Гледах "Прогноза" преди два дни, защото си заслужава "да подкрепяме българското кино". Обаче този филм ме разочарова ужасно.
Теодора Духовника и Крешимир Микич, (когото аз упорито продължавам да наричам Крешна Митич), ми бръкнаха не знам къде с тяхната любовна история. Да им имам аз любовната история, биеха си шамари и се наричаха "курва/кучка" през пет минути, но пък как се обичаха! Как се обичаха всъщност? Незабележимо. Ако действително любовта се изразяваше в броя скандали, обиди и прецаквания - о,да, голяма любов беше. Да не говорим пък за единствената секс сцена във филма...
Лично моето мнение е, че ако ги нямаше тези двама уникални дразнители, филмът щеше да е прекрасен. Део, Блатечки, Вергов и Щерев бяха много готини и свежи. Майтапите за народностите им - българска, сръбска и македонска. Фактът, че говореха на съответните езици, любовта им към уиндсърфинга, русокосата принцеса, Джак Спароу и девойчето,което се държеше мъжки - ето това бяха готините неща на филма. Ако бяха разкарали тъпата любовна история и ги бяха оставили тези четиримата да се напушват, да карат уиндсърфинг и да се карат чии са българските царе, филмът щеше да е много много хубав. Щеше да е нещо свежо и различно от масата тъпотии, които излизат в момента. Защото честно - по ми беше кеф да ги гледам четиримата как се карат дали морковите или лукът се слагат първи в рибената чорба, отколкото да гледам Духовникова да примира от кеф, че Микич й е написал с камъни на земята "Forgive me".
Наскоро свърших и "Лъвовете на Ал-Расан" на Гай Гавриел Кай. Разкошна книга, чак ме е яд, че понеже я отнасят към жанр "фентъзи", много хора, които не си падат по подобен род книги, не биха я прочели. А книгата си заслужава петте лева, които бихте дали, за да си я купите втора употреба. И единственото "фентъзи" в нея, е че не съществуват описание земи. Иначе всичко си е абсолютно реално и отново - отношенията между героите, характерите им, развитието им, чувствата им... Обожавам Кай, безбожно добър е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар