Окей, Ралица постоянно ми повтаря как постоянно привличам откачалки и как трябва да стана доста по-груба с тях, за да спрат да ме тормозят или шашкат.
Затова когато получих съобщение от непознат италианец във Фейсбук "може ли да ти стана роб?", реших, че това просто не може да е истина и човекът се майтапи.И се заговаряме такива. Ау, всичко точно, човекът нищо не споменава за първоначалния си въпрос и в един момент ми обяснява ама точно колко готино би му било да го доминирам.
Втф?! Не можеш да говориш сериозно!
О,не,не, напълно сериозен съм!
Е, съжалявам, но тези неща не ми допадат.
Опитвала ли си?
Не...
Е, тогава как знаеш, че не ти допадат?!

Обожавам да стигнем до този момент. Иди обясни на човек с влечение към "доминиране", че ти генерално не си падаш по тези неща... И така, сега се опитвам да го разкарам преди да почне да ми описва как точно иска да го доминирам. И се чудя защо все на мен скачат всички откачалки?

Мислех си, че егоизмът е един от най-силните човешки пориви. Не познавам много хора, които са постигнали смирение - не само на моята възраст, ами на която и да е. И не показно, а искрено смирение - вътре в душата си и само за тях си. И тази вечер си помислих какво се случва, когато двама души със силно егоистично чувство се сблъскат, звучи глупаво, но сблъскат егоизмите си. Когато единият има нужда от другия, за да заздрави отворените рани и да ги превърне в сърдечен спомен, а другият има нужда да отхвърли всички и да остане сам, за да заздрави своите рани. Кой е по-егоистичен - този, който изисква или този, който отхвърля. И кой би проявил смирение, ако всеки път когато го пожелае, раните се отварят още по-силно и егоизмът отново надделява?

Всичко, всъщност, е малко по-сложно или по-лесно. Зависи от гледната точка. :)

Много е забавно да се закачаш с нещо или някого, които са ти извън категорията. Има я тръпката на съревнованието и шансът да победиш. Обаче като те изиграят и изведнъж хич не ти е забавно. Те затова хората са казали "всяка жаба да си знае гьола".