"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е разкошен, разкошно разкошен. Просто когато излязох от киното, ме беше обзело едно настроение на абсолютна задоволеност. Филмът си струва, не само защото е български, а защото е зверски добър. Един от хай-хубавите и стойностни филми, които съм гледала изобщо. Актьорите са страхотни, сценарият е оригинален, въпреки че пак става въпрос за имигранти, няма досадна любовна история, поуката не ти се натрапва, а е оставена за всеки сам да я открие, изобщо отвсякъде всичко е пипнато. Затова потърси го и го изгледай. Потърси и едноименната книга на Илия Троянов, по която е направен филмът.
В крайна сметка за пръв път в живота ми публиката ръкопляскаше на филм. Два пъти.
"Стъклената река" на Емил Андреев също е една много добра българска книга. Сюжетът е мистериозен, върти се около каменните изображения по стените на една българска църква, които са смятани за творение на богомилите. Много увличаща история,нямаше изстъпления, не беше досадно, действието се развиваше плавно, обратите - поне за мен - не бяха предвидими. Персонажите бяха много оригинални - млада французойка, която идва да изследва изображенията; художничка, която е бивша проститутка, а в момента реставрира стенописите в църквата; нейният "мастър" и преподавател в университета, а и любовник ( 3 в 1, знаете продължението...); и малко странният бохем-писател, който го огряха всичките мацки.Краят също ми хареса, въпреки че беше малко прозаичен, но пък доста реалистичен.
Неслучайно книгата е спечелила награда за "Книга на годината" през 2005, а също така и наградата на читателите за "Книга на годината".
Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации
понеделник, 1 юни 2009 г.
четвъртък, 21 май 2009 г.
Преглед
Гледах "Прогноза" преди два дни, защото си заслужава "да подкрепяме българското кино". Обаче този филм ме разочарова ужасно.
Теодора Духовника и Крешимир Микич, (когото аз упорито продължавам да наричам Крешна Митич), ми бръкнаха не знам къде с тяхната любовна история. Да им имам аз любовната история, биеха си шамари и се наричаха "курва/кучка" през пет минути, но пък как се обичаха! Как се обичаха всъщност? Незабележимо. Ако действително любовта се изразяваше в броя скандали, обиди и прецаквания - о,да, голяма любов беше. Да не говорим пък за единствената секс сцена във филма...
Лично моето мнение е, че ако ги нямаше тези двама уникални дразнители, филмът щеше да е прекрасен. Део, Блатечки, Вергов и Щерев бяха много готини и свежи. Майтапите за народностите им - българска, сръбска и македонска. Фактът, че говореха на съответните езици, любовта им към уиндсърфинга, русокосата принцеса, Джак Спароу и девойчето,което се държеше мъжки - ето това бяха готините неща на филма. Ако бяха разкарали тъпата любовна история и ги бяха оставили тези четиримата да се напушват, да карат уиндсърфинг и да се карат чии са българските царе, филмът щеше да е много много хубав. Щеше да е нещо свежо и различно от масата тъпотии, които излизат в момента. Защото честно - по ми беше кеф да ги гледам четиримата как се карат дали морковите или лукът се слагат първи в рибената чорба, отколкото да гледам Духовникова да примира от кеф, че Микич й е написал с камъни на земята "Forgive me".
Наскоро свърших и "Лъвовете на Ал-Расан" на Гай Гавриел Кай. Разкошна книга, чак ме е яд, че понеже я отнасят към жанр "фентъзи", много хора, които не си падат по подобен род книги, не биха я прочели. А книгата си заслужава петте лева, които бихте дали, за да си я купите втора употреба. И единственото "фентъзи" в нея, е че не съществуват описание земи. Иначе всичко си е абсолютно реално и отново - отношенията между героите, характерите им, развитието им, чувствата им... Обожавам Кай, безбожно добър е.
Теодора Духовника и Крешимир Микич, (когото аз упорито продължавам да наричам Крешна Митич), ми бръкнаха не знам къде с тяхната любовна история. Да им имам аз любовната история, биеха си шамари и се наричаха "курва/кучка" през пет минути, но пък как се обичаха! Как се обичаха всъщност? Незабележимо. Ако действително любовта се изразяваше в броя скандали, обиди и прецаквания - о,да, голяма любов беше. Да не говорим пък за единствената секс сцена във филма...
Лично моето мнение е, че ако ги нямаше тези двама уникални дразнители, филмът щеше да е прекрасен. Део, Блатечки, Вергов и Щерев бяха много готини и свежи. Майтапите за народностите им - българска, сръбска и македонска. Фактът, че говореха на съответните езици, любовта им към уиндсърфинга, русокосата принцеса, Джак Спароу и девойчето,което се държеше мъжки - ето това бяха готините неща на филма. Ако бяха разкарали тъпата любовна история и ги бяха оставили тези четиримата да се напушват, да карат уиндсърфинг и да се карат чии са българските царе, филмът щеше да е много много хубав. Щеше да е нещо свежо и различно от масата тъпотии, които излизат в момента. Защото честно - по ми беше кеф да ги гледам четиримата как се карат дали морковите или лукът се слагат първи в рибената чорба, отколкото да гледам Духовникова да примира от кеф, че Микич й е написал с камъни на земята "Forgive me".
