Когато бях в гимназията, всъщност от пети клас до края на гимназията, колекционирах надписи от тоалетните, от съблекалните и изобщо училищен фолклор. Още в пети клас си бях записала това:
След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.
И тогава бях очарована от него, после към 10-и клас го "презрях" като поредното елементарно тийн изливане на душата. Преди пет минути научих, че това стихотворение принадлежи на Блага Димитрова. Чак ме досрамя колко не познавам българската поезия и се зачудих колко ли като мен има още, които да бъркат Блага с някоя 14-годишна девойка, страдаща от нещастна любов?
И още нещо,което открих тази вечер, когато пиша в Скайп на някого и правя физиономии, същите физиономии, които правя и когато говоря наживо със същия този някого. И се замислих, как ли изглежда отстрани?
Няма коментари:
Публикуване на коментар