Един човек бил направен от хартия.
Оженил се.
За кибритопродавачка.
Очаквало го
топло семейно щастие.
петър вортеп
сряда, 28 декември 2011 г.
неделя, 4 декември 2011 г.
петък, 25 ноември 2011 г.
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
сряда, 9 ноември 2011 г.
Такова чудо не е било. Ани да получи подарък и да възкликне "Ама нямаше нужда!" и то искрено. Да, нещо определено се е случило с Ани. И дано това случване не означава порастване.
Идиотско е да говоря за себе си в трето лице, но се искам максимално да се разгранича от човека, който каза "ама нямаше нужда!", защото аз обожавам подаръците и както каза Стела " ми то за какво си обичам рождения ден, ми заради подаръците, разбира се!". Изцоцвам подарък за всеки възможен празник и вече всички около мен са се научили. Но не само получавам, а и подарявам, за всеки възможен празник. Натъртвам на всеки възможен празник... И така, обичам подаръци и сега съм измислила гениалния подарък за двама души. Ох, как обичам рождени дни и мъдрене на яки подаръци. Обикалянето хич не ми е сред любимите, нито сблъскването с финансовата реалност, но пък е такъв кеф да видиш хората как се радват, когато ги изненадаш! Което ми напомни как цял следобед се разкарвах из Варна, гримирана като проститутка заради подаръка, който получих за имения си ден. Ама просто трябваше да уважа подаръка и човека.
А и какво наближава? Коледаааааааа. Което, както добрата практика от минали години помни, значи, че вече е време да започнат да се отделят пари за подаръци. И тази година, ще бъда великодушна, няма да искам отделни подаръци за Коледа и Нова Година. Така си е, във финансова криза, трябва да се правят отстъпки. Особено когато ни премахнаха държавния резерв. Да ви е честито.
П.П. Кой, за бога, завършва статия с "Очаквайте подробности!"?!
Идиотско е да говоря за себе си в трето лице, но се искам максимално да се разгранича от човека, който каза "ама нямаше нужда!", защото аз обожавам подаръците и както каза Стела " ми то за какво си обичам рождения ден, ми заради подаръците, разбира се!". Изцоцвам подарък за всеки възможен празник и вече всички около мен са се научили. Но не само получавам, а и подарявам, за всеки възможен празник. Натъртвам на всеки възможен празник... И така, обичам подаръци и сега съм измислила гениалния подарък за двама души. Ох, как обичам рождени дни и мъдрене на яки подаръци. Обикалянето хич не ми е сред любимите, нито сблъскването с финансовата реалност, но пък е такъв кеф да видиш хората как се радват, когато ги изненадаш! Което ми напомни как цял следобед се разкарвах из Варна, гримирана като проститутка заради подаръка, който получих за имения си ден. Ама просто трябваше да уважа подаръка и човека.
А и какво наближава? Коледаааааааа. Което, както добрата практика от минали години помни, значи, че вече е време да започнат да се отделят пари за подаръци. И тази година, ще бъда великодушна, няма да искам отделни подаръци за Коледа и Нова Година. Така си е, във финансова криза, трябва да се правят отстъпки. Особено когато ни премахнаха държавния резерв. Да ви е честито.
П.П. Кой, за бога, завършва статия с "Очаквайте подробности!"?!
сряда, 2 ноември 2011 г.
петък, 28 октомври 2011 г.
Днес ще си говорим истини
Студеното "3в1", на която и да е марка, има вкус на боза. Пробвала съм многократно. Странно е как когато си го правя с вряла вода, умирам да го изпия, но оставя ли го да изстине, го пия хладно. Говори ми за трайността на желанията.
Като сме тръгнали да говорим за вкусове, кола-маската има вкус на дъвките "Шок" от когато бяхме малки - не питай откъде знам и защо.
Обичам си ноктите къси, овални и боядисани в тъмно синьо. Някой все едно се е развихрил с акварелни боички. Обмислям да си намеря лепенки за нокти с емблемата на "Супермен".
Това че си научил правилата на играта, не значи че можеш да я играеш. Тренировките на сухо също не важат.
На смелост се учиш и то продължително, освен ако не си се родил смел, което ще рече, че срокът ти на годност е по-кратък от средния за страната.
За изборите няма да говоря - не се прибрах да гласувам, така че нямам право да критикувам. Просто ще цитирам какво каза една позната във фейсбука си "Курвииииии!!! За 40 лв ли им позволихте да ви чукат следващите 4 години?"
Доста е грубичка, трябва да призная и май по-отиваше на някое момче да го изплюе това, ама нали еманципацията била на мода?
Като сме тръгнали да говорим за вкусове, кола-маската има вкус на дъвките "Шок" от когато бяхме малки - не питай откъде знам и защо.
Обичам си ноктите къси, овални и боядисани в тъмно синьо. Някой все едно се е развихрил с акварелни боички. Обмислям да си намеря лепенки за нокти с емблемата на "Супермен".
