе си. Скоро мога да отпразнувам някакъв своеобразен творчески юбилей. Събудих се в доста кофти настроение, а сега се усмихвам. Така става, когато говоря за разказите си. Рали вчера ме попита кога ще издавам. Кога ли? Първо трябва да ме публикуват в някое списание и да спечеля още 2-3 конкурса, за да си помисля за издаване. За което въобще и не мечтая, особено след като прочетох една статия, май беше на Богдан Русев, по въпроса за издаване и нужните 800 продадени копия от първата книга, за да се надяваш на втора. Май не беше статия. Така ми се ще да ги дам на баща ми да ги прочете,но съм си наложила някаква глупава мисъл, че в разказите ми има все странни неща, които ще го притеснят.А той ще ми направи? най-добрата критика.
След вчерашното посещение на "Панаир на книгата" си ошушках седмичния бюджет. Сега трябва да изкарам четири дни без да изхарча и лев.Два дни вече ги изкарах успешно, добре, че си готвихме и не ми се налагаше да давам пари, но ден трети и ден четвърти се падат осми и девети декември. Мечта. Ще живея нз изпарения до 17 декември, когато най-накрая ще си се прибера във Варна. Вече ми избиха чивиите тук. Гаден гаден град. И въпреки всичко три книжки, красота. Обичам, обичам, че имам още две.Аууу, всъщност и три други. Обичам обичам обичам!
Вчера почти успяхме да си поговорим със Стефан.Харесва ми темпото, с което се развиват нещата. Изгледахме си първи сезон на Smallville. Цял сезон разправяме колко е смотан сериала, колко е тъп и как може да е толкова лигав Кларк, и Лана да е такова леке и накрая!?
- Ооо, вижте Кларк! Обичаме го без горнище!Ау, този поглед.Аууу,дайте ми тухла! Вижте Лееееееекс! Ох,колко е хубав!Ела да те спася,Лекс!
И все в този тон. На десети започваме сезон втори и се чудя колко време ще го гледам преди да ми омръзне, защото наистина не вярвам, че бих го гледала осем сезона, както продължава и да си излиза.
Време за учене. Ох,имаме толкова неща да правим днес. И този осми декември вобще не ме ентусиазира о.О Нито се радвам за него,нито нищо. По-скоро се радвам, че ще изляза от София, ще се видя с братовчедка и ще се разходя малко. Че кокалите ми хванаха прах тук.
Време за учене, както казах.

Замразяване

Едноседмично, моля.
Искам да се събудя на четвърти по това време, когато ще е излязло класирането, лудите ще са си видели оценките и мама спокойно ще отвори сайта, и ще се обади да ми каже какво е станало.
Не мога повече. Стомахът не ме боли от кистите, не ме боли от постоянно стискане, боли ме от нерви. Повръща ми се, боли ме глава, ще се разрева. Ужасно е да си толкова нервен. Имам чувството, че на трийсет хич няма да съм лабилна. Тези нерви ми идват в повече. Почти нищо не може да ме успокои, такъв ужас ме е обзел, че не мога да го опиша, а да избягам от него е mission impossible. Трябва да намеря начин да го контролирам.
Днес прочетох в блога на момичето,в което искам да се превърна, когато порастна! за любовта й към Тошо. Сетих се за моя Киро и моето отношение към него, как беше единственото същество от мъжки пол, което се грижеше за моите нерви и разбираше, когато му говорех. Ех, какво ли не прави любовта с нас. Жалко, че умря така мъчително. Все още си пазя парченцето от него в джоба на дънките.
Снощи в пристъп на смелост изпратих три свои разказа на Капитал Лайт. Страх ме е да си отворя пощата сега. Факт е, че няма да ми отговорят толкова бързо, дори и да са ми прочели писмото. Но възелът в стомаха ми се стяга още повече и от това очакване. Все пак ще се настроя да не очаквам отговор, защото инак разочарованието ще е прекалено голямо.
Ха, току-що си отворих пощата. Писмото не може да бъде доставено, добре че поне това притеснение отпадна. Скоро ще се пробвам пак, но нека да мине класирането. Ще се побъркам.
А и прочетох втората част на Придворен убиец. Трябва да спра да се влияя толкова от книги и да се обвързвам с героите.