Плъвдив

Заглавието не е правописна грешка ;) Харесва ми как звучи така, малко по-трудно за изговаряне, не го казваш механично.
Пловдив е страхотен град. За сетен път.
1)Хората в Пловдив са любезни, питах десет души как да стигна до проклетата Гребна база и всичките бяха мили и учтиви, факт е, че някои не знаеха къде се намира базата, но ме упътваха...
2) Шофьорите в градски транспорт не слушат чалга - смених шест автобуса за два дни и слушах рок, ретро и поп. Никва чалга, кеф ^^
3) Булевардите - особено в "Тракия" - са огромни, просто е удоволствие да караш по тях - широки, прави и без дупки, гаааааз!
4) Евтино е!!! Чанта от ест. кожа за 20 лв!? Блузи за по 20 лв. Да живей просто. А магазинът за маниста, в който продават обици по 35 ст, е мястото, от където купувам най-редовно.

Състезанията бяха много зареждащи. Беше пълно със състезатели и родители, залата щеше да се пръсне просто. И да гледаш толкова много хубави тела - не говоря за възбуда и ала-бала - просто е кеф да гледаш толкова много атлетични тела. Все едно си някъде из Древна Гърция и разбираш защо гърците са имали такъв култ към красивото тяло. И нещо, което ми направи страшно добро впечатление - когато в дадена серия трима от четиримата състезатели финишираха, а четвъртият изоставаше много много назад, цялата публика започваше да ръкопляска в такт и когато и последният стигнеше финиша, публиката избухваше в луди ръкопляскания. Въобще не изглеждаше срамно, а напротив. Трето - леле, как изглеждаха 17-годишните момчета! Взеха ми акъла! Едно 80% бяха 175+ сантиметрови Адониси и се размахваха насам-натам по бански, то не е истина какви бицепси, какви гръдни мускули, какви плочки и най-вече какви красиви гърбове имаха. Не можех да повярвам, че тези момчета са по на 17 максимум - ако ги видя на улицата, ще ги взема за по-големи и от мен. Не знам дали е защото са тренирали години наред, или защото се размъкваха с кенчета на Isostar. А какво прекрасно нещо е да ги гледаш да плуват в стил бътерфлай ...
Брат ми се представи приемливо, щеше да е и добре, ако не беше такъв мързел и ходеше редовно на тренировки, ама на - няма.
Втората вечер се видях със Спас - такава е душичка *^^* Започнал е пак да тренира, като ме видя и за здрасти ме вдигна, сякаш тежах 10 кг. Бяхме с негови приятели, отдавна не се бях забавлявала толкова, така се смях, беше толкова приятно, че не ми се тръгваше.
Стига толкова за днес - снимките на момчето с крилата, новата ми гривна и секс-магазина - утре, трябва да ги запазя някъде тези снимки.

София - Плевен - Пловдив - Варна

Март е месец на пътуванията, поне в моята година :) Последната седмица бях в Плевен - на гости на Ася - хм, принципно съм пристрастна към този град заради Бианка, ама то голямо мъртвило, голяма скука - оправдавам й бягството в Датско. Обиколила съм почти цяла България - има страхотни китни градове, които са малки и страшно страшно симпатични. Е, Плевен не е от тях - първо, защото не е малък, но имам чувството за една празнота... Как да кажа - неправилно използвано пространство? Но може да е дефект покрай Варна - която е страшно застроена и София - същата история. Макар че и в Пловдив има много "празно място", а не изглежда пусто.
О,друго кофти нещо - за грубо пет часа обикаляне из Плевен, видях няколко огромни изоставени недовършени строежи. Магазините се редуват - магазин за левче с Levi's, магазин с преоценени стоки с Adidas, странно е. Центърът им е бая симпатичен. "Часовника" е много хубава сграда,костницата е малко страшна. Ммм, молът им е кофти. Диалектът им е забавен и за сетен път "Ау, ти си от Варна? Много правилно говориш!"
Да бе, хора, ние го-во-рим правилно...
Трябва да спре да ми прави впечатление вече.
Новата ми книжка: Арундати Рой - "Богът на дребните неща" е голямо разочарование. Прочетох 100-ина страници и чак ме е яд на стила на авторката. Струваше ми се, че ще е нещо нелогично сладко като "Колекционер на любовни изречения" на Секулов (препоръчвам горещо на всички, страхотна книжка), но тя е кофти нелогична. Не хващам нищо и най много ме е яд на факта, че дори не мога да разбера къде, по дяволите!!!, се развива действието. Къде, по дяволите, е Керала? Индия?

"Всичко, което е далеч от морето, е провинция" Ърнест Хемингуей

Започнах да ставам много чувствителна на тази тема.
Снощи се прибрах от София след обикаляне на половин северна България.Първо си стигнахме по магистралата чинно до летище Варна и оттам поехме към Каварна, а от Каварна към любимото ми село Миладиновци. Дядо ни чакаше там с две туби домашна гроздова.
Не бях ходила на село от години и ми беше тоооолкова тооооолкова хубаво. Направо бях забравила вилата и площадката отгоре,на коята с братовчедка ми се катерехме по металните пилони и се криехме на тавана. Който си беше истински таван - нисък, задушен, прашен, пълен с мишки и стари боклуци.
А после видях падаща звезда. Зяпах небето и се възхищаваш като истинско градско дете. И в един момент я видях. Как някой сякаш направи резка на небето, само за миг изчезна. И усещането не беше катарзисно или прекалено магично. Беше някак съвсем нормално за цялата ме заобикаляща атмосфера. Не си пожелах желание. То ми стигаше, че видях кометата, камо ли за желание да се сещам. Но небето беше прекрасно. И в подобни моменти, когато съм на Миладиновци или Хвойна, все си напомням колко много обичам звездите и Космоса и как искам да науча нещо повече за тях. И все оставям нещата само с искането. Но сега имам достатъчно време и ще опитам да поправя този пропуск. Както и да започна италианският. Имам достатъчно пари сама да си платя курса, ако е толкова, колкото каза Габриела.
Варна ми се струва просто прекрасна. Отново. Да не говорим, че след като видях софийско движение, вече без проблем си карам във Варна. И осъзнах, че наистина трябваше да отида до София, за да мога да оценя града си изцяло. Ще направя всичко възможно да се върна тук, след като завършва образованието си. Въпреки че всеки ми казва как ще остана в София. Може и да остана, но в един момент ще се върна и ще живея тук. Казах.