Това че си научил правилата на играта, не значи че можеш да я играеш. Тренировките на сухо също не важат.
На смелост се учиш и то продължително, освен ако не си се родил смел, което ще рече, че срокът ти на годност е по-кратък от средния за страната.
За изборите няма да говоря - не се прибрах да гласувам, така че нямам право да критикувам. Просто ще цитирам какво каза една позната във фейсбука си "Курвииииии!!! За 40 лв ли им позволихте да ви чукат следващите 4 години?"
Доста е грубичка, трябва да призная и май по-отиваше на някое момче да го изплюе това, ама нали еманципацията била на мода?
вторник, 11 октомври 2011 г.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Изречения
Обичам да давам втори шанс на неща/хора/места, които не са ми харесали на първо впечатление. Обичам да давам втори шанс най-вече на шоколадови бонбони, че понякога и трети, четвърти, десети, в зависимост от останалите в кутията.
А ти ми действаш като Кока-Колата - недоказано обсебващо.
А ти ми действаш като Кока-Колата - недоказано обсебващо.
Да не дава Господ да го чуеш горното за себе си някога. Ако не говориш италиански, google translator го говори идеално (или почти).
вторник, 27 септември 2011 г.
Вече съм сам
Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от разпад, от проказа. Би трябвало... да направим много неща. Но не правим нищо. Нито ти, нито аз. Седим и се гледаме мълчаливо през масата, докато хамалите изпразват апартамента ни. Изнасят бездушно мебели, подаръци, спомени... любов. Не че сме седнали умишлено да се гледаме и да мълчим. Просто така се случи, ти се измори да се караш на хамалите, а аз се бях покрил в кухнята, за да не ти се пречкам.
И така седнахме един срещу друг на приглушена светлина. Намалих я, когато влезе, нали те дразни яркото осветление. Още не съм се освободил от всичките си навици, свързани с теб. Гледаме се... Не знам какво да ти кажа, дори не знам дали искам да ти казвам нещо. Сякаш и при теб е така. Сякаш така е по-лесно и за двама ни. Да избягваме обвинения, да изискваме обяснения, да молим за втори шанс. Дали бихме го направили? Да си поискаме втори шанс. Чудя се, докато мълча насреща ти. Чувствам се глупаво, трябва да си кажем нещо, поне от... възпитание. По дяволите, това ли е единственото нещо, което ме подтиква да говоря с теб?
Гледаш ме, гледам те и се чудя какво ли мога да ти кажа. Сещам се за някакви теми, но не ми се води неангажиращ разговор. Не и с теб. Не и след всичките ни предишни разговори. Предпочитам да мълча. Тъкмо бях решил да се „измъкна” в хола, когато ти се наведе и извади от някакъв шкаф червено вино. Винаги си знаела как да излезеш от неудобна ситуация. Изтъркаля бутилката към мен, импровизирах с отварянето ù, защото хамалите бяха отнесли всичко. Тапата изхвърча с лек пукот нанякъде си.
Отпих и ти я плъзнах обратно. Сякаш играехме нервички – кой пръв щеше да поддаде. Ти отпи и задържа бутилката.
- Хубаво е, нали? – отпи втори път и тънка струйка потече по брадичката ти. Въпреки че всичко беше приключило между нас, ти все още ме привличаше. Но нямах право вече да те желая, ти беше чужда, а и аз не бях точно „свободен”. Не се сдържах и погалих алуминиевата маса, докосването до нещо хладно ме успокои. Спомних си как сме правили любов върху тази маса. Не изпитах съжаление и това ме смути. Чувствах се длъжен да страдам за теб и липсата на тъга ме караше да се чувствам виновен. Ти не реагира, продължаваше да ме наблюдаваш. Надявах се да съм прозрачен за теб, да прочиташ мислите ми и да ме разбираш, така нямаше да се налага да говоря с теб и да ти обяснявам защо не искам да говоря с теб.
А може би щеше да е по-добре аз да чета твоите мисли. Да разбера дали съжаляваш за раздялата ни, (въпреки егото ми, се надявах отговорът да е „не”). Нямаше смисъл да съжаляваме, връзката ни просто беше приключила, бяхме щастливи, но всяко нещо неминуемо стига до своя край. Ето че и нашето беше приключило, преди да го вгорчим с подозрения, обвинения и скандали. Беше приключило по взаимно съгласие. Напълно безчувствено.
И сега седяхме в бившата ни кухня, след седемгодишен брак и нямахме какво да си кажем. Може би това ще е нещото, за което ще се обвинявам след години, когато се сетя за теб.
Хамалите почти бяха приключили с изнасянето на кашоните. След като довършим бутилката, ще слезем, ще се качим в колите си и ще се разделим завинаги.
