Обади ми се, обади ми се, обади ми се, обади ми се.
Моля!
Ще откача до сряда.

Бла

Нещо съм се вкиснала и момичетата не знам как им дойде, но на вечеря започнахме да си разказваме какви бели сме правили като малки или по-скоро как сме се осакатявали. Докато Ний разказваше как майка й отрязала миглите на братовчедка си, аз се сетих как веднъж, докато бяхме малки с брат ми, решихме да си правим шеги по телефона и един път ни вдигна малко момиче:
- Ало,конят на хан Крум е, ханът там ли е? - запушваме слушалката с ръка и подхил-подхил-подхил двамата, а отсреща:
- Кой? Мама ли? Мамооооооо, търсят те по телефона! - попикахме се от смях

Chu!

Решаваме кръстословица в "Основи на икономическите теории".
- Еврейска поппвеица с четири букви - Бу.
- Ищар - аз.
- Ама.... то не се събира! - Бу.
- "Щ" е една буква. - аз.
- .... - Бу.
Продължаваме да си решаваме кротко кръстословицата, по едно време чувам как момче на задната редица чете думите от кръстословицата и малко след това:
- Колежке, може ли кръстословицата да си препишем някои думи?
- Може, разбира се, заповядай. - тъкмо подавам кръстословицата и:
- ААааа,колежке, чакай, чакай, останаха ми само още две да препиша. - колежката отдясно.
От самата лекция записах точно три реда, затова и днес на контролното прочетох някои неща за пръв път. Симпатия.

Slave of my Mind каза: излизам само с момичета! не мога да си намеря точни момчета за компания...или ще ги изчукам всички,или ще изпедерастея. някак си везните се накланят към второто.

Тежка е съдбата на студентите, дошли в София от други градове. Освен сложната задача да си намерят приятели, трябва да се научат да си правят поне три вида сандвичи, да перат чорапи на ръка, да стават без мама да ги ръчка и да се научат да си правят месечен бюджет на парите, за да не карат две седмици с 20 лв.
Да не говорим, че тази промяна на ударенията ме побърква:
фермЕри, ФрансИс, ОливЕр, харАктерно, Остави,златО и пр.
А като чуя "Бате" вече и директно ми иде да прибегна към насилие. Неспасяемо тъпо обръщение >.<
о,изгледах си анимето - "Special A". Доста бързо при това. Трябва да си намеря друго подобно. Докато тръся, прочетох килограм shoujo manga, бях забравила защо точно не чета такива неща. Много зле. ама по-зле е, че ми харесва :р
Наместо това би трябвало да чета Катя Бекярова, но не би. И по социология трябва да погледна. Мъка,мъка...

Депресии

Харесвам го, не го харесвам.
Искам да спя с него, не искам да спя с него.
Искам го за гадже, не го искам.
Възбужда ме, не го трая.
Писна ми!!!
Кога ще порастна?! Кога ще го преодолея този сковаващ страх?! Тази тъпа "травма"?! Кога ще започна да се държа нормално?! Кога няма да потръпвам, когато момче ме прегърне изненадващо и няма да се дърпам, когато посегне да ме целуне?! Кога, мамка му, ще спра да се плаша?!
Баси, наистина ми трябва психолог. Инак ще си остана такава до незнамсикогаси!
Искам да си отида в стаята, да си пусна музика на рипийт и да си се наплача като хората, ама не можеееее. Защото Бу ще скочи да ме пита какво ми е, Ния ще скочи да ме пита какво ми е. И аз какво ще им кажа? Ми такава съм си от малка. По-скоро от петгодишна.
Йей, да живее! Стресирана съм >.<
И искам да се върна във Варна. Вкъщи, в моята си стая. Тази София ми бърка навсякъде. Да ме пита човек кой ме би по главата да дойда тук?! Ама не можее. И това не може. Дадоха ни 10 000 контролни за следващия месец и половина и трябва да се учи. Така, така. Гнус, гнус!

Лонг лив Инглиш!

Не мога да не си го запазя някъде:

http://ominaeshi.blogspot.com/2008/10/1084.html

Много се смяхме с Ний на това.
Искам във Варна :/

И това! И това!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=139761c