Имам си рокля :) красива късичка лилава рокля. Честно казано обикалянето за рокля беше толкова изтощително, въпреки че продължи само два дни,че изобщо не съм сигурна,че искам да си купувам обувки,бижута и да ходя на прически и бла-бла. Тежко е да си абитуриентка, колкото и смешно да звучи. Или поне не е за мен. Започнах да се люлея доста успешно на abswing-а на мама. Да видим ще го бъде ли плоското коремче за бала?
Има толкова по-важни, за които да се притеснявам, изпити,матури, класиране. А хич не ме е страх, изобщо не съм притеснена. Направо се моля да дойде април, за да припна до София за предварителния си изпит. Искам да видя колко мога. Направих си план и според него свършваме с материала втората седмица на май, супер съм. Въпреки че отсега ми иде да изхвърля в коша всичките анализи и стихотворения. То бива страдание и мъка в българската поезия, но те прекаляват. Започвам да се чудя дали аз не гледам прекалено повърхностно на живота, че ми се вижда толкова хубав? Да не говорим, че напоследък ми е доста трудно да научавам анализите. Но се надявам да е заради трите останали контролни/изпитвания, които ми се падат всяка седмица след ваканцията. Поне тогава да си бях починала като хората. А аз какво направих? Учих, скъсах си четирибуквието да уча. Някои хора не пипнаха учебник цяла ваканция,а аз геройствах. И фактът,че после на мен евентуално ще ми е по-леко, не ме успокоява. На мен сега ми е тежко (това звучи като от анализ на Смирненски,за чийто герои настоящето е изпълнено със страдание и социална неправда - гнус :р)
Почти прочетох книгите от списъка. "Тютюн" е успешно преполовен, като досега комунизъм много нямаше, но го усещам как набира скорост. Дано да не е много във втората част, въпреки че си взех изданието без Лила (да пази Бог). Трябва само още "Чичовци" и съм привършила. А "Железният светилник" беше толкова интересен,че искам "Преспанските камбани". Успоредно с това четох откачената книга,която учителката ми даде да погледна. О, гнус и мазост!(както казва Рал) Принципно имам тренинг с книги за наркомани, обаче това дори на мен не понесе. Не си падам по подробни описания на изживяванията на надрусан с ЛСД дребен пласьор на дрога. Не, благодаря. Предпочитам да си чета Богдан Русев <3 Добре, че не си поисках от Сивостен Георги Господинов. Когато ходихме в "Анимато" за дисковете, намерих последната му книга. Разгърнах я и видях уж "прекрасните илюстрации". Окей, може и аз да не съм видяла правилните илюстрации,но хич не ми се сториха прекрасни. Реших да прочета един пасаж "...тя имаше свинска душа", затворих книгата и си отдъхнах.
Напоследък открих няколко прекрасни песни, които въртя на рипийт и им се радвам как се появяват една под друга в ласт.фм-а ми :)
вторник, 22 януари 2008 г.
неделя, 20 януари 2008 г.
Хубав ден. Обиколихме мола и си купих специалното ДВД издание на Нарния, с отстъпката ми излезе само 7,50. Много съм доволна :) исках да си купя и Sugababes - Taller in more ways, но се отказах в последния момент, което не ми попречи да си го разнасям из магазина половин час. Ний си купи дискове за 45 лв, така ме вдъхновява като пръска пари без да се замисли с решителното "Това са Пласибо и Ройксоп! Никаква логика при тях не върви!" и продължава да си избира. Да живее намалението в Анимато. Хм,днес нещо не ми се пише. Най-много да продължа по-късно.
вторник, 15 януари 2008 г.
разни откровения :)
Имам нужда да се самобичувам.
Какво прави едно нормално момиче, когато симпатично мило момче я хареса? Когато момчето тръгва да изпраща нея и приятелката й, въпреки че живее в противоположния край на града? Когато се опитва да води разговори? Ами нормалното момиче леко по леко хлътва по момчето.
Какво прави Ани обаче? Ооо,Ани първо се зарадва,че Сашо е казал, че е "сладка,мила, умна и скромна". После обаче изведнъж ревна: "Че защо ме е нарекъл "скромна"?Аз не съм скромна!Ася кажи му,че не съм скромна!!!А и бтв той откъде знае,че съм умна?! Ние не сме разменили повече от четири реплики на кръст о0!"
Ася: Не мога да му кажа, предполага се,че аз не знам какво е казал за теб, камо ли ти да знаеш!