Няма да останем приятели. Ако се срещнем на улицата, просто ще си махнем. Не се събрахме преди девет години, за да бъдем приятели. Бяхме заедно, защото бяхме влюбени и сега, когато няма и помен от любовта ни, няма смисъл да създаваме изкуствени отношения. Пък и е безмислено. Аз не знам как да ти бъда приятел. Нито пък ти на мен. И надали някой от нас иска тепърва да се учи. Затова и не си говорим. Няма какво да си кажем. Бяхме влюбени, а сега сме непознати. Непознатите не си говорят, нито се сбогуват.
Наздраве за това.
неделя, 25 септември 2011 г.
Приказка
четвъртък, 22 септември 2011 г.
Не осъзнавам, че нещо ми липсва, докато не го видя у другите. Бла-бла-бла. Не завиждам. Не искам тяхното. Искам мое, което да напомня на тяхното. Като момчето и момичето на спирката. Тя беше нещо нервна и му се цупеше, а той просто спря, обърна я към себе си и допрял глава до нейната, й прошепна нещо. След което си тръгнаха спокойни и щастливи един до друг. Благодаря ти, 14-и, че ми позволи да видя този безмълвен момент на щастие. Ще го помня поне още 6-7 години. Като нямам свои, ще помня чуждите. Истории и спомени. И ще се старая да не се отвличам много. Да не затъвам в тях. Чуждите истории и спомени. Ще преливам мислите си, докато не приема реалността.
вторник, 20 септември 2011 г.
Date a Girl Who Reads
by Rosemarie Urquico
Date a girl who reads. Date a girl who spends her money on books instead of clothes. She has problems with closet space because she has too many books. Date a girl who has a list of books she wants to read, who has had a library card since she was twelve.
Find a girl who reads. You’ll know that she does because she will always have an unread book in her bag. She’s the one lovingly looking over the shelves in the bookstore, the one who quietly cries out when she finds the book she wants. You see the weird chick sniffing the pages of an old book in a second-hand book shop? That’s the reader. They can never resist smelling the pages, especially when they are yellow.
She’s the girl reading while waiting in that coffee shop down the street. If you take a peek at her mug, the non-dairy creamer is floating on top because she’s kind of engrossed already. Lost in a world of the author’s making. Sit down. She might give you a glare, as most girls who read do not like to be interrupted. Ask her if she likes the book.
Buy her another cup of coffee.
Let her know what you really think of Murakami. See if she got through the first chapter of Fellowship. Understand that if she says she understood James Joyce’s Ulysses she’s just saying that to sound intelligent. Ask her if she loves Alice or she would like to be Alice.
It’s easy to date a girl who reads. Give her books for her birthday, for Christmas and for anniversaries. Give her the gift of words, in poetry, in song. Give her Neruda, Pound, Sexton, Cummings. Let her know that you understand that words are love. Understand that she knows the difference between books and reality but, by God, she’s going to try to make her life a little like her favorite book. It will never be your fault if she does.
She has to give it a shot somehow.
Lie to her. If she understands syntax, she will understand your need to lie. Behind words are other things: motivation, value, nuance, dialogue. It will not be the end of the world.
Fail her. Because a girl who reads knows that failure always leads up to the climax. Because girls who understand that all things will come to end. That you can always write a sequel. That you can begin again and again and still be the hero. That life is meant to have a villain or two.
Why be frightened of everything that you are not? Girls who read understand that people, like characters, develop. Except in the Twilight series.
If you find a girl who reads, keep her close. When you find her up at 2 AM clutching a book to her chest and weeping, make her a cup of tea and hold her. You may lose her for a couple of hours but she will always come back to you. She’ll talk as if the characters in the book are real, because for a while, they always are.
You will propose on a hot air balloon. Or during a rock concert. Or very casually next time she’s sick. Over Skype.
You will smile so hard you will wonder why your heart hasn’t burst and bled out all over your chest yet. You will write the story of your lives, have kids with strange names and even stranger tastes. She will introduce your children to the Cat in the Hat and Aslan, maybe in the same day. You will walk the winters of your old age together and she will recite Keats under her breath while you shake the snow off your boots.
Date a girl who reads because you deserve it. You deserve a girl who can give you the most colorful life imaginable. If you can only give her monotony, and stale hours and half-baked proposals, then you’re better off alone. If you want the world and the worlds beyond it, date a girl who reads.
Or better yet, date a girl who writes.
понеделник, 19 септември 2011 г.
Mountain Dew Commercial Disguised as a Love Poem
by Matthew Olzmann
Here’s what I’ve got, the reasons why our marriage
might work: Because you wear pink but write poems
about bullets and gravestones. Because you yell
at your keys when you lose them, and laugh,
loudly, at your own jokes. Because you can hold a pistol,
gut a pig. Because you memorize songs, even commercials
from thirty years back and sing them when vacuuming.
You have soft hands. Because when we moved, the contents
of what you packed were written inside the boxes.
Because you think swans are overrated.
Because you drove me to the train station. You drove me
to Minneapolis. You drove me to Providence.
Because you underline everything you read, and circle
the things you think are important, and put stars next
to the things you think I should think are important,
and write notes in the margins about all the people
you’re mad at and my name almost never appears there.