Наскоро свърших и "Лъвовете на Ал-Расан" на Гай Гавриел Кай. Разкошна книга, чак ме е яд, че понеже я отнасят към жанр "фентъзи", много хора, които не си падат по подобен род книги, не биха я прочели. А книгата си заслужава петте лева, които бихте дали, за да си я купите втора употреба. И единственото "фентъзи" в нея, е че не съществуват описание земи. Иначе всичко си е абсолютно реално и отново - отношенията между героите, характерите им, развитието им, чувствата им... Обожавам Кай, безбожно добър е.
неделя, 5 април 2009 г.
Fight club
Пак ще откривам топлата вода, но какво да се прави...
Филмът е страхотен. Готина философия, готин Брад Пит,готини плочки, готини бицепси, готини плочки (трябва да се повторят, просто го заслужават), готин готин Едуард Нортън, готина история, готина Хелена Бонъм Картър. Сюжетът няма как да бъде разказан, защото ще се развали удоволствието от гледането. Но гледането си заслужава, дори второ гледане си заслужава. Няма скука във филма и няма прекалено големи драми. В началото дори ми напомняше съвсем малко на "Неуловим". Героят на Нортън и този на Макавой доста си приличаха като типажи - поредните масово произведени мижитурки, които си мразят работата, живота и всичко останало, но ги е шубе да го променят.Единствен минус бих посочила прекалената агресия, но лично на мен не ми направи чак толкова лошо впечатление, та преживява се...
Филмът е страхотен. Готина философия, готин Брад Пит,готини плочки, готини бицепси, готини плочки (трябва да се повторят, просто го заслужават), готин готин Едуард Нортън, готина история, готина Хелена Бонъм Картър. Сюжетът няма как да бъде разказан, защото ще се развали удоволствието от гледането. Но гледането си заслужава, дори второ гледане си заслужава. Няма скука във филма и няма прекалено големи драми. В началото дори ми напомняше съвсем малко на "Неуловим". Героят на Нортън и този на Макавой доста си приличаха като типажи - поредните масово произведени мижитурки, които си мразят работата, живота и всичко останало, но ги е шубе да го променят.Единствен минус бих посочила прекалената агресия, но лично на мен не ми направи чак толкова лошо впечатление, та преживява се...
четвъртък, 2 април 2009 г.
Филмово
Обичам Мерил Стрийп. Осъзнах го покрай "Мостовете на Медисън" и "Мамма Миа!". Много е добра, филмите й са страшно готини и си струва да я гледаш. Затова без съмнение си изтеглих "Съмнение" ... И се разочаровах много, историята не е нищо осбено - католическо училище, нов свещеник, който се опитва да внесе малко "въздух" в старите, строги правила на директорката. Млада учителка решава, че симпатиите, които проявява свещеника към първото (и единствено) чернокожо момче, не са безобидни. Споделя с дирекорката и се започва...
Досадно е, много много досадно е, тези 103 минути ми се сториха цяла вечност. Мерил е непоколебима като скала в позицията си и упорства, че свещеника е виновен. Защо? Защото тя познава хората! Има ли доказателства? Има вярата си! Добре играе, лазеше ми сериозно по нервите, всъщност и тя, и Филип Сиймор, и Ейми Адамс - всички играят добре, но въпреки това - скучно беше.
Забавен е. Не е нищо особено, но ако сте гледали първата част и тази ще ви допадне. Аз обичам да гледам безмозъчни екшъни, с големи каскади (не с коли, мразя надбягвания с коли!!!), печени главни герои и красивни мацки. Затова гледах и Хелбой. It's an absolute eye-candy! Принципно, квича от кеф, когато има яки тупалки енд стъфф. Обаче някъде след десетия подобен филм, вече не те ентусиазира да гледаш как главния герой остава съвсем дзен, докато лошите го спукват от бой,но когато му намокрят кубинската пура, той се превръща в берсерк. Досадно става вече. Но за следобедна разтуха с кока-кола и фъстъци е супер!
Teh HORROR!!! Това мога да го плюя до откат! Толкова слаб филм, толкова елементарен сюжет, толкова потресаващо бездарна главна героня!? Втф бе, човек (много се паля, но няма как) тази ми бърка в червата. Как е възможно да има подобно апатично, незаинтересовано към нищо, абсолютно ненужно на света същество?! Единственото хубаво нещо във филма беше сцената с бейзбола и саундтрака. Толкова. Спирам, преди да набера инерция.
Специален поздрав за феновете! An overwhelming must-see!!!
четвъртък, 19 март 2009 г.
Seven Pounds
Един от онези филми, които гледаш и през цялото време се чудиш какво става. Накрая идва финалът и на теб ти се прояснява, пускаш го втори път, за да схванещ всичко както си му е редът.
Имаше много красиви сцени и препоръчвам, но съветът ми е да се запознаете с историята, за да не се чудите през цялото време "защо Уил Смит ги прави тези неща?".
Абонамент за:
Публикации (Atom)