А сега малко по-културно:
Тази събота ще ми публикуват разказа в Капитал Лайт, заедно с хамавото ми интервю. Второто значително се притеснявам да го видя напечетано редом до снимката ми.
Но все пък - една мечта за сбъдване по-малко.
И съм изключително щастлива и доволна, защото се оказа,че не е чак толкова непостижимо и се изисква малко оригиналност и хъс, за да се справиш.
Йей!
вторник, 27 януари 2009 г.
петък, 23 януари 2009 г.
Пазете се
[18:42:15] Ани says: познавамe ли се?
[18:45:37] Sascho Borisov says: ne
[18:46:59] Sascho Borisov says: moje li da si chatim
[18:47:17] Ани says: Стига да не искаш снимки и да си търсиш гадже по нета :P
[18:49:02] Sascho Borisov says: да тьрся си гьдже
[18:49:50] Ани says: да не си търсиш гадже,имам предвид
[18:50:12] Sascho Borisov says: This message has been removed
[18:54:15] Sascho Borisov says: da
[18:55:19] Sascho Borisov says: 4ao
Много не ги обичам такива, ако на някой му се лепне, никът му е sasho_baroveca
Душичка. Поне да си пишеше запетаите.
[18:45:37] Sascho Borisov says: ne
[18:46:59] Sascho Borisov says: moje li da si chatim
[18:47:17] Ани says: Стига да не искаш снимки и да си търсиш гадже по нета :P
[18:49:02] Sascho Borisov says: да тьрся си гьдже
[18:49:50] Ани says: да не си търсиш гадже,имам предвид
[18:50:12] Sascho Borisov says: This message has been removed
[18:54:15] Sascho Borisov says: da
[18:55:19] Sascho Borisov says: 4ao
Много не ги обичам такива, ако на някой му се лепне, никът му е sasho_baroveca
Душичка. Поне да си пишеше запетаите.
четвъртък, 22 януари 2009 г.
сряда, 21 януари 2009 г.
Януари и Февруари са умрели месеци. Сякаш всичко спира по това време - такситата, например, имат най-малко клиенти тогава. Хората по блоговете спират да пишат или го правят значително по-рядко. Парното спира (не е смешно,не е), хората намаляват излизанията до минимум, партитата са малко.
Имам чувството, че януари и февруари се започва едно настройване за новата година,за всичките неща,които очакват да им се случат и най-вече за новогодишните планове. Ах,на мамааа. Рядко си ги правя - по-скоро рядко си ги правя на Нова Година, инак често имам списък с неща,който да променя в себе си или околните.Вчера, докато бяхме на кафе с Марти, слушах за неговият новогодишен план,дано го изпълни. Аз, ако не бях в сесия в началото на януари, също щях активно да нищоправя. Но въпросното явление до такава степен ме ангажира, че пропуснах Коледа. И сега се чувствам значително ощетена. Пропуснах да си пусна на Марая Кери "All I want for Christmas is you" или на Джордж Майкъл "Last Christmas", пропуснах да си пусна старите хубави коледни песни,които с Ния слушахме нон-стоп през останалите месеци. И сега съм леко потисната. Често ми се случва така - чакам,чакам,чакам някое събитие и когато най-накрая настъпи, по някаква непонятна за мен причина го пропускам и няколко дни след това се сещам,че е минало и ме доядява, че съм го пропуснала. Как може да не съм се чувствала коледно на Коледа? Всичко завършва с обещанието да се почувствам коледно на следващата Коледа, да пея коледни песни, да изпека поне веднъж коледни сладки и да накупя много подаръци. Четвъртото го правя винаги.Днес като се прибера вкъщи, ще си изтегля няколко коледни песни и ще си ги пусна, ей-така да си изживея една мини Коледа за половин час. Поне да осмисля януари :Р
