Бръм бръм бръъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъм.
Готова съм да забръмча за Италия още отсега. Снощи най-накрая си получих писмото от La Sapienza и щях да ударя тавана от кеф. Благодаря ти, Боже, че поне в бюрото по Еразъм говорят английски, защото тези от факултета ми определено не го владеят. Пратиха ми двуредово писмо на ососбено развален английски, че убиха всякакви надежди да додрапам до някакъв курс на английски от всичките, които трябва да запиша там.
По тази причина усилено чета "Вещицата и четирите котки", по-точно вече я прочетох и днес като отида на италиански, ще си взема нова. Да живеят детските книжки на италиански, защото други в България няма. Което ми напомни, че трябва да си намеря речник на икономическите термини на италиански, хммм, шансът ми е малко по-нисък от този на Ния и нейната курсова работа за връзката между раждаемостта в Китай и пазара на нам-си-кво-си (поздрав, Ний-чан). Да не се отплесваме.
Трябва да си намеря квартира в Рим, защото на университета не му се занимава да ми предлага общежитие, по-лесно е да ми даде линк към разни хостели. Всъщност има и линк към доста сайтове за пренощуване, но не й за петмесечно пренощуване. Усетете тънката разлика.
Освен това се запознах с една много готина девойка на курса по италиански, която ми каза, че е учила в Милано по някаква програма пак със стипендия и май кандидатстваш самосиндикално, трябва да я поразпитам по-подробно, защото е била не само в Милано, а в Амстердам и още някъде, три града по три месеца, звучи доста опознавателно.
В момента Италия оправдава всичките жертви, които правя - промоции, кофти храна, безпаричие и разбит студентски град. Честно, представях си го малко по-романтично, но май ще е по-добре да оставим романтиката за Рим?
Колегите поне компенсират, дори не съм се и надявала на толкова готини хора, особено ако си припомня старата си група.
Буф, стига толкова писане, имам да уча по италиански...

Четвъртък, четвъртък, четвъртък...
Заедно с вторника ще ми станат свещени дни май.
Но да не се отплесваме. Толкова отдавна не съм писала тук, че ми стана мъчно.
Общежитието ме занимава прекалено много, за да ми остане време за писане, където и да е.
Научих се да си лягам по никое време. Да гледам сериали до никое време. Да нищоправя и пак да нямам време. Да ям боклуци. Ужасно е печката да е на терасата и да ти е прекалено студено (дори през октомври), за да се престрашиш да си готвиш. Не е кеф да преоткриеш баниците и фаст фууд-а. Кафенетата в Студентски предлагат най-разводненото и евтино капучино, което съм пила. Върхът беше, когато ми го сипаха в чаша за горещ шоколад, имаше вкус на всичко друго, но не и на капучино. Скоро ще ме откажат от него, ако продължават така.
Започвам да опознавам колегите. Новият ми поток е много по-готин от стария, поне на пръв поглед. Изглеждат по-дружелюбни и не толкова чалга.
Намерих си кого да харесвам.
Спестявам яко за Италия.
Харесвам си съквартирантките.
Май ще седна да попиша, докато ми е дошла музата.
Имам си ново музикално откритие - Hurts. Много приятен поп, препоръчвам горещо!