После, когато Ася и Ани ги изпращат Светльо (гаджето на Ася) и Сашо, Ани си стига до кръстовището,на което се разделят и вижда,че е зелено. Изведнъж се разбързва и казва "Чао", само като чува Сашовото "Ама тя близко ли живее?" и драсва съвсем. Следващата вечер се получи почти същото с едната разлика,че той не посмя да пита дали живея близо.О, и го видях гол. Добре де, по боксерки, но ако бях видяла още, щях да припадна. Освен това да прибавим: момчето е барабанист (!!!), внимателен е, има хубаво тяло,ходи на фитнес и има пари. Не, че това е от значение, но когато се самобичувам,изтъквам всичките му предимства. В събота не отидох на концерта им, а днес казах на Ася, че не го искам.
Глупава съм, знам >.< Ама не мога. Любовта не е за мен, докато бяхме заедно ми вряха червата. След подобни наченки на свалка, се сещам защо ми е толкова хубаво без гажде. Не ми понася добре цялата тази простотия с флиртове, свалки, флуиди,изчаквания, срещи. Всъщност имало е хора, с които е нямало подобни нерви. Предполагам,че няма да откажа тогава, когато не усетя напрежение. Дотогава ще бягам. И ще се крия. Мисля да пропусна една седмица излизането с тях, евентуално Сашо да схване намека. Пък и принципно не би трябвало да ми е неудобно, защото той не ми е предлагал, нито нещо. Ама адски ме издразни с това "скромна". Мразя да ми казват,че съм скромна! Не съм скромна! Аз искам много! И баща ми казва, че съм скромна >.< Мразя го това скромна. Наистина много го мразя. А Ася и Гергана се държаха адски адекватно, аз подозирах, че те умишлено не ми казват,че Сашо си пада сериозно по мен, защото ще се психирам. И действително така се оказа, Гиги каза,че не ми казвали, защото съм щяла да изперкам. Малко ми беше гузно за Ася, когато й казах,че не го искам, защото тя беше супер ентусиазирана да ни събере. Накрая я питах дали ми се сърди и в отговор Гери се засмя и каза "Нали те знаем, само да не вземеш да бягаш от нас сега!" Обичам ги. Много много.
Скоро ще ходим на дискотека с Рал,Ний и Бу на диско. Без момчета! Никакви момчета! Поне два месеца и реших го, ще бъда без кавалер на бала. Няма да се тревожа и за това. Достатъчно други неща имам да мисля. Вярно е,че искам Киро. Но да погледнем реално на нещата, той ходи с рояк момичета около себе си, сигурно си има приятелка и да няма, има си някоя,която иска да покани.А в реалния живот не става като по филмите и той няма да ми скочи в мига,в който го поканя! А и на бала няма да каня, ако някой ме покани, може да приема. Но няма да каня!
Бал,бал,бал,бал,бал..... Gream, сигурно ще си умре от кеф да пробва рокля след рокля, но аз се прибрах вкъщи смъртно уморена с десет възможни рокли за бала наум и без никаква идея коя да избера. Мама хареса лилавата рокля, татко хареса лилавата рокля.Аз харесах горната част на лилавата рокля, долната е грозна. Но забележете сега тънкия момент, Мен ме притесни цената от 480 лв. Все пак тази рокля няма да я нося през ден, за да си оправдае цената, след бала ще я облека максимум 2-3 пъти. Няма смисъл да платим 500 лв за къса рокля. За сведение - дългите вървят към 500,но късите - не или поне не всички. Та така. Въпросът е,че мама и татко хич не ги притеснява цената о0 И нямат нищо да платят 500 лв.Опитах се да ги вразума, мама говори само за лилавата рокля, та лилавата рокля, според татко е идеална, Но на мен ми е просто богохулно да им струвам 500 лв само роклята и имайки предвид,че дори не харесвам долната част! Ох,да ви се оплача :( Три месеца описвам на момичетата роклята, за която си мечтая. Отидохме в един магазин, открихме Я. Дори беше в любимата ми цветова комбинация розово с черно и какво?! Беше заета! От моето училище!Ноември месец! Ама аз ще я намеря коя е, ще я намеря на бала! Ще види тя! И така, трябва да си избирам от другите рокли. С мама ще ходим пак тази събота, да знаете, искрено се надявам лилавата да е купена. Не искам да дават 500 лв за нея. Да не говорим, че ми трябват обувки, чанта, прическа, грим, бижута и рокля за изпращането! Общата сметка върви грубо към 1000 -1500 лв, мъчно ми става. Ужасно е,не мога да си избера рокля, за Бога! И приемат поръчки до средата на февруари, имам чувстото,че ако не си купя в събота, ще остана без рокля.А нищо не ми харесва достатъчно. Е, може би една жълта рокля с черна дантела, но тя е дълга и с обръч,аз рокля с обръч няма да нося! Камо ли дълга. Та може да ми я скъсят,но нямам представа как ще изглежда скъсена и все пак мисля да се спра на нея :/ Тя е красива и ми отива. С мама хич не можем да решим, накрая ще замъкна и татко с мен, въпреки че ме е срам, но ми трябва някой/евентуално аз/ да кажа "това Е!" и да си я купя. Ох, пак го превърнах в световен проблем.
