Обичам баба си.
При баба всичко е лесно и ясно. При баба има една торба с пресни моркови, които чакат някой да ги изяде. Има пържени банички и сладка баница с орехи и тиква. Ох. Има коприва за бляскава и гъста коса и невен за нервен стомах. Има дебели родопски одеала, големи везани възглавници и печка с дърва. Има домашно масло, мляко и истински хляб(окей, него го прави вуйчо ми, но да не издребняваме). Има двор, таван със съкровища, куче! и тераса без навес, на която вечер, завита в одеало, гледам звездите. Има и река, и сняяяяяг, ужасно много сняг, и замръзнали висулки.
Имаше Мечо (дано не са го направили на салам):

Снимката е трогателна :Р
Сега си имаме "хъски":

Всички виждат хъскито в него, освен аз и брат ми. Чудя се в чий телевизор е проблемът?
Абе хубаво си е при баба, особено като ми дава някакви чудесии за "да си имаш гадже, бабе" или ходи по циганки да ги пита коя специалност ще ме приемат.
Обичам баба :)