Замразяване

Едноседмично, моля.
Искам да се събудя на четвърти по това време, когато ще е излязло класирането, лудите ще са си видели оценките и мама спокойно ще отвори сайта, и ще се обади да ми каже какво е станало.
Не мога повече. Стомахът не ме боли от кистите, не ме боли от постоянно стискане, боли ме от нерви. Повръща ми се, боли ме глава, ще се разрева. Ужасно е да си толкова нервен. Имам чувството, че на трийсет хич няма да съм лабилна. Тези нерви ми идват в повече. Почти нищо не може да ме успокои, такъв ужас ме е обзел, че не мога да го опиша, а да избягам от него е mission impossible. Трябва да намеря начин да го контролирам.
Днес прочетох в блога на момичето,в което искам да се превърна, когато порастна! за любовта й към Тошо. Сетих се за моя Киро и моето отношение към него, как беше единственото същество от мъжки пол, което се грижеше за моите нерви и разбираше, когато му говорех. Ех, какво ли не прави любовта с нас. Жалко, че умря така мъчително. Все още си пазя парченцето от него в джоба на дънките.
Снощи в пристъп на смелост изпратих три свои разказа на Капитал Лайт. Страх ме е да си отворя пощата сега. Факт е, че няма да ми отговорят толкова бързо, дори и да са ми прочели писмото. Но възелът в стомаха ми се стяга още повече и от това очакване. Все пак ще се настроя да не очаквам отговор, защото инак разочарованието ще е прекалено голямо.
Ха, току-що си отворих пощата. Писмото не може да бъде доставено, добре че поне това притеснение отпадна. Скоро ще се пробвам пак, но нека да мине класирането. Ще се побъркам.
А и прочетох втората част на Придворен убиец. Трябва да спра да се влияя толкова от книги и да се обвързвам с героите.

Give me your attention. I'm gonna show you the pleasures of Soho

Откакто работя като продавачка ми се отвори много свободно време да гледам хората по улицата и да открия, че 70% и нагоре от чужденците и особено германците са татуирани. Учудих се в началото, после започнах да им разглеждам татуировките и за себе си реших, че нивгаш няма да си направя безсмислена плетеница на долната част на гърба, защото всички жени си слагат там. Нито на плешката на рамото, все още ме изкушава глезена, но доколкото знам там най боляло. А и се виждам след 5 години как ще се чудя как да я махна. Дебела петдесетгодишна германка с татуировка хич не е секси. Не знам аз как ще изглеждам на петдесет, но надали ще съм особено секси :Р

Много е разочароващо, когато някой, от когото очакваш подкрепа, не успява да ти я даде. По-скоро не ти я дава в този вид, в който ти си я очаквал. Ето на, мрънна на някого, очаквам да ме успокои, а той, милият, не знае как. Усещам най-искреното желание да ме успокои и в същото време пълната му невъзможност да го направи. И се разочаровам, въпреки желанието му. Сега се сещам, че някъде, четох, че само с добро желание не се получават нещата. Прав е бил човекът.