Ние се изключихме (и се включихме срамно бързо - едва в 21:44). Ти изключи ли се?

Варна :))))

От нямане какво да прави, Ани:
+ Написа 3 разказа;
+ Хареса си един колега;
+ Получи покана за среща;
+ Преоткри любовта си към яденето;
+ Гледаше Smallville като невидяла;
+ Научи нови клюки;
+ Паузира четенето на книжката на Ян Мартел, (който обаче е страхотен и ще го прочета съвсем скоро!!!);
+ Научи нови подробности около съотборника на брат си, който се оказа пълнолетен :РррР
+ Прочете си мангата;
+ Се прибра във Варна;
+ И започна да говори за себе си в трето лице.
Приятен ден на всички :)))

"И сестра ти изглежда много непорочна, мила и сладка отдалеч", казал 17-годишният съотборник на брат ми за мен. *отблизо как изглеждам още не са го обсъждали*
Толкова се смях като ми го каза мама по телефона, забавната част е, че брат ми го одобрява, защото бил много добър, внимателен и точен. Та брат ми ме дава, общо взето. На върха на езика ми беше да кажа на мама, че е незаконно, но си премълчах.

Плъвдив

Заглавието не е правописна грешка ;) Харесва ми как звучи така, малко по-трудно за изговаряне, не го казваш механично.
Пловдив е страхотен град. За сетен път.
1)Хората в Пловдив са любезни, питах десет души как да стигна до проклетата Гребна база и всичките бяха мили и учтиви, факт е, че някои не знаеха къде се намира базата, но ме упътваха...
2) Шофьорите в градски транспорт не слушат чалга - смених шест автобуса за два дни и слушах рок, ретро и поп. Никва чалга, кеф ^^
3) Булевардите - особено в "Тракия" - са огромни, просто е удоволствие да караш по тях - широки, прави и без дупки, гаааааз!
4) Евтино е!!! Чанта от ест. кожа за 20 лв!? Блузи за по 20 лв. Да живей просто. А магазинът за маниста, в който продават обици по 35 ст, е мястото, от където купувам най-редовно.

Състезанията бяха много зареждащи. Беше пълно със състезатели и родители, залата щеше да се пръсне просто. И да гледаш толкова много хубави тела - не говоря за възбуда и ала-бала - просто е кеф да гледаш толкова много атлетични тела. Все едно си някъде из Древна Гърция и разбираш защо гърците са имали такъв култ към красивото тяло. И нещо, което ми направи страшно добро впечатление - когато в дадена серия трима от четиримата състезатели финишираха, а четвъртият изоставаше много много назад, цялата публика започваше да ръкопляска в такт и когато и последният стигнеше финиша, публиката избухваше в луди ръкопляскания. Въобще не изглеждаше срамно, а напротив. Трето - леле, как изглеждаха 17-годишните момчета! Взеха ми акъла! Едно 80% бяха 175+ сантиметрови Адониси и се размахваха насам-натам по бански, то не е истина какви бицепси, какви гръдни мускули, какви плочки и най-вече какви красиви гърбове имаха. Не можех да повярвам, че тези момчета са по на 17 максимум - ако ги видя на улицата, ще ги взема за по-големи и от мен. Не знам дали е защото са тренирали години наред, или защото се размъкваха с кенчета на Isostar. А какво прекрасно нещо е да ги гледаш да плуват в стил бътерфлай ...
Брат ми се представи приемливо, щеше да е и добре, ако не беше такъв мързел и ходеше редовно на тренировки, ама на - няма.
Втората вечер се видях със Спас - такава е душичка *^^* Започнал е пак да тренира, като ме видя и за здрасти ме вдигна, сякаш тежах 10 кг. Бяхме с негови приятели, отдавна не се бях забавлявала толкова, така се смях, беше толкова приятно, че не ми се тръгваше.
Стига толкова за днес - снимките на момчето с крилата, новата ми гривна и секс-магазина - утре, трябва да ги запазя някъде тези снимки.

Seven Pounds

Един от онези филми, които гледаш и през цялото време се чудиш какво става. Накрая идва финалът и на теб ти се прояснява, пускаш го втори път, за да схванещ всичко както си му е редът.
Имаше много красиви сцени и препоръчвам, но съветът ми е да се запознаете с историята, за да не се чудите през цялото време "защо Уил Смит ги прави тези неща?".

[22:12:19] ~ [IcAkA] ~ says: може ли да пратя една твоя снимка на едно момиче
[22:12:24] ~ [IcAkA] ~ says: да те види колко си ми хубавка
[22:12:30] ~ [IcAkA] ~ says: най-хубата ще избера
[22:12:31] ~ [IcAkA] ~ says: споко
[22:13:25] Софи says: (chuckle) може, може
[22:13:41] ~ [IcAkA] ~ says: даже няколко ще и пратя защото вс са мн хубави
И после как да не отида до Пловдив да го гледам? Най-добрият брат на света.

