Да се примириш с нещо невинаги е лошо, понякога ти донася такъв вътрешен мир, че си даваш сметка, че не винаги трябва да си контра и да се бориш. Понякога може просто да се пуснеш по течението.
 Вчера имахме ега ти умрялата лекция с някакъв "ДОАЙЕН, колеги!!!". Човекът си беше пичага, пускаше полусмешни лафчета, избъзика се, че се надява до края на двучасовата лекция да останат поне трима души, на които да говори и продължи да казва "Довиждане" на тези, които си тръгваха. Аз мълчаливо си изчетох списанието, изиграх около 15-ина бесеници, 5 "бикове и крави" и три страници игри на думи :Р И нищо не чух от лекцията, освен едно:
 "Колеги, българите имат една кофти черта, толкова много се увличат да искат онова, което нямат, че забравят да използват това, което имат".
 Време е да се огледам какво имам и да реша как да го използвам :)

Adios, muchachos :)

Заминавам за Италия и после за София. Ще си стоя безнетна цял месец и ще попивам нови настроения.
Би ми се искало да напиша нещо повече за май единствения ми читател,(да не се залъгваме, че колкото и да си пишем блоговете за нас все ни се ще някой да ги чете :р), но зверски ме мързи.
Ох, много мразя, когато пиша на хората в скайп и тях ги няма, помотам се из нета половин час, тъкмо се наканя да стана и хоп те се появили.Не може така! Ще се появявате като ви търся, не след час и половина като ми се догледа телевизия.
Гъх, един месец без нет. Ще ми отидат блоговете, дето ги следя, наедно с форуми и уъркшопи. Карма, ще пиша повече ^^
Не искам да се разделям с Ася и Гиги :/