Скоро вкъщи ще се разрази някоя древногръцка трагедия.
Блогът ми придобива досадно битово-драматичен характер. Трябва да стана по-комерсиално пишеща.

Драмата на лятото ще бъде гипсирания крак на майка ми

Вие можете ли да готвите три различни манджи и да слагаш масата едновременно? Щото аз вече и това ще си впиша в биографията. Днес беше ега ти кошмарния ден. Пържиш тиквички, пържиш наденици и правиш пилешка супа и търчиш от кухнята до терасата и обратно. Обърни това, разбъркай онова, добави нам-си-кво-си. И ми беше дошло, та бях като дроб, въпреки че чинно си изпих обезболяващото. И никой, никой, никой не ми помагаше, защото:
а) мама си удари крака във вратата и я боля цял ден (втф дежа ву?!)
б) татко се разсърди, че го помолих да намачка картофите за супата и през това време някой си вкарал на някой си гол
в) брат ми беше на състезание и беше прекалено уморен да си простре дори хавлията, апропо - на тренировка плува по 5 км и после ходи да кара колело, а на състезанието си днес изплувал 50 м, аууу, колко е изморен.
В един момент просто ми идеше да чучна на земята и да ревна! Как е възможно да готвя всеки ден и пак да няма достатъчно храна?! ЗА БОГА?!
Ще си лягам, щото иначе просто ще умра!

Като е тръгнало....
Говорим си с брат ми:
- Ъъъъ, направили са план, за да предотвратят наводнението на Виница!
- Ъъ, Виница?
- ... Венеция...
- Какво наводнение?
- ... потъване... - само че тоя път не бях аз главното лице! То си върви в семейството просто. Да не забравяме, все пак татко и палачинките!

Постоянно се оплаквам как майка ми няма грам доверие и постоянно ме следи, когато върша нещо, което тя ми е казала - често се караме за това, а приятелите ми са преки потърпевши, тъй като всеки път им се оплаквам как майка ми ме мисли за имбецил...
И с право, за съжаление.
Вчера отново затвърдих това й убеждение. Мама си купила течен прах и при всяко едно пускане на пералнята последните две седмици, тя ми казва - не слагай от този прах обикновения, а от течния и аз всеки път пълня мензурката с толкова прах, колкото ми каже, слагам го при дрехите, пускам си пералнята, простирам си чинно и когато прибирам дрехите от простира, всеки път се изненадвам колко хубаво миришат... И вече си представях как ще похваля праха на момичетата в квартирата, за да го използваме и там.
Вчера, когато пусках пералнята, мама беше в кухнята и случайно погледна, докато сипвах прах в мензурата и само каза "Маме, това е омекотител..." Разбира се, аз нито един път не се сетих да погледна предната част на бутилката, където с големи зелени букви пишеше "Silan"...
Не е лесно да си прост, но от мен да знаете и "Silan" пере много добре - и цветно, и бяло.
Важен, важен едит: Единият път дори пуснах пералнята с празна мензура и се наложи да я изчакам да изпере, за да я пусна отново с "прах"...

