Оф, много мрънкам в този блог, но той по начало си беше създаден, за да не прекалявам с мрънкането в реалния живот, та...
Хората са такива тъпанари, когато опре до любов, честнооооооооооооооооо!!!
Направо съм бясна (или бих била, ако не ми се спеше толкова) - не знам какво се случва напоследък, но половината свят ми изповядва любовните си проблеми без изобщо да се сети, че аз не съм психотерапевт, а човек с когото водят диалог, а не монолог. Duh?!
Имам един приятел, който от самото начало на приятелството ни ми говори за всички момичета в живота му - ало, пиле, не ми пука! И въпреки че не проявявам никакъв интерес, той продължава да ми се обяснява. Тъпото е, че аз не го търся, той ме търси и при всеки разговор моите реплики се отнасят до "аха, ясно, разбирам", накрая на разговора той казва "ама ти пак ме накара да говорим за тези момичета", а аз съм просто "?!" и мълчание... Трудно му е да проведе друг разговор с мен на каквато и да е тема. И ето сега отново си говорим в скайп за Момичета...
Братовчедка ми е другият ярък пример, не ми се обади веднъж, докато бях болна, "да не ме притеснявала" и на втората седмица разговорът протече по следния начин:
- Здрасти.
- Хей.
- Как си? Добре ли си вече?
- Да, оправям се.
- Ми аз не ти се обаждах, защото ...
- Окей.
- Абе ако знаеш какво стана с Иван - а аз всъщност не се нуждаех от повече, за да се сетя какво беше станало с Иван, пак я беше въртял както му скимне, а тя си мислеше, че е тази, която го върти.
- Какво стана?
- Ооооф... - и се почна. Половинчасово обяснение с всеки малък детайл за двете им срещи последните седмици. Накрая се наложи аз да напиша отново смс-а, с който тя ще му каже, че всичко между тях свършва.
И тъкмо Й събрах акъла, тъкмо се опитах да я светна как той явно няма сериозни намерения към нея, когато баща ми влезе в стаята и ми каза:
Абе ти какво й се месиш? Тези работи са си лични, изобщо не е твоя работа да им оправяш взаимоотношенията...
И схванах, че е абсолютно прав - то си е тяхна работа какво и що.
И може би просто трябва да се науча да казвам "Не" на хората особено когато става дума за любовните им проблеми.

На кого няма да му се допие Perrier, след като си поиграе с Дита?

Изречения

Пиша по-красиво на английски, отколкото на родния си език.
За пръв път от няколко месеца насам използвах обикновен молив за писане.
Издържах цели два (седнали) часа на новите обувки и си вярвам, че това ги е поразтегнало, (а можех да издържа и още).
Изпивам осмата си чаша вода за деня, това прави ли два литра?
Все още ме боли, когато се смея, кихам и кашлям.
Бамбучата ми продължава да се разлиства.
Мицеларната ми вода е някакво малко чудо!
И ако искам лицето ми да се оправи, трябва да си изхвърля джобното огледало.
Ще пукна от скука, поне италианският ми да беше при мен, за да можех да преговарям.

Омг, значи не знам как ги привличам такива, но ме е засвалял псевдо-фотомодел във Фейсбук. Реших да бъда мила и да му кажа, че да, може да се запознаем. Но на въпроса - ти на плаж ходиш ли? - реших просто да си замълча и да кажа твърдо варненско "НЕ" на "Хайде на черно парти в Екстраваганца другата седмица".
Втф, човече?!

Не може да се диша брат ми...
по няколко основни причини, най-важните са две - едната е, че е супер горещо.
Прибрах се вкъщи, алелуя! Ужасно е да си болен през лятото, ужасни са и други работи.
Забавните са:
"Като ти дойда на гости, ще ти донеса любимия ти кекс с бонибон!"
"Като дойда да те видя, ще съм ти направила най-хубавия сладкиш на света!"
И понеже тези двете вдигнаха летвата много високо, мисля да изисквам същото или поне толкова и от другите ми посетители. И докато не си върна четирите килограма, няма да мръдна от вкъщи.
Излъгах, другата седмица си започвам курса по италиански, А-ЛЕ-ЛУ-Я!
Че вече толкова го точих, че пак забравих какво съм научила.
...
Бамбучата е най-подходящото растение за мен, полях го преди седмица, когато тръгнахме за софиЯ, върнахме се и *бам* четири нови листенца и дори не е умряло :Р

Хехе, добре се чувствам, настроението е приповдигнато - дано всичко е наред, всъщност всичко ще е наред! И бързо ще се оправя.
Да, това е новата ми мантра :Р

Оф, напоследък всичко сякаш губи смисъл.
Вече звучи и апокалиптично.
Вече е време да спра да се самоиронизирам.
Всъщност е време за много неща.
(Който сякаш нямат смисъл)