Имам чувството, че януари и февруари се започва едно настройване за новата година,за всичките неща,които очакват да им се случат и най-вече за новогодишните планове. Ах,на мамааа. Рядко си ги правя - по-скоро рядко си ги правя на Нова Година, инак често имам списък с неща,който да променя в себе си или околните.Вчера, докато бяхме на кафе с Марти, слушах за неговият новогодишен план,дано го изпълни. Аз, ако не бях в сесия в началото на януари, също щях активно да нищоправя. Но въпросното явление до такава степен ме ангажира, че пропуснах Коледа. И сега се чувствам значително ощетена. Пропуснах да си пусна на Марая Кери "All I want for Christmas is you" или на Джордж Майкъл "Last Christmas", пропуснах да си пусна старите хубави коледни песни,които с Ния слушахме нон-стоп през останалите месеци. И сега съм леко потисната. Често ми се случва така - чакам,чакам,чакам някое събитие и когато най-накрая настъпи, по някаква непонятна за мен причина го пропускам и няколко дни след това се сещам,че е минало и ме доядява, че съм го пропуснала. Как може да не съм се чувствала коледно на Коледа? Всичко завършва с обещанието да се почувствам коледно на следващата Коледа, да пея коледни песни, да изпека поне веднъж коледни сладки и да накупя много подаръци. Четвъртото го правя винаги.Днес като се прибера вкъщи, ще си изтегля няколко коледни песни и ще си ги пусна, ей-така да си изживея една мини Коледа за половин час. Поне да осмисля януари :Р
събота, 17 януари 2009 г.
Първо си мислех, че е роман. Бях убедена, че е роман, докато не стигнах до 88 стр. и първата новела - "Мечтателката от Остенде" свърши. Реакцията ми буквално беше "Ъ?!". Бях се настроила за нещо действително дълго и краят определено ме свари неподготвена. Предполагам и точно поради тази причина разказът не ми допадна толкова. Иначе ако трябва да съм обективна - историята беше красива и приятна по онзи кротък начин,по който Ерик-Емануел Шмит умее да разказва. Имам намерение да я прочета още веднъж, за да видя дали ще ми се промени първото впечатление.Втората история "Съвършеното убийство" и третата "Да оздравееш"" определено са ми фаворити. Особено третата, беше толкова прекрасна история, толкова хубаво написана, развитието на главната героиня, въпреки че беше изключително, не се случваше по клиширания "Край!От утре съм друга" начин, а кротко, спокойно и постепенно и звучеше в пъти по-реалистично и постижимо от другите. Наистина много ме разчувства и даже накрая преглътнах трудно една заседнала в гърлото ми буца. Четвъртата и петата история сякаш бяха за пълнеж. Особено петата, имам чувството, че я бяха сложили, колкото да увеличат страниците с още 10-ина. Може и да преувеличавам, но наистина ми се стори излишна, а самият сюжет също не ме впечатли.
What goes aroun through your mind when someone says "Lets go for a drink?"
Добре де, срам, не срам и аз ги правя повечето от посочените "женски" неща. Генетично ми е заложено.
Добре де, срам, не срам и аз ги правя повечето от посочените "женски" неща. Генетично ми е заложено.
събота, 10 януари 2009 г.
Ново начало
Напоследък ми разказват следния виц:
- Как е новото име на Овъргаз?
- Газ Оувър.
Напоследък въобще нямам време да мисля за кризи или газова недостатъчност. Мисля си само за сесията, което е направо невероятно за мен. Толкова много не съм учила от миналата година покрай кандидат-студ. изпити. Хм, бих написала дълъг пост за това как смятам да променя (отново) основната тема на постовете си, но... не ми се пише. Просто ще го направя, вместо да пиша как мисля да го направя.
- Как е новото име на Овъргаз?
- Газ Оувър.
Напоследък въобще нямам време да мисля за кризи или газова недостатъчност. Мисля си само за сесията, което е направо невероятно за мен. Толкова много не съм учила от миналата година покрай кандидат-студ. изпити. Хм, бих написала дълъг пост за това как смятам да променя (отново) основната тема на постовете си, но... не ми се пише. Просто ще го направя, вместо да пиша как мисля да го направя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)