Изречения

 Обичам да давам втори шанс на неща/хора/места, които не са ми харесали на първо впечатление. Обичам да давам втори шанс най-вече на шоколадови бонбони, че понякога и трети, четвърти, десети, в зависимост от останалите в кутията.

А ти ми действаш като Кока-Колата - недоказано обсебващо.

Forse dovrei guardarmi allo specchio e cercare in fondo agli occhi una traccia di lei.
Non è importante che lei venga, la cosa importante è ciò che lei mi ha insegnato. Lei non era il mio tesoro, ma gli strumenti per trovarlo. Lei è il cartello che indica la strada.

 Да не дава Господ да го чуеш горното за себе си някога. Ако не говориш италиански, google translator го говори идеално (или почти).

Вече съм сам

Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.

 Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от разпад, от проказа. Би трябвало... да направим много неща. Но не правим нищо. Нито ти, нито аз. Седим и се гледаме мълчаливо през масата, докато хамалите изпразват апартамента ни. Изнасят бездушно мебели, подаръци, спомени... любов. Не че сме седнали умишлено да се гледаме и да мълчим. Просто така се случи, ти се измори да се караш на хамалите, а аз се бях покрил в кухнята, за да не ти се пречкам. 

 И така седнахме един срещу друг на приглушена светлина. Намалих я, когато влезе, нали те дразни яркото осветление. Още не съм се освободил от всичките си навици, свързани с теб. Гледаме се... Не знам какво да ти кажа, дори не знам дали искам да ти казвам нещо. Сякаш и при теб е така. Сякаш така е по-лесно и за двама ни. Да избягваме обвинения, да изискваме обяснения, да молим за втори шанс. Дали бихме го направили? Да си поискаме втори шанс. Чудя се, докато мълча насреща ти. Чувствам се глупаво, трябва да си кажем нещо, поне от...  възпитание. По дяволите, това ли е единственото нещо, което ме подтиква да говоря с теб?

 Гледаш ме, гледам те и се чудя какво ли мога да ти кажа. Сещам се за някакви теми, но не ми се води неангажиращ разговор. Не и с теб. Не и след всичките ни предишни разговори. Предпочитам да мълча. Тъкмо бях решил да се „измъкна” в хола, когато ти се наведе и извади от някакъв шкаф червено вино. Винаги си знаела как да излезеш от неудобна ситуация. Изтъркаля бутилката към мен, импровизирах с отварянето ù, защото хамалите бяха отнесли всичко. Тапата изхвърча с лек пукот нанякъде си.

 Отпих и ти я плъзнах обратно. Сякаш играехме нервички – кой пръв щеше да поддаде. Ти отпи и задържа бутилката.

-   Хубаво е, нали? – отпи втори път и тънка струйка потече по брадичката ти. Въпреки че всичко беше приключило между нас, ти все още ме привличаше. Но нямах право вече да те желая, ти беше чужда, а и аз не бях точно „свободен”. Не се сдържах и погалих алуминиевата маса, докосването до нещо хладно ме успокои. Спомних си как сме правили любов върху тази маса. Не изпитах съжаление и това ме смути. Чувствах се длъжен да страдам за теб и липсата на тъга ме караше да се чувствам виновен. Ти не реагира, продължаваше да ме наблюдаваш. Надявах се да съм прозрачен за теб, да прочиташ мислите ми и да ме разбираш, така нямаше да се налага да говоря с теб и да ти обяснявам защо не искам да говоря с теб.

А може би щеше да е по-добре аз да чета твоите мисли. Да разбера дали съжаляваш за раздялата ни, (въпреки егото ми, се надявах отговорът да е „не”). Нямаше смисъл да съжаляваме, връзката ни просто беше приключила, бяхме щастливи, но всяко нещо неминуемо стига до своя край. Ето че и нашето беше приключило, преди да го вгорчим с подозрения, обвинения и скандали. Беше приключило по взаимно съгласие. Напълно безчувствено.

