Апетитът идвал с яденето, казват хората.
Три поредни дни излизах, снощи си дадох почивка и тази вечер пак не ме свърта вкъщи и ми се ходи на дискотека. :( Обаче понеже другия уикенд ще се размажа в Плевен, не мога и днес да изляза. Защото и в понеделник и вторник ще излизам. Да, определено ми трябва малко почивка. А и все някой трябва да прочете купчето с книги вкъщи, нали?
И да вземе да напише някой нов разказ, нова Писателка, а-у, да завърши едно "Обединение", да си завърши дневника. Я стига толкова компютър :Р
П.С. Искам татуировкаааааааааааааааааааааааа!!!
А забравих, един среднощен поздрав:

 Да се примириш с нещо невинаги е лошо, понякога ти донася такъв вътрешен мир, че си даваш сметка, че не винаги трябва да си контра и да се бориш. Понякога може просто да се пуснеш по течението.
 Вчера имахме ега ти умрялата лекция с някакъв "ДОАЙЕН, колеги!!!". Човекът си беше пичага, пускаше полусмешни лафчета, избъзика се, че се надява до края на двучасовата лекция да останат поне трима души, на които да говори и продължи да казва "Довиждане" на тези, които си тръгваха. Аз мълчаливо си изчетох списанието, изиграх около 15-ина бесеници, 5 "бикове и крави" и три страници игри на думи :Р И нищо не чух от лекцията, освен едно:
 "Колеги, българите имат една кофти черта, толкова много се увличат да искат онова, което нямат, че забравят да използват това, което имат".
 Време е да се огледам какво имам и да реша как да го използвам :)

Още едно мляс или още един скандал и ще се застрелям.
Никога досега не съм била част от студентска тройка. А сега ми е предоставена възможността да го преживявам цяла седмица.
Жестоко е.

 Имам пристрастеност към текстови картинки, ама ги обожавам направо и трупам купчини в една папка на компютъра, (добре, че не изискват физическо място). И една от най-любимите ми и абсолютно вярна за мен, гласи следното:

:D