Because you make that pork recipe you found
in the Frida Khalo Cookbook. Because when you read
that essay about Rilke, you underlined the whole thing
except the part where Rilke says love means to deny the self
and to be consumed in flames. Because when the lights
are off, the curtains drawn, and an additional sheet is nailed
over the windows, you still believe someone outside
can see you. And one day five summers ago,
when you couldn’t put gas in your car, when your fridge
was so empty—not even leftovers or condiments—
there was a single twenty-ounce bottle of Mountain Dew,
which you paid for with your last damn dime
because you once overheard me say that I liked it.
Напиши ми това и ще се омъжа за теб. Ния, омъжа, не оженя, дори не се и пробвай :Р
Here’s what I’ve got, the reasons why our marriage
might work: Because you wear pink but write poems
about bullets and gravestones. Because you yell
at your keys when you lose them, and laugh,
loudly, at your own jokes. Because you can hold a pistol,
gut a pig. Because you memorize songs, even commercials
from thirty years back and sing them when vacuuming.
You have soft hands. Because when we moved, the contents
of what you packed were written inside the boxes.
Because you think swans are overrated.
Because you drove me to the train station. You drove me
to Minneapolis. You drove me to Providence.
Because you underline everything you read, and circle
the things you think are important, and put stars next
to the things you think I should think are important,
and write notes in the margins about all the people
you’re mad at and my name almost never appears there.
Because you make that pork recipe you found
in the Frida Khalo Cookbook. Because when you read
that essay about Rilke, you underlined the whole thing
except the part where Rilke says love means to deny the self
and to be consumed in flames. Because when the lights
are off, the curtains drawn, and an additional sheet is nailed
over the windows, you still believe someone outside
can see you. And one day five summers ago,
when you couldn’t put gas in your car, when your fridge
was so empty—not even leftovers or condiments—
there was a single twenty-ounce bottle of Mountain Dew,
which you paid for with your last damn dime
because you once overheard me say that I liked it.
Напиши ми това и ще се омъжа за теб. Ния, омъжа, не оженя, дори не се и пробвай :Р
събота, 17 септември 2011 г.
Не сме си говорили достатъчно, за да е пропорционално на влечението, което изпитвам към теб. Защото реших да съм разумна, което, ерго, ще ми донесе нещастие. И точно поради тази причина няма да ти кажа колко ме кефиш. Поне засега. Просто ще продължа да засуквам думите и да водя разговорите ни. И ще чакам да се светнеш сам, (доколкото мога). Този път ще пробвам да послушам Грег Беренд и ще видим колко ще е успешно :Р
вторник, 13 септември 2011 г.
За Бога! Искам да мога да отделя волята от себе си като самостоятелно същество. Което да притежава някаква действителна власт над мен. За да ми каже да спра да се обсебвам. Защото въпреки че съм приела действителността, очевидно не съм приела действителността. И си губя времето, а уж знам, че си губя времето и още по-уж не обичам да си губя времето. Спирането никога не става отведнъж при мен. Но "постепенният" ми период продължава вече години. И ми трябва някой/нещо, което да ме извади от тази черна дупка. Гррррх!
събота, 27 август 2011 г.
Окей, Ралица постоянно ми повтаря как постоянно привличам откачалки и как трябва да стана доста по-груба с тях, за да спрат да ме тормозят или шашкат.
Затова когато получих съобщение от непознат италианец във Фейсбук "може ли да ти стана роб?", реших, че това просто не може да е истина и човекът се майтапи.И се заговаряме такива. Ау, всичко точно, човекът нищо не споменава за първоначалния си въпрос и в един момент ми обяснява ама точно колко готино би му било да го доминирам.
Втф?! Не можеш да говориш сериозно!
О,не,не, напълно сериозен съм!
Е, съжалявам, но тези неща не ми допадат.
Опитвала ли си?
Не...
Е, тогава как знаеш, че не ти допадат?!
Обожавам да стигнем до този момент. Иди обясни на човек с влечение към "доминиране", че ти генерално не си падаш по тези неща... И така, сега се опитвам да го разкарам преди да почне да ми описва как точно иска да го доминирам. И се чудя защо все на мен скачат всички откачалки?
Затова когато получих съобщение от непознат италианец във Фейсбук "може ли да ти стана роб?", реших, че това просто не може да е истина и човекът се майтапи.И се заговаряме такива. Ау, всичко точно, човекът нищо не споменава за първоначалния си въпрос и в един момент ми обяснява ама точно колко готино би му било да го доминирам.
Втф?! Не можеш да говориш сериозно!
О,не,не, напълно сериозен съм!
Е, съжалявам, но тези неща не ми допадат.
Опитвала ли си?
Не...
Е, тогава как знаеш, че не ти допадат?!
Обожавам да стигнем до този момент. Иди обясни на човек с влечение към "доминиране", че ти генерално не си падаш по тези неща... И така, сега се опитвам да го разкарам преди да почне да ми описва как точно иска да го доминирам. И се чудя защо все на мен скачат всички откачалки?
