Говорят си две съквартирантки:
- Айде, лягай си бе, stalker със stalker такъв!
- Лягам си, латентна лесбийке!

По-здравословно е да приписваш качества на хората, отколкото да признаваш недостатъците си.

Допадаха ми непознати къщи, бани с настилка в черно и бяло, големи прозорци и повелителни младежи.

Здравият разум се състои в това да оставиш нещата да се развиват или да не се развиват. Не бива винаги да разчепкваш, а да бъдеш спокоен, храбър.

Човек обича да са весели хората, на които причинява болка. Така е по-малко затормозяващо.

Франсоаз Саган, "Усмивка почти"

Симпатична книжка, беше ми много приятно да я прочета.

И за край малко Пруст :)

Голяма рядкост е едно щастие да кацне тъкмо върху желанието, което го е призовало.

Stop

.crying.
.lying.
.falling for people so fast.
.believing [they] will be different.
.having it effect you so much.
.having words or actions mean the world to you.
.letting people control your life.
.doing what other people want.
.caring too much.
.caring too little.
.wanting to be someone else.
.disregarding what you can do .
.bringing yourself down.
.daydreaming about things that aren’t true.
.believing that nothing will go right.
.believing in fairy tales.
.thinking about the past.
.memories from taking over your life.
.being nervous.
.not being true to yourself.
.worrying about things you cant change.
.being overly emotional.
.holding grudges.
.being so picky.
.being sad.
.feeling sorry for yourself.
.being shy/quiet.
.complaining.
.being jealous.
.wanting attention every once in awhile.
.avoiding people && situations.
.being a loner.
.hating yourself.
.hurting yourself.
.letting people misuse you, hurt you, bring you down, steal your heart♥.
.THINKING.

Абе айде стига драми!
Капризните непостоянни момченца да си ходят по живо, по здраво. Никой няма да ми влияе депресиращо, щото аз просто трябва да съм щастлива.
Айде всички лоши души у лево :Р

Pardonne mes lèvres. Elles trouvent la joie dans les endrois les plus inhabituels.

а може и:

Beatus vir qui suffert temptationem.

Един от двама е достатъчен, за да се случи влюбване.
Снощи сънувах, че съм в Рим и развеждам приятели с автобус. Беше безумно красиво. Започнах деня в прекрасно настроение и го завършвам с желание да се разтворя в чаша мента със спрайт. Ще се напия много на купона на Тошо. И не, Нийче, нищо няма да ти кажа, scusi.

Поезия ли? Не. Просто го правя с думите. И си нямам идея дали ще бъде чукане, или правене на любов. И не ми пука. Но ще го правя с думите. Не защото мога, защото така ми е скимнало...

Егати якото!

Супер е яко да си намериш някого, с когото сте на една вълна и си мрънкате взаимно. Тя на тебе, ти на нея и двете се изслушвате, и си съчувствате, защото имате един и същ проблем. Най-трогателно е, когато започнем да си даваме съвети една на друга, ама нито едната не ги спазва, особено собствените си. Ама човек да ни има проблемите на нас, от скука сами си ги намираме. Чудя се дали хората са прави, когато казват, че жените сами си търсят проблеми? Защото ние определено сме от този тип. Скучаем, скучаем, намерим си проблем и почваме да се оплакваме на какъв хал сме. Непоправими просто. Ама ни е кеф. :Р