Спрях да пускам пари в касичката,не,защото спрях да псувам, а защото ми умря ентусиазмът,но псувам по-малко и когато ми дойде на устата, спирам :) щастлива съм.
И ми се плаче. Заговорихме се с един приятел за старите времена, аз се сетих за един &^^#*)@*^$ и се сдухах. ПМС-ът ми е замесен в цялата работа, усещам го това.
Днес, докато с Ний и Бу чакахме родителите да излязат от родителската среща за матурите,(аз предвидливо пропуснах да кажа на татко,че половин час по-рано е имало нормална родителска среща, на която е можел да ми научи оценките.), Иво чакаше с нас.И стана въпрос за това как той мрази, когато си споделя проблем, някой друг да му казва "Ох,и аз така...". "Кво ме интересува,че и ти така?!Аз искам да ти кажа за моя проблем,не да слушам твоя." Та току-що се опитах да споделя и реакцията беше "И аз така,ама...". В крайна сметка аз нея утешавам, та се сетих за Иво,де. И неговото "Кво ме интересува" :)
Какво прави едно нормално момиче, когато симпатично мило момче я хареса? Когато момчето тръгва да изпраща нея и приятелката й, въпреки че живее в противоположния край на града? Когато се опитва да води разговори? Ами нормалното момиче леко по леко хлътва по момчето.
Какво прави Ани обаче? Ооо,Ани първо се зарадва,че Сашо е казал, че е "сладка,мила, умна и скромна". После обаче изведнъж ревна: "Че защо ме е нарекъл "скромна"?Аз не съм скромна!Ася кажи му,че не съм скромна!!!А и бтв той откъде знае,че съм умна?! Ние не сме разменили повече от четири реплики на кръст о0!"
Ася: Не мога да му кажа, предполага се,че аз не знам какво е казал за теб, камо ли ти да знаеш!
После, когато Ася и Ани ги изпращат Светльо (гаджето на Ася) и Сашо, Ани си стига до кръстовището,на което се разделят и вижда,че е зелено. Изведнъж се разбързва и казва "Чао", само като чува Сашовото "Ама тя близко ли живее?" и драсва съвсем. Следващата вечер се получи почти същото с едната разлика,че той не посмя да пита дали живея близо.О, и го видях гол. Добре де, по боксерки, но ако бях видяла още, щях да припадна. Освен това да прибавим: момчето е барабанист (!!!), внимателен е, има хубаво тяло,ходи на фитнес и има пари. Не, че това е от значение, но когато се самобичувам,изтъквам всичките му предимства. В събота не отидох на концерта им, а днес казах на Ася, че не го искам.
Глупава съм, знам >.< Ама не мога. Любовта не е за мен, докато бяхме заедно ми вряха червата. След подобни наченки на свалка, се сещам защо ми е толкова хубаво без гажде. Не ми понася добре цялата тази простотия с флиртове, свалки, флуиди,изчаквания, срещи. Всъщност имало е хора, с които е нямало подобни нерви. Предполагам,че няма да откажа тогава, когато не усетя напрежение. Дотогава ще бягам. И ще се крия. Мисля да пропусна една седмица излизането с тях, евентуално Сашо да схване намека. Пък и принципно не би трябвало да ми е неудобно, защото той не ми е предлагал, нито нещо. Ама адски ме издразни с това "скромна". Мразя да ми казват,че съм скромна! Не съм скромна! Аз искам много! И баща ми казва, че съм скромна >.< Мразя го това скромна. Наистина много го мразя. А Ася и Гергана се държаха адски адекватно, аз подозирах, че те умишлено не ми казват,че Сашо си пада сериозно по мен, защото ще се психирам. И действително така се оказа, Гиги каза,че не ми казвали, защото съм щяла да изперкам. Малко ми беше гузно за Ася, когато й казах,че не го искам, защото тя беше супер ентусиазирана да ни събере. Накрая я питах дали ми се сърди и в отговор Гери се засмя и каза "Нали те знаем, само да не вземеш да бягаш от нас сега!" Обичам ги. Много много.
