Благодарение на омега мързеливия ми шеф ми позволяват да правя много нетипични за позицията ми на стажант неща. Като например да водя интервютата на новите стажанти. И последва цял ден на изненади. Имаше някакви нереални глупости в CV-тата на хората. Едно момче с две висши "спецеалности". Имаше една девойка, която е работила три години в Mr. Brikolage. Един друг, който в последствие се оказа много симпатичен тип, имаше снимка в цял ръст, в парка, облегнат на едно дърво, подпрял го с крак и се усмихва чаровно. Седем души, поканени на интервю  и потвърдили, че ще дойдат ми вързаха тенекия. Лично съм им обидена, много исках да ги харесам, за да ги вземат. А един от тримата, които се явиха, ме попита - ъъъ, може ли, ако ме одобрите да започна след три месеца.
?!
?!
?!
Доста ми беше трудно да се въздържа от каквато и да е реакция. Надявам се утре като отида да проведа останалите 5-6 интервюта да се появят поне трима души, защото ако отида още един извънреден ден на работа за тоя, дето духа, хич няма да им е весело на интервюираните.

Пише ми се :)
Но пък ми писна да пиша за мъже, затовааа мога да говоря за нещо друго, почти съм сигурна, че мога. И освен за мъже, съм много добра в разказването на странните случки, които постоянно ми се случват:
Седим си с Ети в Борисовата с две неотворени Съмърсби-та и страдаме, че сме сакати при отварянето им. И след неуспешният опит на Ети да ни отвори пиенето, беше мой ред да търся отваряч. В случая две момчета на най-близката пейка. Тъкмо се приближавам до тях и единият ме поглежда и :
 - Оооо, човееееек, как сииии, дай пет! - давам недоумяващо пет, защото все пак трябва да ми отвори бирите, но той продължава. - Помниш ли ме от оная вечер?
- Аааа, май бъркаш човека.
- Не, не, теб човек не може да те обърка. Ама ти беше мега пияна и сигурно заради това не помниш.
/И тук всичките ми приятели реагираха с "Леле, човек, толкова ли си била пияна?" вместо логичното "Леле, човек, тоя яко се е припознал."/
- Тиии наистина бъркаш човека. Ама в името на доброто старо време, я ми отвори тия две бутилки, ако обичаш.
Върнах се при Ети с отворени бутилки :Р
* * *
Час по-късно дойдоха три момчета и седнаха при нас с обяснението:
"Ми ние ви видяхме, че сте две и решихме да дойдем при вас да ви правим компания. Ама ако слушате чалга, ще си ходим." или нещо подобно. Имахме някакви смесени чувства по отношение на това дали да не ги разкараме, но след като Ети храбро изгони най-малкия (и най-дразнещо загубения) от тримата, си изкарахме приятен следобед и даже накрая си разменихме скайповете. Уууууу!
* * *
Вървим си с Иво и си говорим за всичко, и той ме пита:
 - Ани, ти знаеш ли Кольо? - Кольо /Call-Yo/ е почти смешната и почти незаконна реклама на Виваком в отговор на Мтелския Боб.
 - Ми знам го,да.
- Ааа, ами аз го познавам.... А, Кольо,бе! - и буквално Кольо ни се изпречи на пътя както си търсихме място в градинката на Народния. Кольо се оказа Николай от Натфиз, леко изтърван и много весел.
* * *
И като е тръгнало на запознаване, не че е нещо изключително, но вчера ходих на гости на Буки и като помолих портиера да ми отвори вратата, той се наведе напред и измуча едно полу-изненадано, полу-одобрително:
 - Ооооооооо! - и ме пусна да вляза :)

Ми да седна да понапиша нещо....

Току-що изгледах "Силвия" / "Sylvia".
Не знам до колко сте запознати (о, мои евентуални читатели :Р) със световната поезия от 20-и век, но има бая какво да се прочете и разгледа от нея. Било си е нещо като мини Ренесанс. Силвия Плат е една от най-силно повлиялите на поезията жени по онова време. Двамата с Тед Хюз, също много известен поет, са били изключително популярна двойка в Англия през 60-те. Примерно нещо като Бранджелина, само дето са имали само две дечица. Казват, че любовта им е била като на Франсис Скот Фитцджералд и Зелда. С едната разлика, че Франсис и Зелда са останали заедно почти до смъртта си, а Тед е хойкал, колкото може, докато е бил със Силвия. Основната причина за разрива между тях е било несекващото вдъхновение на Хюз, за което Силвия силно е завиждала. Още с първата си стихосбирка той печели награди и публика, а нейната първа книга е подмината от критиката с пренебрежение. Тед се опиянява от внимание, алкохол и жени, докато Силвия стои сама и депресирана вкъщи да гледа децата и да не пише.
 Филмът проследява историята и по-нататък, но ако някой реши да го гледа, няма да развалям удоволствието от края. Два неща ми направиха впечатление - през целия филм въобще не я видях тази ГОЛЯМА любов, дето са имали. Имаше около десет минути семейно щастие и после още час и половина драми, скандали, подозрения и болка. Което беше жалко, защото така към края на филма, не успях да приема насериозно думите на общия им приятел, който казва:
 "Вие се разбирате толкова добре, че други само биха мечтали за това"...
Мечтая да ви разбера и аз така добре, наистина. И другото - Силвия страда от депресия почти през целия си живот и най-вече, след като се жени за Тед Хюз, защото не може да пише. Когато отворих уикипедия, видях, че има издадени 15 книги без сборните. Да ти имам "неможенето да пишеш". А за да илюстрирам все пак, колко е била депресирана, ще цитирам нещо нейно, което напоследък цитирам навсякъде:

"It was comforting to know I had fallen and could fall no farther."

 Да, като изключим двете смешни забележки, филмът е изключително добър и си заслужава гледането. Не само заради общата култура, но и защото Гуинет Полтроу и Даниъл Крейг са просто невероятни в ролите си.
П.П. Да не говорим колко често го дават гол, а той е толкова хубав гол <3