''Някога бил ли си влюбен? Ужасно е, нали?Построяваш си всички тези прегради,за да не те нарани никой, и тогава един човек,не по-различен от
другите хора,влиза в глупавия ти живот... Даваш му част от
теб. Той не я е искал. Един ден е направил нещо глупаво, като да те
целуне или да ти се усмихне и животът ти вече не е твой.Любовта се промъква в теб,прояжда те и те оставя да плачеш сам в мрака.Нещо толкова просто като "Може би трябва да си останем приятели" се превръща в парче стъкло, което си проправя път към сърцето ти.. и боли."
Това е толкова хубаво...
И толкова ми напомня на "500 dates with Summer". Ети, трябва да гледаш този филм ;)

Странности

Когато бях в гимназията, всъщност от пети клас до края на гимназията, колекционирах надписи от тоалетните, от съблекалните и изобщо училищен фолклор. Още в пети клас си бях записала това:
След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.
И тогава бях очарована от него, после към 10-и клас го "презрях" като поредното елементарно тийн изливане на душата. Преди пет минути научих, че това стихотворение принадлежи на Блага Димитрова. Чак ме досрамя колко не познавам българската поезия и се зачудих колко ли като мен има още, които да бъркат Блага с някоя 14-годишна девойка, страдаща от нещастна любов?
И още нещо,което открих тази вечер, когато пиша в Скайп на някого и правя физиономии, същите физиономии, които правя и когато говоря наживо със същия този някого. И се замислих, как ли изглежда отстрани?

Писна ми да гледам онова ентри, време е да сменим "изгледа".
Май единственото интересно нещо, което се случи напоследък е фактът, че най-накрая се види краят на "Писателката", след което ще дойде трудната част. Да я редактирам, принтирам, подвържа представително и да я изпратя на Александър Секулов или да събера смелост и да му я занеса лично... Чудна работа ще е. След като я завърша, това ще ми е най-близкото нещо до роман, което съм писала през живота си. Вече нямам търпение да я завърша и да я видя колко страници излиза общо.
Писането е хубаво нещо. Моят начин да медитирам.