Поне три пъти се опитах да пиша тук от последния път, когато писах и все ме домързява и се отказвам. После се и сетих как бях чела някъде или ми бяха казали, че има обратна зависимост между интересните неща, които се случват в живота ти и писането в блога?
Пак се бях засилила да пиша нещо дълго, което вече забравих, затова само ще напиша как се разсмях днес в автобуса, защото си спомних какво се е случило на Марто:

Седи си той на пилоните до НДК и чака да дойде някакъв негов приятел, докато чака, вижда как една жена на средна възраст го гледа. И го гледа, и го гледа. От разстояние. Като видял, че жената го гледа съсредоточено, той също я загледал. Тя го гледа, той я гледа, тя се приближава до него и го пита:
- Извинете, познаваме ли се?
- Ами, не?
- И аз мисля така! - сопнала му се тя, обърнала се и си тръгнала.
Та така, представих си какъв страшен разказ може да се получи от тази история и се разсмях.

И те така....

Почивката беше невероятна и дори надхвърли очакванията ми, които се свеждаха до "Лелееее, ще бъде супер якоо!!! Лелееее, колко ще бъде яко!!! Лелеее, направо ще се размажем!"
Да, в такива моменти речникът ми е особено богат :Р Нямам намерение да разказвам нищо, само любимата ми история от цялата почивка - историята за Катманду, май не остана човек, който да не я е чул, но все пак, аз ще я запиша и тук, за да ми припомня "леле, колко невероятно беше!"
Танцуваме си ние (почти)кротко в дискотеката и се появява италианския брат-близнак на Боби Турбото, първо се пробва с Гери, после идва при мен:
- Hiii, where are you froooom?
- .... Katmandu!
- .... Errr, it's suuuuuch a beautiful place!!!
- Do you know where it is?
- Noooo? - и извика приятелят си, за да го попита къде е Катманду... Идва приятелят и ме пита откъде съм, разговорът се повтаря и пак стигаме до "Noooo, I don't know where it is.... but wait a moment!" Вади един IPhone и почва да търси Катманду. Явно телефонът му не беше много по-умен от него, защото и той не успя да го намери в базата данни. Обаче човекът не се отказваше толкова лесно, отвори ми карта на света, за да му покажа къде се намира Катманду... Пратих го аз до Азия, защото му казах, че Катманду е там, но той не знае кой континент е Азия.
- Asia?!
- Asia... err,where China and Japan are? Asia?
- Aaaah!
Сети се, момчето, отиде на Китай и чака да му покажа Катманду, посочих неопределено с показалец малко над Индия и той:
- Oh... it's in India?
Много знам аз дали е в Индия, но:
- Errr, yes?
И той уби коня, като ме заговори на индийски, чак в този момент се усети, че работата с Катманду намирисва и си обраха партакешите. А ние дружно се посмяхме на историята, която вместо да ги разкара, ги задържа още 10-ина минути при нас.
На другия ден всички бяха надлежно разказали историята и в един момент се стигна до конфузния въпрос:
- Абе, Ани, къде всъщност е Катманду?
- Ъъъъъ, ми не съм много сигурна.
- Ама това е държава, нали?
- Ъъъъ, ми не съм много сигурна.
- Чакай, ще питам Иво - .... - Иво каза, че Катманду е държава до ЮАР!
- Хехе, знаех си, че е в Африка. - и пропускаме факта, че им казах, че е в Азия.
Обаче никой не знае продължението на историята, което се разви в колата с нашите:
- И да, абе в дискотеката беше много забавно, излъгахме едни чужденци, че сме от Катманду и те ни се вързаха...
- Ааа, ама ти не ставаш за Катманду, бе, маме, трябва да са ти по-дръпнати очите.
- Ъъъ, мамо, какви дръпнати очи те гонят? Вземи провери къде е Катманду. До ЮАР е и тенът ми е малко светъл, ама мога и да мина за гражданка със смесена кръв.
И в колата настъпи неловко мълчание...
- Ани, Катманду е столицата на НЕПАЛ! А НЕПАЛ не е в Африка, нали знаеш? - мама беше мила.
- Ти що някой път не седнеш за разнообразие пред някоя географска карта, ей-тъй да видиш кое къде е? - татко се опита да бъде мил. А аз реших да си замълча :Р
Но в своя защита ще кажа, че първото ми впечатление от местоположението на Катманду беше удивително близо до вярното :РРР

Oh, the drahma :P

Мислех си, ако осъзнаваш, че не се държиш добре, какво трябва да направиш? Да се приемеш такъв, какъвто си или да опиташ да се промениш? Дали е по-правилно да останеш верен на себе си или верен на идеята, че "в човешката природа е заложено да се променя" или нещо такова?
Аз не мога да отговоря на този въпрос за себе си и дори отношението ми е противоречиво, но чие не е?
А и се оказа, че подценявам възможността на познатите ми да реагират адекватно, което беше приятна изненада :)

С мама винаги сме били зле по география и това е факт, който го знаят всичките ни познати, но преди няколко дни научихме, че сме зле и по друго:
- Мамо, кой беше Паспарту? Някакъв литературен герой беше, ама откъде?
- Ааа, ми той не беше ли един от тримата мускетари? Д'Артанян, Паспартос и Паспарту...
Не можах да се изправя в продължение на 15 минути
и в тоя ред на мисли, някой да помни откъде беше леля/баба Гъпта? тормозя се от месец с това име и нищо не се сещам. Без гениални изводи, моля :Р