The ties that binds us are sometimes impossible to explain. They connect us even after it seems like the ties should be broken. Some bonds defy distance and time and logic; Because some ties are simply... meant to be.
Обичам "Анатомията на Грей", "прощава" ми толкова прегрешения.

Най-близките ми приятели знаят - правила съм всякакви неоправдани жертви за приятели, на които просто не съм можела да откажа. Ама всякакви глупости, обаче за пръв път ми се наложи да напиша буквалното съобщение, с което братовчедка ми ще сиктирдоса един ухажор. Защото съм го казвала много добре, нали.
Честно, говорете ми за проблем с отказването. :Р

Добрите момичета са за добрите момчета. Лошите момчета са за тормозене.
Каза Роси и ме спаси от двуседмично блъскане на главата.

Не мога да се сдържа просто. Разглеждам си снимките от телефона, калпави са, знам. И стигнах до това:

Не знам по какъв друг начин да обясня всичките простотии, които ми се случват или които случвам. Но тези снимки дават добро обяснение на въпроса "Откъде тръгна всичко?"
Ами от семейството. Или защо палачинките са на дъската върху чинията?
Защото мама, която беше сложила палачинките в чиния, каза на татко:
"Абе я вземи сложи палачинките върху дъската, че са много горещи..."
Честно, който ме познава, знае, че върша невъобразими глупости и дори аз не знам как ми хрумват, но в определени моменти ми се струват най-правилното решение. Е, после... е друго. Ама нали, простено ми е, щом и нашите са такива :Р

Обичам баба си.
При баба всичко е лесно и ясно. При баба има една торба с пресни моркови, които чакат някой да ги изяде. Има пържени банички и сладка баница с орехи и тиква. Ох. Има коприва за бляскава и гъста коса и невен за нервен стомах. Има дебели родопски одеала, големи везани възглавници и печка с дърва. Има домашно масло, мляко и истински хляб(окей, него го прави вуйчо ми, но да не издребняваме). Има двор, таван със съкровища, куче! и тераса без навес, на която вечер, завита в одеало, гледам звездите. Има и река, и сняяяяяг, ужасно много сняг, и замръзнали висулки.
Имаше Мечо (дано не са го направили на салам):

Снимката е трогателна :Р
Сега си имаме "хъски":

Всички виждат хъскито в него, освен аз и брат ми. Чудя се в чий телевизор е проблемът?
Абе хубаво си е при баба, особено като ми дава някакви чудесии за "да си имаш гадже, бабе" или ходи по циганки да ги пита коя специалност ще ме приемат.
Обичам баба :)

Ох, толкова ми е скучно, че се регистрирах и в Twitter.
А точно вчера, докато пътувах с влака за Пловдив, си мислех как трябва да спра да мисля във формат "мууд-а в Скайп". Прекалено заразително е, чуеш готино изречение и *бам* "Ще си го сложа в мууда в Скайп!" или се изцепиш нещо, или приятелят ти се изцепи. Първа мисъл, да си го сложа в Скайп!
Тъжнооо.
От страшно много време си мисля да си направя блог за цитати. Все пак ги събирам в тетрадки от ъъъ, пет години, има-няма и някак си много ми се ще да ги покажа на света. Цитатите ми правят деня, честно. Едно изречение ме вдъхновява много повече от цял пасаж или разказ и пр. Изречението ти дава свобода, а и има толкова неизказано в него... Ммм, обичам.
А в Пловдив си "събрах" толкова мноооого. И браво на мен, цяла седмица без Скайп. Добра съм, добра :)