Прекрасно съботно-дъждовно

В съботно дъждовен следобед, ах, колко прекрасен дъждовен следобед! Когато си станал малко преди обед, а сега е малко след обед и ужасно ти се спи. Сгушен на любимото легло под прозореца, завит със зеленото пухкаво одеало, замислен за утрешните планове, затоплен от вчерашните прегръдки, затваряш очи. Усещаш колко уютно е вкъщи, когато вали дъжд. Усещаш и пулсиращата болка в палеца от вчерашната игра по боулинг. Припомняш си минало щастие, представяш си бъдеща любов и водиш разговори наум с любовника си.Мислиш за него. И за него. После за себе си. Мечтаеш за куче, голямо, златисто, което ще обичаш страшно много. Неминуемо е. Само да го имаше.
Увиваш се по-старателно в одеалото и в прекрасните съботно-дъждовни мисли. Усмихваш се наум. Душата ти се смее. И се оглежда за друга, която да прегърне. Има няколко такива, които си открила съвсем наскоро. Но кой знае какво ти пречи да ги прегърнеш. Взимаш специалната лилава химикалка, която отговаря на точно това ти настроение и започваш да записваш напиращия водопад от съботно-дъждовни мисли. А навън толкова уютно вали дъжда. Слушаш Royksopp и мислите ти се превръщат в искрящо розови квадрати,които се блъскат в зелени балони, и се превръщат в най-красивите жълти ромбове,които си виждала през живота си. Естествено, че ще ги запазиш само за себе си, а и как би могъл да ги обясниш на друг? Освен ако не го поканиш в главата си, на топло и полумрачно кафе и раздумка със задължителното късметче с две захарчета? Ще го увиеш в тайните си и ще го развеселиш със спомените си, които са „само на една ръка разстояние”. Евентуално ще го трогнеш с любовта си и ще го очароваш с мечтите си, от които можеш да си изплетеш разноцветно пончо. Ще разсмееш сивия ден, когато го облечеш. И ще привлечеш нови отношения, ще промениш нечии впечатления. Дори успя да ги римуваш, несъзнателно, разбира се. Капката, която капна на челото ти ... Отново ли липсва таванът? В който оглеждаш мечтите си. И явно продължава да вали. Нечия душа прегръща твоята. Капката се стича по веждата ти и капва точно в края на окото. Като неочаквана сълза. Душата се усмихва, а очите се затварят.

Сънено...

Бях в леглото си на място, което не беше. Таванът – едновременно виждах и него, и небето; прегъщах затопления чаршаф, а всъщност прегръщах приятеля си, а той ми беше изневерил вчера, вчера ли беше. Не, аз знаех, че ми е изневерил, но то все още не се беше случило – не и при него. Значи само аз знаех какво щеше да се случи, както обикновено, имам собствено разбиране за времето, то тече по мое усмотрение, продължих да прегръщам приятеля си, какво пък, при мен вече се беше случило и го бях преодоляла, а в неговата глава дори не бе назряла идеята за изневяра, можех ли да го спра, сигурно можех, но не виждах смисъл, не и докато ме грее слънцето, а отвсякъде мирише на цветя, прекалено идилично... слънцето се скри и закапа дъжд, прекалено мрачно... – ето, че ревността започна да ме яде, мислех, че съм решила този проблем, често говоря с чувствата си, за да изясним нещата – те са по-наясно с тези работи от мен – хармония, вече е просто преддъждовно, хубаво ми е така, какво съм го прегърнала този мухльо, започнах все по-малко да виждам небето и все повече тавана, не ми се става и дори приятелят ми изчезна, прегръщам чаршафа, будна съм и виждам небето на точно 27% от тавана, грозен таван с красиво небе и смътно чувство, че ще се случи нещо разочароващо.