четвъртък, 25 август 2011 г.
Мислех си, че егоизмът е един от най-силните човешки пориви. Не познавам много хора, които са постигнали смирение - не само на моята възраст, ами на която и да е. И не показно, а искрено смирение - вътре в душата си и само за тях си. И тази вечер си помислих какво се случва, когато двама души със силно егоистично чувство се сблъскат, звучи глупаво, но сблъскат егоизмите си. Когато единият има нужда от другия, за да заздрави отворените рани и да ги превърне в сърдечен спомен, а другият има нужда да отхвърли всички и да остане сам, за да заздрави своите рани. Кой е по-егоистичен - този, който изисква или този, който отхвърля. И кой би проявил смирение, ако всеки път когато го пожелае, раните се отварят още по-силно и егоизмът отново надделява?
четвъртък, 18 август 2011 г.
сряда, 17 август 2011 г.
понеделник, 11 юли 2011 г.
no no no no no no no non devi più parlare
no no no no no no no non c'è niente da spiegare
no no no no no no no basta sentire
credimi
non c'è niente da capire
Ах, дали не обичам италианска музика? Мятаме Toto Cotugno в кофата за боклук и надуваме "99 Posse" & Meg. No no no no no... Със 130 по магистрала. Не че е нещо особено за нас в България, ама тука си е "хвърчене". И напоследък тук навсякъде са се появили билбордове, които казват:
В живота са ти казвала, че е важно да се научиш да казваш "Не"
Грешно!
Казвай "Да"
Усетих се, че всичките яки неща, които ми се случиха последния месец, се случиха, защото казвах "Да", напук на умората, горещината и страха. Така че "Да"-то май наистина е по-добрият отговор :)
no no no no no no no non c'è niente da spiegare
no no no no no no no basta sentire
credimi
non c'è niente da capire
Ах, дали не обичам италианска музика? Мятаме Toto Cotugno в кофата за боклук и надуваме "99 Posse" & Meg. No no no no no... Със 130 по магистрала. Не че е нещо особено за нас в България, ама тука си е "хвърчене". И напоследък тук навсякъде са се появили билбордове, които казват:
В живота са ти казвала, че е важно да се научиш да казваш "Не"
Грешно!
Казвай "Да"
Усетих се, че всичките яки неща, които ми се случиха последния месец, се случиха, защото казвах "Да", напук на умората, горещината и страха. Така че "Да"-то май наистина е по-добрият отговор :)
събота, 9 юли 2011 г.
Гледам се в огледалото и се чудя как не ме забелязваш. Гледам се и недоумявам. Косата ми е искрящо синя, като небето по изгрев. Лее се на вълни по раменете ми, стига до кръста и приключва пак някъде там. Очите ми са лилави лилави лилави лилави. По-лилави отколкото можеш да си представиш. Лицето ми е обсипано с лунички, а кожата ми е бяла, е, не като мляко, но бяла. И като се смея, заразявам всички наоколо. Гъделичкам ги със смеха си, докато не започнат да се смеят с мен. Не съм много висока, по-ниска съм от огледалото, а то определено не е високо. Но пък се побирам в него, което ще рече, че не съм и много широка. И дрехите ми са едни... лъчезарни, шарени и любвеобвилни. И създавам настроение, подходящо настроение, в повечето случаи - щастливо. И знам кога да си замълча, де. Не е като да съм неадекватно щастливата, не, разбирам кога ти е тъжно. Мога да те слушам с часове как ми говориш без да те прекъсвам. Така ме опиват твоите приказки. И още ме бива във всички игри, които измисляш. Да, схватлива съм и мога да бягам бързо, когато трябва. Изобщо, мисля си, аз съм идеалното момиче за теб. И се чудя как може съвсем да не ме забелязваш? С моята синя коса и лилави очи.
понеделник, 4 юли 2011 г.
Shake The Dust - Anis Mojgani
This is for the fat girls.
This is for the little brothers.
This is for the school-yard wimps, this is for the childhood bullies who tormented them.
This is for the former prom queen, this is for the milk-crate ball players.
This is for the nighttime cereal eaters and for the retired, elderly Wal-Mart store front door greeters. Shake the dust.
This is for the benches and the people sitting upon them,
for the bus drivers driving a million broken hymns,
for the men who have to hold down three jobs simply to hold up their children,
for the nighttime schoolers and the midnight bike riders who are trying to fly. Shake the dust.
This is for the two-year-olds who cannot be understood because they speak half-English and half-god. Shake the dust.
For the girls with the brothers who are going crazy,
for those gym class wall flowers and the twelve-year-olds afraid of taking public showers,
for the kid who's always late to class because he forgets the combination to his lockers,
for the girl who loves somebody else. Shake the dust.
This is for the hard men, the hard men who want to love but know that it won't come.
For the ones who are forgotten, the ones the amendments do not stand up for.
