Представи си как когато сме вбесени един на друг, вместо да си крещим и да се обиждаме, чупим чаши заедно. Мятаме ги с целият бяс, на който сме способни на пода, гледаме хладнокръвно как се разбиват на плочките, как се пръсват по целият под. Добре, че сме си купили хубави плочки. Гледаме се и мятаме чаши по пода. Чаша след чаша след чаша. Така после ще имаме извинение да пием направо от бутилката и да се напием до безпаметност. Нали са ни свършили чашите. Първо почваме с най-обикновените чаши, тези, купени от магазина за едно левче. Ох, как хубаво се разбиват в пода. На едри парчета, на малки парчета. Евтин порцелан навсякъде. Веднъж беше купил по погрешка чаши от опал. Колко ги мятахме по пода и нищо. Не успяхме дори да ги ожулим. Ей-тогава си спретнахме страшен скандал. Горките ни съседи. Научихме ги да понасят шума от чупене на чаши с часове. Добри хора. Но скандалът им дойде в повече. Дотогава не се бяхме карали и си беше новост. Уплашихме ги. Никога повече не купихме опалови чаши. Само евтин порцелан за загряване. После продължаваме със стъкло. Ох, какъв кеф е. Мяташ, трошиш и се наслаждаваш. Добре, че кухнята ни е свикнала на подобни сценки. Почти не й личи, че е претърпяла десетки такива. И винаги затваряме вратата към хола. Килимът там е прекалено скъп, не за друго.
А помниш ли, кристалният ни комплект чаши. За сватбата? Подарък от вашите. Целият го изпотроших, когато ми призна, че си преспал с онази мърла. Добре, че беше този кристален комплект с чаши. Той спаси бракът ни, направо не мога да си представя какво щеше да е сега, ако го нямаше него в онзи момент. Но ние така и не си купихме друг, нали? Кристалът е за прекалено големи прегрешения. А си обещахме никога повече да не си причиняваме счупен кристал. Да го купим, означаваше да дадем възможност един на друг да провалим всичко между нас.
Така че само порцелан и кристал. Понякога ако ни е скучно, чупим и глина. Но тя е прекалено меланхолична и се пука прекалено скромно. Не със звън като порцелана и стъклото.
Всъщност като се замисля... май отдавна не сме чупили нищо?

Казват, че след някаква преживяна травма, хората се справят по различни начини. Един от тях е като започнат да се държат несвойствено. Всъщност е забавно да се държиш несвойствено. Особено ако това води до летни флиртове и заравяне на срама някъде дълбоко в римските плажове. И още по-особено ако всичко, което правиш, е за самата себе си, а не заради чуждото мнение. Да, да бъдеш смела, когато ти е несвойствено, действа много разсейващо и освобождаващо. Мда, да живеят неизказаните мисли.
П.С. Италианците са най-красивите мъже на този свят!

Being spontaneous sucks. Being rational sucks.Being yourself sucks. Being somebody else sucks. Depression sucks and also happiness sucks. Being brave sucks. Being coward sucks even more. Everything just sucks.

Desiderata (Max Erhman)

Procedi con calma in mezzo al rumore e alla fretta e ricorda quanta pace può esserci nel silenzio. Per quanto ti è possibile, senza sottometterti, sii sempre in buoni rapporti col prossimo. Esprimi la tua verità con tranquillità e chiarezza e ascolta gli altri, anche gli ottusi e gli ignoranti: anch'essi hanno la loro storia. Evita le persone rumorose ed aggressive: opprimono lo spirito.

Se ti paragoni agli altri potresti diventare vanesio e amaro; perché ci saranno sempre persone superiori o inferiori a te. Goditi i tuoi risultati così come i tuoi progetti. Conserva l'interesse per il tuo lavoro: per quanto umile sia; è ciò che realmente possiedi nella mutevole sorte del tempo.

Sii prudente nei tuoi affari, perché il mondo è pieno di tranelli. Ma ciò non accechi la tua capacità di distinguere la virtù; molte persone lottano per grandi ideali e dovunque la vita è piena di eroismo. Sii te stesso. Soprattutto non fingere negli affetti e non essere memmeno cinico sull'amore; perché, nonostante tutte le aridità e le disillusioni esso è perenne come l'erba.

Accetta benevolmente gli ammaestramenti che derivano dall'età e molla con un sorriso sereno le cose della giovinezza. Coltiva la forza di spirito per fartene scudo contro l'improvvisa sfortuna. Ma non tormentarti con l'immaginazione. Molte paure nascono dalla stanchezza e dalla solitudine. Al di là di una salutare disciplina, sii gentile con te stesso. Tu sei figlio dell'universo, non meno degli alberi e delle stelle; tu hai il diritto di essere qui. E che ti sia chiaro o no, non c'è dubbio che l'universo ti si sta schiudendo come deve.

Perciò sii in pace con Dio comunque tu lo concepisca e quali che siano le tue lotte e le tue aspirazioni; conserva la pace dello spirito pur nella rumorosa confusione della vita. Con tutti i suoi inganni, le ingratitudini e i sogni infranti, questo è pur sempre un mondo stupendo. Stai attento e fa' di tutto per essere felice.