Списъци по Сей Шонагон

Усещане за горещина
Предпочитам да ми е по-скоро топло, отколкото студено. Но горещината е малко досадна. Късно вечер, когато хладината на чаршафа е изчезнала и не можеш да заспиш. Или когато си хванал лека настинка, а от горещината ти става по-зле. Неприятно е да облечеш красива блуза и да се изпотиш. А когато слънцето нагрее главата ти толкова много, че да пари, когато някой погали косата ти е непоносимо. Едно от малкото приятни неща, които свързвам с усещането за горещина, е тази, която изпитвам, когато любовникът ми шепти нежни думи.

Неща, които звучат особено
Салам с мед, примерно. Раздяла заради прекомерна обич. Стъклена река. Омразна любов. Любовна омраза. Вдъхновено разочарование. Удавяне в чаша с вода. Sleeping with ghosts. Лъжлива реалност или поетична проза. Цветен буркан и колие от капачки. Безкрайна история. Несекващо вдъхновение. Латински и френски.

Срамни неща
Срам, срам, срам. Това общество е толкова обременено от срама, че пропуска да изживее половината си живот. Срамно е да поканиш някого на среща, да заговориш непознат, да се държиш нахакано. Срамно е да си поискаш допълнително, да се спънеш и паднеш, да си първият, станал да танцува на скучно парти. Срамно е да си признаеш, че те боли или да заплачеш на улицата. Срамно е да покажеш слабост, да признаеш, че те е страх, да отхвърлиш предизвикателство.
Досадно е – срамът да ръководи живота ти и да ти пречи да го изживееш пълноценно.

Неща, на които не им се вижда края
Скучна лекция. Семейна свада. Досадно парти. Домакинска работа. Протяжен филм. Балет. Да чакаш на спирката 94. Мръсотията, простотията и пошлостта. Прекопаване на градината. Любовна мъка. Болката при счупване. Депресията.
или
Кафе с приятелки. 2 кг кутия със сладолед. Среща с любимия. Пътуване в Италия. Разговор по телефона. Боричкане с по-малкия ти брат. Целувка. Гушкане. Лято. Рожден ден. Радост. Сполучливи комплименти. Излежаване на топло в дъждовен следобед.

Преглед

Гледах "Прогноза" преди два дни, защото си заслужава "да подкрепяме българското кино". Обаче този филм ме разочарова ужасно.
Теодора Духовника и Крешимир Микич, (когото аз упорито продължавам да наричам Крешна Митич), ми бръкнаха не знам къде с тяхната любовна история. Да им имам аз любовната история, биеха си шамари и се наричаха "курва/кучка" през пет минути, но пък как се обичаха! Как се обичаха всъщност? Незабележимо. Ако действително любовта се изразяваше в броя скандали, обиди и прецаквания - о,да, голяма любов беше. Да не говорим пък за единствената секс сцена във филма...
Лично моето мнение е, че ако ги нямаше тези двама уникални дразнители, филмът щеше да е прекрасен. Део, Блатечки, Вергов и Щерев бяха много готини и свежи. Майтапите за народностите им - българска, сръбска и македонска. Фактът, че говореха на съответните езици, любовта им към уиндсърфинга, русокосата принцеса, Джак Спароу и девойчето,което се държеше мъжки - ето това бяха готините неща на филма. Ако бяха разкарали тъпата любовна история и ги бяха оставили тези четиримата да се напушват, да карат уиндсърфинг и да се карат чии са българските царе, филмът щеше да е много много хубав. Щеше да е нещо свежо и различно от масата тъпотии, които излизат в момента. Защото честно - по ми беше кеф да ги гледам четиримата как се карат дали морковите или лукът се слагат първи в рибената чорба, отколкото да гледам Духовникова да примира от кеф, че Микич й е написал с камъни на земята "Forgive me".

Наскоро свърших и "Лъвовете на Ал-Расан" на Гай Гавриел Кай. Разкошна книга, чак ме е яд, че понеже я отнасят към жанр "фентъзи", много хора, които не си падат по подобен род книги, не биха я прочели. А книгата си заслужава петте лева, които бихте дали, за да си я купите втора употреба. И единственото "фентъзи" в нея, е че не съществуват описание земи. Иначе всичко си е абсолютно реално и отново - отношенията между героите, характерите им, развитието им, чувствата им... Обожавам Кай, безбожно добър е.

Реалността въобще не ми е удобна последните няколко дни.
Ще ми се да можех като героите от Амбър - да си нарисувам свят..., всъщност не. Това звучи прекалено отнесено, прекално нереално, прекалено романтично дори. Не съм се отнесла чак дотам. По-скоро ми се ще да мога да попроменя това-онова в тази реалност, за да ми стане по-уютна, по-позната. И да открия някои определени мъже. Мъжете, заради които сега стоя сама, защото не ми се задоволява с по-малко.
Затова и уж се старая толкова да се развивам, за да бъда хм, на тяхното равнище, когато ги срещна. Да представлявам интерес.
Не искам просто някого.

Разкошната сладуреста песничка

Наистина имам ограничен брой усмивки на ден - 173 са, не те лъжа. Не ме карай да се усмихвам повече от това, защото ще е изкуствено.

София е лепкава и гореща през май. Прекалено гореща. При нас става така някъде към юни. Хората около мен окапват жестоко и не съм сигурна дали е от горещината.
Работата ме напряга ужасно. Не е тежка, не е сложна и въпреки това всеки път, когато тръгна и ми трепва нещо ужасно. Неприятно трепва. Акх.
Слушам тъп рап, ям "Активия",правя вечер упражнения, старая се да не се държа просташки, провеждам социални експерименти със себе си, боря се със срамежливостта и уж се справям с нездравословни изкушения. Залъгвам се, че живея здравословно.
И много мразя философите откъм 20-и век насам!

Животът дава не на този, който има нужда, а на този, който го е заслужил.
Джим Рон

И се зачудих - как животът определя кой заслужава да бъде обичан и кой не?