The Tudors

Невероятен сериал. Майкъл Хърст е невероятен, направил е толкова хубав исторически сериал, че нямам думи да го опиша. Най-накрая изгледах и последния епизод на четвърти сезон, с който завършва и сериала и вече се надявам да има сериал и за "Елизабет" или поне продължение, тъй като все пак сериалът е наречен "Тюдорите", а не "Хенри VIII". Доколкото знам историята, ми се стори, че сериалът се придържаше към основните факти. А атмосферата беше перфектно пресъздадена и в подкрепа на това мое твърдение, се е изказал и преподавателят по сградостроене на скъпата ми съквартиранка, като го препоръчал на нея и на всичките й колеги, заради "прекрасно пресъздадената атмосфера".
Основното предимство на сериала е дължината му - едва по десетина епизода на сезон и то това беше оптимума. Така че, горещо препоръчвам - гледайте!
Актьорският състав беше подбран много умело, лошите си бяха гадни и лоши, добрите бяха красиви и добри, а Джон Рис Майерс играе страшен Хенри Осми. Преди сериала го бях гледала само в "Мач Пойнт", където ми беше станал ужасно неприятен и когато ме питаха дали ми харесва, реагирах с "Ъъъъъ", но след този сериал, Джон много ми се изкачи в класацията. Далеч не мисля, че е велик актьор, но много добре беше пресъздал ролята. Покрай този сериал за пръв път осъзнах какво означава мъж да бъде непостоянен, въпреки че всички сме изгледали купища филми, в който главния герой скача от легло на легло. Хенри, обаче, избиваше рибата (и кралиците). Страшничко е мъжът ти да е крал и да е непостоянен.
Хенри Кавийл в ролята на Чарлс Брандън ми грабна сърцето. Просто Джон можеше и крал да е, но Хенри, ауууу. Много е чаровен, а ролята му също много ми хареса. Беше единственият положителен образ от-до. Единственият, който имаше чест, достойнство и истински се влюбваше, (понякога по 5-6 пъти на ден). Да не говорим колко беше секси като млад, че и като стар. Пустата французойка накрая го омая, но и това ще му простим. Жалко е, че не участва в нищо друго, което да си струва гледането. "Червената шапчица" не се брои. Ще чакаме да излезе "Безсмъртните", където ще го гледаме в ролята на Тезей *потрива ръце*
Натали Дормър като Ан Болейн беше разкошна. В първия епизод, в който я представиха, си помислих - стига бе, тая ли ще омая краля и ще бъде причината Англия да отхвърли католицизма? Но браво на екипа, който е подбирал актьорите. Много добър избор, на мен ми бяха нужни няколко епизода, за да свикна с нея и след това си виех от кеф, като я видех. Чарът й наистина е завладяващ, а характерът й точно такъв, какъвто очаквах да е, (а очакванията ми бяха създадени, след няколкото прочетени исторически книги).
Макс Браун в ролята на Едуард Сиймор - брат на третата съпруга на Хенри - Джейн Сиймор, единствената, която му ражда мъжки наследник - малко ме дразнеше в интерес на истината, с всичките тези кожи, които носеше по себе си и мустачето, ъххх. Но абстрахирайки се от ролята му и той е доста привлекателен персонаж.
Сара Болджър като Лейди Мери - толкова е красива. Като порцеланова кукла е и излъчваше невероятна царственост, бях убедена, че актрисата е на поне 24 години, а се оказа, че е на 19. Чак след това видях, че е участвала и в "Хрониките на Спайдъруик", което беше само преди две години и там си беше момиченце. Нямам търпение да я видя и в други роли.
Антъни Брофи(може би?) като испанския посланник Юстас Шапуи - абсолютно непознат ми е, но пък ми беше ужасно симпатичен през цялото време, толкова му отиваше цялото това средновековие. И единственото по-впечатлявщао нещо около него е, че е участвал в един сериал с младия Колин Фаръл, който изглежда трогателно :Р
Торънс Куумс като Томас Кълпепър - ах, какви очи имаше този Кълпепър и колко беше перверзен само, да краде жената на краля, срам нямаше.
Тамзин Мърчант в ролята на Катрин Хауърд, малката развратна пеперудка. Много ми е неприятна, но имам чувството, че като са я правили майка й и баща й са я направили, само за да може да изиграе Лолита. Толкова малка изглежда и в същото време излъчва такава похот, че не си я представям в друга роля, освен тази. А само като си помисля, че ще ми се наложи да я гледам и в новата версия на "Дежйн Еър", пфу. Малка интригантка.

Andrea = Sahara

Окей, супер ме е кефила, винаги ме е кефила. Голяма е пеперудка, не може много да пее, но адски ме кефи. И като чалга ме кефеше (единствената), сега като поп пак ме кефи. И за мое огромно учудване, подписала е договор с Юнивърсъл Мюзик, което си е чудо на чудесата за българска чалга-звезда. Браво на девочката, сега ще съм й фен, без да ме е срам. А новата й визия, в която почти няма голотии и пее прилично, е супер готина и ще си я пея цяло лято!



Жалко само, че си е сменила псевдонима. Андреа ми харесваше много повече от Сахара?
П.П. Продължавам с невероятната си блогърска неграмотност, научих се как да пускам клипове, Ния, как да им намаля размера сега? :РРР

Housework

Днес съм пуснала четири перални, след това прострях всичките дрехи, измила съм четири пълни с чинии мивки, станах в осем, за да направя бутерки и сандвичи за всички, после пържих три фритюрника с картофи и два с тиквички, добре, че поне за обед имахме останало от снощи. Сгънах дрехите от половината от четирите перални, защото бяха изсъхнали, прибирах излишни обувки от коридора в кутии, сложих и прибрах масата около осем пъти. Грижите за майка ми не ги броим.
Бога ми! Ако някога има някакъв митинг в България за това да се създаде професия "домакиня", ще събера всичките си приятелки, (а те хич не са малко), и ще ги взема с мен. Защото да си домакиня хич не е майтап работа!