For the ones who are told to speak only when you are spoken to and then are never spoken to. Speak every time you stand so you do not forget yourself.
Do not let a moment go by that doesn't remind you that your heart beats 900 times a day and that there are enough gallons of blood to make you an ocean.
Do not settle for letting these waves settle and the dust to collect in your veins.
This is for the celibate pedophile who keeps on struggling,
for the poetry teachers and for the people who go on vacations alone.
For the sweat that drips off of Mick Jaggers' singing lips and for the shaking skirt on Tina Turner's shaking hips, for the heavens and for the hells through which Tina has lived.
This is for the tired and for the dreamers and for those families who'll never be like the Cleavers with perfectly made dinners and sons like Wally and the Beaver.
This is for the biggots,
this is for the sexists,
this is for the killers.
This is for the big house, pen-sentenced cats becoming redeemers and for the springtime that always shows up after the winters.
This? This is for you.
Make sure that by the time fisherman returns you are gone.
Because just like the days, I burn both ends and every time I write, every time I open my eyes I am cutting out a part of myself to give to you.
So shake the dust and take me with you when you do for none of this has never been for me.
All that pushes and pulls, pushes and pulls for you.
So grab this world by its clothespins and shake it out again and again and jump on top and take it for a spin and when you hop off shake it again for this is yours.
Make my words worth it, make this not just another poem that I write, not just another poem like just another night that sits heavy above us all.
Walk into it, breathe it in, let is crash through the halls of your arms at the millions of years of millions of poets coursing like blood pumping and pushing making you live, shaking the dust.
So when the world knocks at your front door, clutch the knob and open on up, running forward into its widespread greeting arms with your hands before you, fingertips trembling though they may be.
Напоследък все по-често попадам на негови поеми. Очевидно е известен сред инди обществото в САЩ. А напоследък инди-то във всяко негово измерение започва да ми допада все повече и повече. Та, поемите му ми харесват, защото са простички и лесно ти повлияват. Анис обикаля университети и сбирки и сам представя поемите си, има го по много в ютюб. Пробвай да го намериш и да го изслушаш, а може и просто да го прочетеш. Струва си.
This is for the little brothers.
This is for the school-yard wimps, this is for the childhood bullies who tormented them.
This is for the former prom queen, this is for the milk-crate ball players.
This is for the nighttime cereal eaters and for the retired, elderly Wal-Mart store front door greeters. Shake the dust.
This is for the benches and the people sitting upon them,
for the bus drivers driving a million broken hymns,
for the men who have to hold down three jobs simply to hold up their children,
for the nighttime schoolers and the midnight bike riders who are trying to fly. Shake the dust.
This is for the two-year-olds who cannot be understood because they speak half-English and half-god. Shake the dust.
For the girls with the brothers who are going crazy,
for those gym class wall flowers and the twelve-year-olds afraid of taking public showers,
for the kid who's always late to class because he forgets the combination to his lockers,
for the girl who loves somebody else. Shake the dust.
This is for the hard men, the hard men who want to love but know that it won't come.
For the ones who are forgotten, the ones the amendments do not stand up for.
For the ones who are told to speak only when you are spoken to and then are never spoken to. Speak every time you stand so you do not forget yourself.
Do not let a moment go by that doesn't remind you that your heart beats 900 times a day and that there are enough gallons of blood to make you an ocean.
Do not settle for letting these waves settle and the dust to collect in your veins.
This is for the celibate pedophile who keeps on struggling,
for the poetry teachers and for the people who go on vacations alone.
For the sweat that drips off of Mick Jaggers' singing lips and for the shaking skirt on Tina Turner's shaking hips, for the heavens and for the hells through which Tina has lived.
This is for the tired and for the dreamers and for those families who'll never be like the Cleavers with perfectly made dinners and sons like Wally and the Beaver.
This is for the biggots,
this is for the sexists,
this is for the killers.
This is for the big house, pen-sentenced cats becoming redeemers and for the springtime that always shows up after the winters.
This? This is for you.
Make sure that by the time fisherman returns you are gone.
Because just like the days, I burn both ends and every time I write, every time I open my eyes I am cutting out a part of myself to give to you.
So shake the dust and take me with you when you do for none of this has never been for me.
All that pushes and pulls, pushes and pulls for you.
So grab this world by its clothespins and shake it out again and again and jump on top and take it for a spin and when you hop off shake it again for this is yours.
Make my words worth it, make this not just another poem that I write, not just another poem like just another night that sits heavy above us all.
Walk into it, breathe it in, let is crash through the halls of your arms at the millions of years of millions of poets coursing like blood pumping and pushing making you live, shaking the dust.
So when the world knocks at your front door, clutch the knob and open on up, running forward into its widespread greeting arms with your hands before you, fingertips trembling though they may be.