Скоро ще ходим на дискотека с Рал,Ний и Бу на диско. Без момчета! Никакви момчета! Поне два месеца и реших го, ще бъда без кавалер на бала. Няма да се тревожа и за това. Достатъчно други неща имам да мисля. Вярно е,че искам Киро. Но да погледнем реално на нещата, той ходи с рояк момичета около себе си, сигурно си има приятелка и да няма, има си някоя,която иска да покани.А в реалния живот не става като по филмите и той няма да ми скочи в мига,в който го поканя! А и на бала няма да каня, ако някой ме покани, може да приема. Но няма да каня!
Бал,бал,бал,бал,бал..... Gream, сигурно ще си умре от кеф да пробва рокля след рокля, но аз се прибрах вкъщи смъртно уморена с десет възможни рокли за бала наум и без никаква идея коя да избера. Мама хареса лилавата рокля, татко хареса лилавата рокля.Аз харесах горната част на лилавата рокля, долната е грозна. Но забележете сега тънкия момент, Мен ме притесни цената от 480 лв. Все пак тази рокля няма да я нося през ден, за да си оправдае цената, след бала ще я облека максимум 2-3 пъти. Няма смисъл да платим 500 лв за къса рокля. За сведение - дългите вървят към 500,но късите - не или поне не всички. Та така. Въпросът е,че мама и татко хич не ги притеснява цената о0 И нямат нищо да платят 500 лв.Опитах се да ги вразума, мама говори само за лилавата рокля, та лилавата рокля, според татко е идеална, Но на мен ми е просто богохулно да им струвам 500 лв само роклята и имайки предвид,че дори не харесвам долната част! Ох,да ви се оплача :( Три месеца описвам на момичетата роклята, за която си мечтая. Отидохме в един магазин, открихме Я. Дори беше в любимата ми цветова комбинация розово с черно и какво?! Беше заета! От моето училище!Ноември месец! Ама аз ще я намеря коя е, ще я намеря на бала! Ще види тя! И така, трябва да си избирам от другите рокли. С мама ще ходим пак тази събота, да знаете, искрено се надявам лилавата да е купена. Не искам да дават 500 лв за нея. Да не говорим, че ми трябват обувки, чанта, прическа, грим, бижута и рокля за изпращането! Общата сметка върви грубо към 1000 -1500 лв, мъчно ми става. Ужасно е,не мога да си избера рокля, за Бога! И приемат поръчки до средата на февруари, имам чувстото,че ако не си купя в събота, ще остана без рокля.А нищо не ми харесва достатъчно. Е, може би една жълта рокля с черна дантела, но тя е дълга и с обръч,аз рокля с обръч няма да нося! Камо ли дълга. Та може да ми я скъсят,но нямам представа как ще изглежда скъсена и все пак мисля да се спра на нея :/ Тя е красива и ми отива. С мама хич не можем да решим, накрая ще замъкна и татко с мен, въпреки че ме е срам, но ми трябва някой/евентуално аз/ да кажа "това Е!" и да си я купя. Ох, пак го превърнах в световен проблем.
Спрях да пускам пари в касичката,не,защото спрях да псувам, а защото ми умря ентусиазмът,но псувам по-малко и когато ми дойде на устата, спирам :) щастлива съм.
И ми се плаче. Заговорихме се с един приятел за старите времена, аз се сетих за един &^^#*)@*^$ и се сдухах. ПМС-ът ми е замесен в цялата работа, усещам го това.
Днес, докато с Ний и Бу чакахме родителите да излязат от родителската среща за матурите,(аз предвидливо пропуснах да кажа на татко,че половин час по-рано е имало нормална родителска среща, на която е можел да ми научи оценките.), Иво чакаше с нас.И стана въпрос за това как той мрази, когато си споделя проблем, някой друг да му казва "Ох,и аз така...". "Кво ме интересува,че и ти така?!Аз искам да ти кажа за моя проблем,не да слушам твоя." Та току-що се опитах да споделя и реакцията беше "И аз така,ама...". В крайна сметка аз нея утешавам, та се сетих за Иво,де. И неговото "Кво ме интересува" :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)