Имам си рокля :) красива късичка лилава рокля. Честно казано обикалянето за рокля беше толкова изтощително, въпреки че продължи само два дни,че изобщо не съм сигурна,че искам да си купувам обувки,бижута и да ходя на прически и бла-бла. Тежко е да си абитуриентка, колкото и смешно да звучи. Или поне не е за мен. Започнах да се люлея доста успешно на abswing-а на мама. Да видим ще го бъде ли плоското коремче за бала?
Има толкова по-важни, за които да се притеснявам, изпити,матури, класиране. А хич не ме е страх, изобщо не съм притеснена. Направо се моля да дойде април, за да припна до София за предварителния си изпит. Искам да видя колко мога. Направих си план и според него свършваме с материала втората седмица на май, супер съм. Въпреки че отсега ми иде да изхвърля в коша всичките анализи и стихотворения. То бива страдание и мъка в българската поезия, но те прекаляват. Започвам да се чудя дали аз не гледам прекалено повърхностно на живота, че ми се вижда толкова хубав? Да не говорим, че напоследък ми е доста трудно да научавам анализите. Но се надявам да е заради трите останали контролни/изпитвания, които ми се падат всяка седмица след ваканцията. Поне тогава да си бях починала като хората. А аз какво направих? Учих, скъсах си четирибуквието да уча. Някои хора не пипнаха учебник цяла ваканция,а аз геройствах. И фактът,че после на мен евентуално ще ми е по-леко, не ме успокоява. На мен сега ми е тежко (това звучи като от анализ на Смирненски,за чийто герои настоящето е изпълнено със страдание и социална неправда - гнус :р)
Почти прочетох книгите от списъка. "Тютюн" е успешно преполовен, като досега комунизъм много нямаше, но го усещам как набира скорост. Дано да не е много във втората част, въпреки че си взех изданието без Лила (да пази Бог). Трябва само още "Чичовци" и съм привършила. А "Железният светилник" беше толкова интересен,че искам "Преспанските камбани". Успоредно с това четох откачената книга,която учителката ми даде да погледна. О, гнус и мазост!(както казва Рал) Принципно имам тренинг с книги за наркомани, обаче това дори на мен не понесе. Не си падам по подробни описания на изживяванията на надрусан с ЛСД дребен пласьор на дрога. Не, благодаря. Предпочитам да си чета Богдан Русев <3 Добре, че не си поисках от Сивостен Георги Господинов. Когато ходихме в "Анимато" за дисковете, намерих последната му книга. Разгърнах я и видях уж "прекрасните илюстрации". Окей, може и аз да не съм видяла правилните илюстрации,но хич не ми се сториха прекрасни. Реших да прочета един пасаж "...тя имаше свинска душа", затворих книгата и си отдъхнах.
Напоследък открих няколко прекрасни песни, които въртя на рипийт и им се радвам как се появяват една под друга в ласт.фм-а ми :)