Напоследък все по-често попадам на негови поеми. Очевидно е известен сред инди обществото в САЩ. А напоследък инди-то във всяко негово измерение започва да ми допада все повече и повече. Та, поемите му ми харесват, защото са простички и лесно ти повлияват. Анис обикаля университети и сбирки и сам представя поемите си, има го по много в ютюб. Пробвай да го намериш и да го изслушаш, а може и просто да го прочетеш. Струва си.
понеделник, 20 юни 2011 г.
Представи си как когато сме вбесени един на друг, вместо да си крещим и да се обиждаме, чупим чаши заедно. Мятаме ги с целият бяс, на който сме способни на пода, гледаме хладнокръвно как се разбиват на плочките, как се пръсват по целият под. Добре, че сме си купили хубави плочки. Гледаме се и мятаме чаши по пода. Чаша след чаша след чаша. Така после ще имаме извинение да пием направо от бутилката и да се напием до безпаметност. Нали са ни свършили чашите. Първо почваме с най-обикновените чаши, тези, купени от магазина за едно левче. Ох, как хубаво се разбиват в пода. На едри парчета, на малки парчета. Евтин порцелан навсякъде. Веднъж беше купил по погрешка чаши от опал. Колко ги мятахме по пода и нищо. Не успяхме дори да ги ожулим. Ей-тогава си спретнахме страшен скандал. Горките ни съседи. Научихме ги да понасят шума от чупене на чаши с часове. Добри хора. Но скандалът им дойде в повече. Дотогава не се бяхме карали и си беше новост. Уплашихме ги. Никога повече не купихме опалови чаши. Само евтин порцелан за загряване. После продължаваме със стъкло. Ох, какъв кеф е. Мяташ, трошиш и се наслаждаваш. Добре, че кухнята ни е свикнала на подобни сценки. Почти не й личи, че е претърпяла десетки такива. И винаги затваряме вратата към хола. Килимът там е прекалено скъп, не за друго.
А помниш ли, кристалният ни комплект чаши. За сватбата? Подарък от вашите. Целият го изпотроших, когато ми призна, че си преспал с онази мърла. Добре, че беше този кристален комплект с чаши. Той спаси бракът ни, направо не мога да си представя какво щеше да е сега, ако го нямаше него в онзи момент. Но ние така и не си купихме друг, нали? Кристалът е за прекалено големи прегрешения. А си обещахме никога повече да не си причиняваме счупен кристал. Да го купим, означаваше да дадем възможност един на друг да провалим всичко между нас.
Така че само порцелан и кристал. Понякога ако ни е скучно, чупим и глина. Но тя е прекалено меланхолична и се пука прекалено скромно. Не със звън като порцелана и стъклото.
Всъщност като се замисля... май отдавна не сме чупили нищо?
А помниш ли, кристалният ни комплект чаши. За сватбата? Подарък от вашите. Целият го изпотроших, когато ми призна, че си преспал с онази мърла. Добре, че беше този кристален комплект с чаши. Той спаси бракът ни, направо не мога да си представя какво щеше да е сега, ако го нямаше него в онзи момент. Но ние така и не си купихме друг, нали? Кристалът е за прекалено големи прегрешения. А си обещахме никога повече да не си причиняваме счупен кристал. Да го купим, означаваше да дадем възможност един на друг да провалим всичко между нас.
Така че само порцелан и кристал. Понякога ако ни е скучно, чупим и глина. Но тя е прекалено меланхолична и се пука прекалено скромно. Не със звън като порцелана и стъклото.
Всъщност като се замисля... май отдавна не сме чупили нищо?
неделя, 19 юни 2011 г.
Казват, че след някаква преживяна травма, хората се справят по различни начини. Един от тях е като започнат да се държат несвойствено. Всъщност е забавно да се държиш несвойствено. Особено ако това води до летни флиртове и заравяне на срама някъде дълбоко в римските плажове. И още по-особено ако всичко, което правиш, е за самата себе си, а не заради чуждото мнение. Да, да бъдеш смела, когато ти е несвойствено, действа много разсейващо и освобождаващо. Мда, да живеят неизказаните мисли.
П.С. Италианците са най-красивите мъже на този свят!
П.С. Италианците са най-красивите мъже на този свят!
събота, 18 юни 2011 г.
четвъртък, 2 юни 2011 г.
Desiderata (Max Erhman)
Procedi con calma in mezzo al rumore e alla fretta e ricorda quanta pace può esserci nel silenzio. Per quanto ti è possibile, senza sottometterti, sii sempre in buoni rapporti col prossimo. Esprimi la tua verità con tranquillità e chiarezza e ascolta gli altri, anche gli ottusi e gli ignoranti: anch'essi hanno la loro storia. Evita le persone rumorose ed aggressive: opprimono lo spirito.
Se ti paragoni agli altri potresti diventare vanesio e amaro; perché ci saranno sempre persone superiori o inferiori a te. Goditi i tuoi risultati così come i tuoi progetti. Conserva l'interesse per il tuo lavoro: per quanto umile sia; è ciò che realmente possiedi nella mutevole sorte del tempo.