И сега седяхме в бившата ни кухня, след седемгодишен брак и нямахме какво да си кажем. Може би това ще е нещото, за което ще се обвинявам след години, когато се сетя за теб.

Хамалите почти бяха приключили с изнасянето на кашоните. След като довършим бутилката, ще слезем, ще се качим в колите си и ще се разделим завинаги.

Няма да останем приятели. Ако се срещнем на улицата, просто ще си махнем. Не се събрахме преди девет години, за да бъдем приятели. Бяхме заедно, защото бяхме влюбени и сега, когато няма и помен от любовта ни, няма смисъл да създаваме изкуствени отношения. Пък и е безмислено. Аз не знам как да ти бъда приятел. Нито пък ти на мен. И надали някой от нас иска тепърва да се учи. Затова и не си говорим. Няма какво да си кажем. Бяхме влюбени, а сега сме непознати. Непознатите не си говорят, нито се сбогуват.

 Наздраве за това.

Приказка

Ще си имаме къщичка с две прозорчета насред скейт площадката. Ще си сложим и два хартиени балона, да ни пазят от комари и да се крием от тях. В градината ще си гледаме само бамбук, защото това е единственото растение, което не съм уморила в дългосрочен период. Той ще ни пази от любопитните погледи.

  За да не ми е тъжно за морето, ще ми построиш басейн с вълни, да ми е истинско. Ще бъдеш и спасителят на поста, за да не ми се случи нещо, когато басейнът стане прекалено бурен.

  И когато правим любов, ще слагаме Katy Perry в джоба си с нейните фойерверки. Ще ни свети прекалено, но аз нямам проблем да правим любов и на светло.

 

И няма да се извиняваш с цветя, когато сгафиш, а ще ми изписваш обяснения в любов в небето. Не си падаме по клишетата. Насърчаваме оригиналността отвъд "и заживели щастливо".

Не осъзнавам, че нещо ми липсва, докато не го видя у другите. Бла-бла-бла. Не завиждам. Не искам тяхното. Искам мое, което да напомня на тяхното. Като момчето и момичето на спирката. Тя беше нещо нервна и му се цупеше, а той просто спря, обърна я към себе си и допрял глава до нейната, й прошепна нещо. След което си тръгнаха спокойни и щастливи един до друг. Благодаря ти, 14-и, че ми позволи да видя този безмълвен момент на щастие. Ще го помня поне още 6-7 години. Като нямам свои, ще помня чуждите. Истории и спомени. И ще се старая да не се отвличам много. Да не затъвам в тях. Чуждите истории и спомени. Ще преливам мислите си, докато не приема реалността.

Date a Girl Who Reads

by Rosemarie Urquico


Date a girl who reads. Date a girl who spends her money on books instead of clothes. She has problems with closet space because she has too many books. Date a girl who has a list of books she wants to read, who has had a library card since she was twelve.

Find a girl who reads. You’ll know that she does because she will always have an unread book in her bag. She’s the one lovingly looking over the shelves in the bookstore, the one who quietly cries out when she finds the book she wants. You see the weird chick sniffing the pages of an old book in a second-hand book shop? That’s the reader. They can never resist smelling the pages, especially when they are yellow.

She’s the girl reading while waiting in that coffee shop down the street. If you take a peek at her mug, the non-dairy creamer is floating on top because she’s kind of engrossed already. Lost in a world of the author’s making. Sit down. She might give you a glare, as most girls who read do not like to be interrupted. Ask her if she likes the book.

Buy her another cup of coffee.

Let her know what you really think of Murakami. See if she got through the first chapter of Fellowship. Understand that if she says she understood James Joyce’s Ulysses she’s just saying that to sound intelligent. Ask her if she loves Alice or she would like to be Alice.

It’s easy to date a girl who reads. Give her books for her birthday, for Christmas and for anniversaries. Give her the gift of words, in poetry, in song. Give her Neruda, Pound, Sexton, Cummings. Let her know that you understand that words are love. Understand that she knows the difference between books and reality but, by God, she’s going to try to make her life a little like her favorite book. It will never be your fault if she does.

