Представи си как когато сме вбесени един на друг, вместо да си крещим и да се обиждаме, чупим чаши заедно. Мятаме ги с целият бяс, на който сме способни на пода, гледаме хладнокръвно как се разбиват на плочките, как се пръсват по целият под. Добре, че сме си купили хубави плочки. Гледаме се и мятаме чаши по пода. Чаша след чаша след чаша. Така после ще имаме извинение да пием направо от бутилката и да се напием до безпаметност. Нали са ни свършили чашите. Първо почваме с най-обикновените чаши, тези, купени от магазина за едно левче. Ох, как хубаво се разбиват в пода. На едри парчета, на малки парчета. Евтин порцелан навсякъде. Веднъж беше купил по погрешка чаши от опал. Колко ги мятахме по пода и нищо. Не успяхме дори да ги ожулим. Ей-тогава си спретнахме страшен скандал. Горките ни съседи. Научихме ги да понасят шума от чупене на чаши с часове. Добри хора. Но скандалът им дойде в повече. Дотогава не се бяхме карали и си беше новост. Уплашихме ги. Никога повече не купихме опалови чаши. Само евтин порцелан за загряване. После продължаваме със стъкло. Ох, какъв кеф е. Мяташ, трошиш и се наслаждаваш. Добре, че кухнята ни е свикнала на подобни сценки. Почти не й личи, че е претърпяла десетки такива. И винаги затваряме вратата към хола. Килимът там е прекалено скъп, не за друго.
А помниш ли, кристалният ни комплект чаши. За сватбата? Подарък от вашите. Целият го изпотроших, когато ми призна, че си преспал с онази мърла. Добре, че беше този кристален комплект с чаши. Той спаси бракът ни, направо не мога да си представя какво щеше да е сега, ако го нямаше него в онзи момент. Но ние така и не си купихме друг, нали? Кристалът е за прекалено големи прегрешения. А си обещахме никога повече да не си причиняваме счупен кристал. Да го купим, означаваше да дадем възможност един на друг да провалим всичко между нас.
Така че само порцелан и кристал. Понякога ако ни е скучно, чупим и глина. Но тя е прекалено меланхолична и се пука прекалено скромно. Не със звън като порцелана и стъклото.
Всъщност като се замисля... май отдавна не сме чупили нищо?