Sii prudente nei tuoi affari, perché il mondo è pieno di tranelli. Ma ciò non accechi la tua capacità di distinguere la virtù; molte persone lottano per grandi ideali e dovunque la vita è piena di eroismo. Sii te stesso. Soprattutto non fingere negli affetti e non essere memmeno cinico sull'amore; perché, nonostante tutte le aridità e le disillusioni esso è perenne come l'erba.
Accetta benevolmente gli ammaestramenti che derivano dall'età e molla con un sorriso sereno le cose della giovinezza. Coltiva la forza di spirito per fartene scudo contro l'improvvisa sfortuna. Ma non tormentarti con l'immaginazione. Molte paure nascono dalla stanchezza e dalla solitudine. Al di là di una salutare disciplina, sii gentile con te stesso. Tu sei figlio dell'universo, non meno degli alberi e delle stelle; tu hai il diritto di essere qui. E che ti sia chiaro o no, non c'è dubbio che l'universo ti si sta schiudendo come deve.
Perciò sii in pace con Dio comunque tu lo concepisca e quali che siano le tue lotte e le tue aspirazioni; conserva la pace dello spirito pur nella rumorosa confusione della vita. Con tutti i suoi inganni, le ingratitudini e i sogni infranti, questo è pur sempre un mondo stupendo. Stai attento e fa' di tutto per essere felice.
Se ti paragoni agli altri potresti diventare vanesio e amaro; perché ci saranno sempre persone superiori o inferiori a te. Goditi i tuoi risultati così come i tuoi progetti. Conserva l'interesse per il tuo lavoro: per quanto umile sia; è ciò che realmente possiedi nella mutevole sorte del tempo.
Sii prudente nei tuoi affari, perché il mondo è pieno di tranelli. Ma ciò non accechi la tua capacità di distinguere la virtù; molte persone lottano per grandi ideali e dovunque la vita è piena di eroismo. Sii te stesso. Soprattutto non fingere negli affetti e non essere memmeno cinico sull'amore; perché, nonostante tutte le aridità e le disillusioni esso è perenne come l'erba.
Accetta benevolmente gli ammaestramenti che derivano dall'età e molla con un sorriso sereno le cose della giovinezza. Coltiva la forza di spirito per fartene scudo contro l'improvvisa sfortuna. Ma non tormentarti con l'immaginazione. Molte paure nascono dalla stanchezza e dalla solitudine. Al di là di una salutare disciplina, sii gentile con te stesso. Tu sei figlio dell'universo, non meno degli alberi e delle stelle; tu hai il diritto di essere qui. E che ti sia chiaro o no, non c'è dubbio che l'universo ti si sta schiudendo come deve.
Perciò sii in pace con Dio comunque tu lo concepisca e quali che siano le tue lotte e le tue aspirazioni; conserva la pace dello spirito pur nella rumorosa confusione della vita. Con tutti i suoi inganni, le ingratitudini e i sogni infranti, questo è pur sempre un mondo stupendo. Stai attento e fa' di tutto per essere felice.
вторник, 31 май 2011 г.
Никога повече
О, аз няма да оставя следи след себе си. Ще се стека по теб като дъжда по кожата ти. Няма да ме има повече в сърцето ти. Няма да си спомняш лицето ми. Парфюмът ми ще изчезна от възглавницата ти. Целувките, с които те белязах като мой, ще се стопят. Нашата песен вече ще е просто песен, даже леко ще те дразни. Общите ни снимки ще изгубят част от себе си – моята част. Скоро ще намериш резервния ключ, който ми беше дал. Ще ти върнат писмата, които ми изпращаше – несъществуващ получател. За приятелите ти ще бъда напълно непозната. Страстта ти към мен ще се превърне в страст по нови хоби. Кучето ти ще лае по мен, ако случайно се срещнем на улицата, а ти дори няма да ме поглеждаш. Ръцете ти ще забравят къде обичам да ме докосваш. Подаръците, които ти правех, ще станат ненужни и скоро ще ги изхвърлиш. Думите, които пазеше само за мен, погледите, които ми отправяше, когато ревнуваше, жестовете, с които ме успокояваше, ще ти станат непривични. Ще намразиш капучиното, което заобича заради мен, както и пандите. Отново ще започнеш да пушиш да се храниш с боклуци. Ще забравиш колко вкусно ти беше моето тирамису. Местата, на които ходехме само двамата, отново ще започнат да те привличат със своята непознатост.
Да, аз няма да оставя следи след себе си. Никога нищо няма да ти напомни отново за мен. Ще изсмуча всеки спомен за себе си. И след мен ще остане само празнотата, по-голяма от сърцето ти. И неистовата нужда да я запълниш.
Да, аз няма да оставя следи след себе си. Никога нищо няма да ти напомни отново за мен. Ще изсмуча всеки спомен за себе си. И след мен ще остане само празнотата, по-голяма от сърцето ти. И неистовата нужда да я запълниш.
Абонамент за:
Публикации (Atom)