She has to give it a shot somehow.

Lie to her. If she understands syntax, she will understand your need to lie. Behind words are other things: motivation, value, nuance, dialogue. It will not be the end of the world.

Fail her. Because a girl who reads knows that failure always leads up to the climax. Because girls who understand that all things will come to end. That you can always write a sequel. That you can begin again and again and still be the hero. That life is meant to have a villain or two.

Why be frightened of everything that you are not? Girls who read understand that people, like characters, develop. Except in the Twilight series.

If you find a girl who reads, keep her close. When you find her up at 2 AM clutching a book to her chest and weeping, make her a cup of tea and hold her. You may lose her for a couple of hours but she will always come back to you. She’ll talk as if the characters in the book are real, because for a while, they always are.

You will propose on a hot air balloon. Or during a rock concert. Or very casually next time she’s sick. Over Skype.

You will smile so hard you will wonder why your heart hasn’t burst and bled out all over your chest yet. You will write the story of your lives, have kids with strange names and even stranger tastes. She will introduce your children to the Cat in the Hat and Aslan, maybe in the same day. You will walk the winters of your old age together and she will recite Keats under her breath while you shake the snow off your boots.

Date a girl who reads because you deserve it. You deserve a girl who can give you the most colorful life imaginable. If you can only give her monotony, and stale hours and half-baked proposals, then you’re better off alone. If you want the world and the worlds beyond it, date a girl who reads.

Or better yet, date a girl who writes.

Mountain Dew Commercial Disguised as a Love Poem

by Matthew Olzmann



Here’s what I’ve got, the reasons why our marriage
might work: Because you wear pink but write poems
about bullets and gravestones. Because you yell
at your keys when you lose them, and laugh,
loudly, at your own jokes. Because you can hold a pistol,
gut a pig. Because you memorize songs, even commercials
from thirty years back and sing them when vacuuming.
You have soft hands. Because when we moved, the contents
of what you packed were written inside the boxes.
Because you think swans are overrated.
Because you drove me to the train station. You drove me
to Minneapolis. You drove me to Providence.
Because you underline everything you read, and circle
the things you think are important, and put stars next
to the things you think I should think are important,
and write notes in the margins about all the people
you’re mad at and my name almost never appears there.
Because you make that pork recipe you found
in the Frida Khalo Cookbook. Because when you read
that essay about Rilke, you underlined the whole thing
except the part where Rilke says love means to deny the self
and to be consumed in flames. Because when the lights
are off, the curtains drawn, and an additional sheet is nailed
over the windows, you still believe someone outside
can see you. And one day five summers ago,
when you couldn’t put gas in your car, when your fridge
was so empty—not even leftovers or condiments—
there was a single twenty-ounce bottle of Mountain Dew,
which you paid for with your last damn dime
because you once overheard me say that I liked it.

Напиши ми това и ще се омъжа за теб. Ния, омъжа, не оженя, дори не се и пробвай :Р

Не сме си говорили достатъчно, за да е пропорционално на влечението, което изпитвам към теб. Защото реших да съм разумна, което, ерго, ще ми донесе нещастие. И точно поради тази причина няма да ти кажа колко ме кефиш. Поне засега. Просто ще продължа да засуквам думите и да водя разговорите ни. И ще чакам да се светнеш сам, (доколкото мога). Този път ще пробвам да послушам Грег Беренд и ще видим колко ще е успешно :Р

За Бога! Искам да мога да отделя волята от себе си като самостоятелно същество. Което да притежава някаква действителна власт над мен. За да ми каже да спра да се обсебвам. Защото въпреки че съм приела действителността, очевидно не съм приела действителността. И си губя времето, а уж знам, че си губя времето и още по-уж не обичам да си губя времето. Спирането никога не става отведнъж при мен. Но "постепенният" ми период продължава вече години. И ми трябва някой/нещо, което да ме извади от тази черна дупка. Гррррх!