И така става, аз докато си губя времето с мухльовци, хората се влюбват и връзки създават. Оттук нататък ставам сериозна, край с глупостите...
(туй влюбено момче да ти говори за Момичето е пълен ужас >.<)

Сърдечно

Човешкото сърце е прекалено нежно, за да си играем с него. За да го измъчваме, да го прелъстяваме и изоставяме, за да сме небрежни. Трябва да сме внимателни с човешките сърца, защото докато играеш с чуждите, забравяш да пазиш своето. И то понякога губи основната си функция: да обича, и придобива една друга: да мрази. Пазете сърцата си и не играйте с тях, не ги заблуждавайте, не ги наранявайте. Защото макар да успяваме да съберем парченцата след всяко счупване, винаги се губи по едно малко, съвсем, съвсем малко парченце, чиято липса дори не усещаш. Но след определено време и определен брой счупвания, сърцето губи своята годност и виждаш дупката. Пазете сърцата си и бъдете внимателни на кого ги подарявате, защото сърцето не се краде насила, колкото и да не ни се иска да го признаем. Сърцето е прекалено нежно, а ние сме станали прекалено невнимателни с него и винаги обвиняваме другите за сърдечната болка. Така че пазете сърцата си, те са най-важният ви орган.
Малко красива и малко странна

Fight club

Пак ще откривам топлата вода, но какво да се прави...
Филмът е страхотен. Готина философия, готин Брад Пит,готини плочки, готини бицепси, готини плочки (трябва да се повторят, просто го заслужават), готин готин Едуард Нортън, готина история, готина Хелена Бонъм Картър. Сюжетът няма как да бъде разказан, защото ще се развали удоволствието от гледането. Но гледането си заслужава, дори второ гледане си заслужава. Няма скука във филма и няма прекалено големи драми. В началото дори ми напомняше съвсем малко на "Неуловим". Героят на Нортън и този на Макавой доста си приличаха като типажи - поредните масово произведени мижитурки, които си мразят работата, живота и всичко останало, но ги е шубе да го променят.Единствен минус бих посочила прекалената агресия, но лично на мен не ми направи чак толкова лошо впечатление, та преживява се...

Adidas

Филмово

Обичам Мерил Стрийп. Осъзнах го покрай "Мостовете на Медисън" и "Мамма Миа!". Много е добра, филмите й са страшно готини и си струва да я гледаш. Затова без съмнение си изтеглих "Съмнение" ... И се разочаровах много, историята не е нищо осбено - католическо училище, нов свещеник, който се опитва да внесе малко "въздух" в старите, строги правила на директорката. Млада учителка решава, че симпатиите, които проявява свещеника към първото (и единствено) чернокожо момче, не са безобидни. Споделя с дирекорката и се започва...
Досадно е, много много досадно е, тези 103 минути ми се сториха цяла вечност. Мерил е непоколебима като скала в позицията си и упорства, че свещеника е виновен. Защо? Защото тя познава хората! Има ли доказателства? Има вярата си! Добре играе, лазеше ми сериозно по нервите, всъщност и тя, и Филип Сиймор, и Ейми Адамс - всички играят добре, но въпреки това - скучно беше.

Забавен е. Не е нищо особено, но ако сте гледали първата част и тази ще ви допадне. Аз обичам да гледам безмозъчни екшъни, с големи каскади (не с коли, мразя надбягвания с коли!!!), печени главни герои и красивни мацки. Затова гледах и Хелбой. It's an absolute eye-candy! Принципно, квича от кеф, когато има яки тупалки енд стъфф. Обаче някъде след десетия подобен филм, вече не те ентусиазира да гледаш как главния герой остава съвсем дзен, докато лошите го спукват от бой,но когато му намокрят кубинската пура, той се превръща в берсерк. Досадно става вече. Но за следобедна разтуха с кока-кола и фъстъци е супер!

Teh HORROR!!! Това мога да го плюя до откат! Толкова слаб филм, толкова елементарен сюжет, толкова потресаващо бездарна главна героня!? Втф бе, човек (много се паля, но няма как) тази ми бърка в червата. Как е възможно да има подобно апатично, незаинтересовано към нищо, абсолютно ненужно на света същество?! Единственото хубаво нещо във филма беше сцената с бейзбола и саундтрака. Толкова. Спирам, преди да набера инерция.
Специален поздрав за феновете! An overwhelming must-see!!!