Да се примириш с нещо невинаги е лошо, понякога ти донася такъв вътрешен мир, че си даваш сметка, че не винаги трябва да си контра и да се бориш. Понякога може просто да се пуснеш по течението.
 Вчера имахме ега ти умрялата лекция с някакъв "ДОАЙЕН, колеги!!!". Човекът си беше пичага, пускаше полусмешни лафчета, избъзика се, че се надява до края на двучасовата лекция да останат поне трима души, на които да говори и продължи да казва "Довиждане" на тези, които си тръгваха. Аз мълчаливо си изчетох списанието, изиграх около 15-ина бесеници, 5 "бикове и крави" и три страници игри на думи :Р И нищо не чух от лекцията, освен едно:
 "Колеги, българите имат една кофти черта, толкова много се увличат да искат онова, което нямат, че забравят да използват това, което имат".
 Време е да се огледам какво имам и да реша как да го използвам :)