Да си поговорим за романтика...
Аз не съм романтичен човек, поне с това убеждение живея. Не се умилявах, когато Георги, полуразплакан, ми пееше "You're beautiful" на как-му-беше-името, докато ме гледаше в очите или ми шепнеше "Обичам те" без да спира в продължение на десетина минути. Не, всъщност си мислех "Не му се смей на момчето, то е такова". Може и да звучи прекалено грубо, но факт. Не се трогвах и не се умилявах. Може и да е било, защото не бях влюбена в него. Но за сметка на това гледам почти всички бози, които замунда ми предлага, а те са много. Е, избягвам недоразумения като "Тя не ми е по джоба", уникално тъп филм, честно. Не си струва дори да си намалявате рейтинга, за да го изтеглите :Р
И се чудя дали романтичността не се отключва само при определени хора или в определени моменти? Защото има един, с когото розите, песента и повтарянето на "Обичам те", ще ми понесе доста добре и ще ме умили. А може би не? Може и просто да се навивам, както съм си навила, че той е Той за този етап от живота ми.
Май е време да си намеря нов Той и да отключа здравословната романтика в себе си, за да не си задоволявам скромните романтични нужди с разни бози. А може и просто фотографската романтика да свърши работа? Поне няма да ме разочарова толкова.
Отивам да си гледам Стефи и да точа лиги :)

Мина ми рожденият ден, мина еуфорията и сега най-накрая съм си вкъщи. Въпреки че си мечтаех толкова дълго да се прибера, сега изпитвам желание да си стегна куфара и да се върна обратно в София. Вече спрях и да се поправям. Вчера сутринта майка ми падна в болницата и скъса ставни връзки, непонятното за мен е, че отишла в друга болница, за да й гипсират крака. Както и да е, сега си е вкъщи и ще си стои гипсирана в продължение на две седмици, а аз трябва да се грижа за нея. Та от два дни мама ми куцука по нервите с гипсиран крак и патерици. Проблемът не е в това, че трябва да й помагам, а в това, че мама е от типа хора "Донеси ми възглавницата от спалнята"...... "Ох, извинявай, донеси ми телефоните от спалнята"..... "Оф, я ми донеси едно одеало от спалнята"..... "Забравих си списанието в спалнята, може ли..." И това в интервал от 5 минути, накрая ми се прищя просто да й занеса телевизора в спалнята, за да не се налага да й нося всичко От спалнята... Ама бели кахъри са моите. Скоро ще й мине.
Успокоявам се, че това е едно изпитание по пътя ми към Търпението и Спокойствието. Защото определено имам голям проблем с тези две съществителни и прилагането им в живота ми. А околните имат проблем с мен вследствие на това. Пък и нали все трябва да се стараем да сме оптимално ........ (попълни нужната дума).
Заситих манията си по подреждане днес отново, след като подредих всички неща от куфара и сака си, раницата и торбите ги бях подредила предишния ден. И въпреки това ми се губят разни неща и не мога да си спомня кой ми ги е донесъл, в какво ги е донесъл и къде се намират в момента. Ще излязат все някога и ще си подредя и тях. Май е ред на шкафа с канцеларски принадлежности да бъде разчистен :Р

Уча по логистика, честна дума!

Коя е по-луда?

Не е ли чудна?
Anchett каза:

не съм разумна. никак.
и така е окей.

И аз съм напълно съгласна с нея.

Вчера по нощите водихме някакви задълбочени разговори България - Германия. И ми споделиха нещо снощи, което беше толкова "проясняващо", че нямам думи да го опиша:

искам да ти кажа нещо - да страдаш по мъже е шит. Страданието по един мъж не може да стъпи и на малкото пръстче на силата и емоционалността, която една споделена любов може да ти даде.


Трябва да си го запиша някъде с много големи букви и да го запомня. Защото е вярно, но толкова често го забравяме.