Light. Kapital Light.

ИЗВИНЯВАМ СЕ НА ИЗОЛДА .НЕ Е ЛУДА .ВСЕКИ ИМА МНЕНИЕ.

това му прозвуча невъобразимо смешно. От онези неща, на които не се смееш с глас, но вътрешно умираш от смях.
А този разказ - http://www.capital.bg/show.php?storyid=569375 - е адски сладурест.

Yada,yadaaa

Стефан №2 доста упорито ме кани на клуб за Хелоуйин. Стефан №1 ме покани на среща в четвъртък. Иво да се радва на Алекс. Бих се пробвала с Васил, с който ще ми е най-добре, но той е малко по-сложен, а и се оказа, че сега е в процес на избиране на девойка, та по-добре да не се бутам там.
Няма да се занимавам повече с Иво. Ще ми е само приятел. Васил каза - не бъди толкова лесна. Ми няма да съм! Но ще му сготвя, за да види колко вкусно готвя. Момичетата вече се убедиха :))))
Лошо,лошо. Васко току-що каза - а какво, ако ти си едно от момичетата, от които си избирам?
А сега,де?

Разговор с мама:
- ...та той ме покани у тях нали и настоя веднъж. Как мислиш, имал ли е мераци?
- Ми не,маме. Надали.
- Еееех, жалко!
- Нищо, маме. Все и теб ще те огрее един ден!
Мама е пич. Отново. Ама много пич.

Както и братовчедка ми впрочем.Седи девойката на вътрешното място в автобус. До нея някаква тъпа разкрачена кифла:
- Извинявай, може ли да мина?
- Ми минавай,де. Кой ти пречи? - минава братовчедка ми, но я забърсва с крак без да иска, при което тъпата кифла:
- Абе ееей,какво правиш, бееее? Я внимавай повече!
- А ти, ако обичаш, си затвори краката, сигурно отдавна не си го правила.
Стил,бейби. Стил!!!

"Всичко, което е далеч от морето, е провинция" Ърнест Хемингуей

Започнах да ставам много чувствителна на тази тема.
Снощи се прибрах от София след обикаляне на половин северна България.Първо си стигнахме по магистралата чинно до летище Варна и оттам поехме към Каварна, а от Каварна към любимото ми село Миладиновци. Дядо ни чакаше там с две туби домашна гроздова.
Не бях ходила на село от години и ми беше тоооолкова тооооолкова хубаво. Направо бях забравила вилата и площадката отгоре,на коята с братовчедка ми се катерехме по металните пилони и се криехме на тавана. Който си беше истински таван - нисък, задушен, прашен, пълен с мишки и стари боклуци.
А после видях падаща звезда. Зяпах небето и се възхищаваш като истинско градско дете. И в един момент я видях. Как някой сякаш направи резка на небето, само за миг изчезна. И усещането не беше катарзисно или прекалено магично. Беше някак съвсем нормално за цялата ме заобикаляща атмосфера. Не си пожелах желание. То ми стигаше, че видях кометата, камо ли за желание да се сещам. Но небето беше прекрасно. И в подобни моменти, когато съм на Миладиновци или Хвойна, все си напомням колко много обичам звездите и Космоса и как искам да науча нещо повече за тях. И все оставям нещата само с искането. Но сега имам достатъчно време и ще опитам да поправя този пропуск. Както и да започна италианският. Имам достатъчно пари сама да си платя курса, ако е толкова, колкото каза Габриела.
Варна ми се струва просто прекрасна. Отново. Да не говорим, че след като видях софийско движение, вече без проблем си карам във Варна. И осъзнах, че наистина трябваше да отида до София, за да мога да оценя града си изцяло. Ще направя всичко възможно да се върна тук, след като завършва образованието си. Въпреки че всеки ми казва как ще остана в София. Може и да остана, но в един момент ще се върна и ще живея тук. Казах.

Ей-сега полудях...
Направо не е истина колко малко ми трябва, за да се увлека по някого от-но-во. Неспасяем случай съм. И Бу, която трябваше да е здравият разум, го раздава по-розово и от мен. Дъъъх >.< И водим разговори от типа на:
- И аз съм сигурна, че скоро вие ще бъдете заедно!
- Буки! По дяволите, не ми говори така! Бъди скептична! Ти си Здрав Разум. Трябва да си скептична и да ме връщаш на земята!
Кого залъгвам, май само Крис и Ния могат да ме върнат на земята.Jesus,как се оплетох само >.<

Варненските кифли са по-готини от софийските!

(който даже не си заслужават главната буква!Пропускаме правилото...)
История на икономическите теории:
- А сега, колеги да поговорим за икономиката в Древния Изток. Конфуций, ще се изненадате, също има нещо общо с икономиката - изненадохме се, госпожо професор, по-голяма глупост не можахте да кажете, толкова ли няма какво да ни кажете, че си изсмукахте от пръстите това? - та Конфуций...... и така, свършихме с Конфуций, да преминем сега към Омир и неговата "Илияда".
- Ъъъъ, Ани, Омир нали не беше китаец? - Boo.
- ...... - Ани.

Трябва да й призная, че е изключителна стане ли дума за обща култура. Втора като нея. Да не говорим за:
- Bookie, плувкините на синхронното плуване не могат ли без щипки за нос?
- Не, ще им текне кръв от носа!
- ????
- Ами нали е високо налягането в басейна, щото е дълбоко...
- ....

В Италия беше повече от прекрасно, но ще си запазя спомените за мен. Един обаче се откроява изключително ярко. Седим с майка ми в автобуса и възрастна двойка седи зад нас, (невероятни екземпляри!), в онзи момент още не бяхме сигурни, че са двойка и проведохме следния разговор:
- Мамо, тези двойка ли са?
- Двойка са сигурно, щом ядат кюфтета от една кутия.

Женската логика равна няма. Бих поразсъждавала малко върху гадната София, но сега ми е толкова хубаво във Варна и ми загарят пържолите, че не ми се занимава. Може би в неделя преди да си тръгна, ще я поплюя малко.
Лични софиянци ме посъветваха като не ми харесва София да си стоя на село. С най-голямо удоволствие, мерси, но изключителният ми университет, който ако се потрудя достатъчно, ще ме заведе в Италия, е в София. Така че "ще си ходя на селоту събота и неделя, да освобождавам София за истинските софиянци". Пфу.