Вариации много. Човекът – един и същ. Чувствата – зависи. Прекалено много намеци и малко яснота. Не бива да задълбаваме, да се затлачваме. Особено с мъжете. Особено с години. И за да продължим, ги изтриваме. Спомените или думите? И просто изгаряме хартията, която сме изписали, за да се освободим. Горим, докато не изгасим и последния въглен в сърцата си.
И все пак, прекалено много драма.
сряда, 15 септември 2010 г.
събота, 4 септември 2010 г.
Снощи мама ни свари царевица, която беше жестока. Толкова отдавна не бях яла варена царевица, така ми се услади...
Днес сутринта всички дружно правихме закуската и на мен се падна сложната задача да налея чай. Обикновено, когато ти кажат - налей чай - взимаш тенджерата от котлона и наливаш чай. Взех тенджерата от котлона и си помислих "Егати якия червен чай!" Сипах в първата чаша и си помислих "Хм, тоя чай мирише на царевица... странно". Чак когато бях напълнила наполовина втората чаша, усетих, че нещо не е тамън. Баща ми, който стоеше на 20 см от мен и видя какво се случва, нищо не каза. Нито докато възклицвах "О, това е царевицата!", нито докато изливах и измивах чашите. И точно преди да налея истинския чай, който беше сложен на една дървена дъска вдясно от котлона, (но защо, разбира се, да погледна вдясно от котлона!?), излязох от стаята. Като се върнах, видях, че на мястото на брат ми е сложена една пълна чаша с подозрителен червен чай. Баща ми кротко си мажеше сандвичите. Налях в останалите три чаши от истинския чай и тъкмо да ги сложа на масата, брат ми влезе в стаята. При което баща ми остави сандвичите и го извика да опита чая. А аз се наредих на първия ред да гледам сеир. Брат ми поглежда подозрително червения чай, помирисва го и стига до извода, че "тате, тоя чай мирише на царевица" - "А, щото майка ти не беше измила добре тенджерата, в нея вари царевицата преди това, ама пийни си да го опиташ, много е хубав."
Ами пийна си детето и толкова му хареса, че веднага го изплю в мивката, разбира се.
Та така се случва в нашето семейство, някой извършва рядко глупави неща и вдъхновява друг да ги превърна в идеалната беля :Р
Днес сутринта всички дружно правихме закуската и на мен се падна сложната задача да налея чай. Обикновено, когато ти кажат - налей чай - взимаш тенджерата от котлона и наливаш чай. Взех тенджерата от котлона и си помислих "Егати якия червен чай!" Сипах в първата чаша и си помислих "Хм, тоя чай мирише на царевица... странно". Чак когато бях напълнила наполовина втората чаша, усетих, че нещо не е тамън. Баща ми, който стоеше на 20 см от мен и видя какво се случва, нищо не каза. Нито докато възклицвах "О, това е царевицата!", нито докато изливах и измивах чашите. И точно преди да налея истинския чай, който беше сложен на една дървена дъска вдясно от котлона, (но защо, разбира се, да погледна вдясно от котлона!?), излязох от стаята. Като се върнах, видях, че на мястото на брат ми е сложена една пълна чаша с подозрителен червен чай. Баща ми кротко си мажеше сандвичите. Налях в останалите три чаши от истинския чай и тъкмо да ги сложа на масата, брат ми влезе в стаята. При което баща ми остави сандвичите и го извика да опита чая. А аз се наредих на първия ред да гледам сеир. Брат ми поглежда подозрително червения чай, помирисва го и стига до извода, че "тате, тоя чай мирише на царевица" - "А, щото майка ти не беше измила добре тенджерата, в нея вари царевицата преди това, ама пийни си да го опиташ, много е хубав."
Ами пийна си детето и толкова му хареса, че веднага го изплю в мивката, разбира се.
Та така се случва в нашето семейство, някой извършва рядко глупави неща и вдъхновява друг да ги превърна в идеалната беля :Р
Абонамент за:
Публикации (Atom)