Вчера мрънках, че не знам къде се намира Керала. Днес отварям един стар брой на Лайт да си го дочета и започвам един пътепис за Индия "... южния щат Керала....". Баща ми май е прав, че съм пълна скръб по география, но на мен ми стана крайно забавно от цялата ситуация.

София - Плевен - Пловдив - Варна

Март е месец на пътуванията, поне в моята година :) Последната седмица бях в Плевен - на гости на Ася - хм, принципно съм пристрастна към този град заради Бианка, ама то голямо мъртвило, голяма скука - оправдавам й бягството в Датско. Обиколила съм почти цяла България - има страхотни китни градове, които са малки и страшно страшно симпатични. Е, Плевен не е от тях - първо, защото не е малък, но имам чувството за една празнота... Как да кажа - неправилно използвано пространство? Но може да е дефект покрай Варна - която е страшно застроена и София - същата история. Макар че и в Пловдив има много "празно място", а не изглежда пусто.
О,друго кофти нещо - за грубо пет часа обикаляне из Плевен, видях няколко огромни изоставени недовършени строежи. Магазините се редуват - магазин за левче с Levi's, магазин с преоценени стоки с Adidas, странно е. Центърът им е бая симпатичен. "Часовника" е много хубава сграда,костницата е малко страшна. Ммм, молът им е кофти. Диалектът им е забавен и за сетен път "Ау, ти си от Варна? Много правилно говориш!"
Да бе, хора, ние го-во-рим правилно...
Трябва да спре да ми прави впечатление вече.
Новата ми книжка: Арундати Рой - "Богът на дребните неща" е голямо разочарование. Прочетох 100-ина страници и чак ме е яд на стила на авторката. Струваше ми се, че ще е нещо нелогично сладко като "Колекционер на любовни изречения" на Секулов (препоръчвам горещо на всички, страхотна книжка), но тя е кофти нелогична. Не хващам нищо и най много ме е яд на факта, че дори не мога да разбера къде, по дяволите!!!, се развива действието. Къде, по дяволите, е Керала? Индия?

18% Сиво

Момичето се усмихва и тръгва. Искам да я прегърна и да спя с нея. Искам да я целувам, да я целувам и галя, да я изпълня със себе си, искам да потъна и да се разтворя в това красиво момиче с къса платинена коса, с изразителни червени устни, с остри гърди и тесен ханш, и дълги крака, това момиче, което ще ме целува, ще ме целува, ще ме целува с тютюневите си целувки и после ще заспива на гърдите ми, заслушано в дивото ми, варварско сърце.

* * *

Истината е ... ние сами избираме собствените си провали. Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем – можем да ги понесем.

Имаше и други подобни хубави моменти, имаше и моменти, в който главният герой в подробности описваше разстройството си ... Не бих казала, че е велика книга, но е увлекателна, подозирам, че май не й схванах края, та затова съм толкова разочарована. Но, във всеки случай, си струва да се прочете.

Писането е моята медитация

Вчера прекарах около половин час в търсене на мотото на Morgan de toi , като преди това бях прекарала 30 минути в търсене на логото на същата марка. Просветлението дойде от Ния, на която се обаждам винаги, когато не мога да намеря нещо в жужъл, "защото си по-удобна и по-бърза от него." Лого била картинката, мото било текстчето - обяснено като за идиоти. Глупавото е, че по принцип знам разлика. Не го открих и тя не го откри. А то си е много вдъхновяващо, като бях на 16 стоях, бях замъкнала Гергана в 10 през нощта пред магазина им, за да мога да си го препиша спокойно в тефтера, без да се притеснявам, че хората могат да ни гледат странно. Тогава се притеснявах за прекалено много неща, сега пак се притеснявам, но съм намалила бройката от "прекалено много" на "много". Както примерно се притеснявах да вляза в магазина за бижута в мола, обаче само като си представя, че надутите продавачки ще ме гледат отгоре и аз ще знам, че мнението им,че не мога да си купя нищо, е правилно. Глупавото е, че са прави, но само защото не бих поискала от нашите 200 лв за часовник, а не защото не могат да ми купят. Гергана постоянно ми се кара, че ....
Глупости, блогът ми хваща прах, ако не пиша в него и от време на време ъпдейтвам, колкото да не замине.
В момента се замислих на колко места пиша. В интервюто за Капитал Лайт казах, че "четенето е моята медитация". Казах го без да мисля, после осъзнах, че в интервюто трябваше да има поне едно силно изречение, което да сложат като заглавие и това се появи от само себе си. В действителност моето изречение беше "писането е моята медитация". И абсолютно стоя зад него. За да поправя грешката, ще си го сложа като заглавие тук. Писането ме успокоява. Пиша в дневника си, в блога си, в тетрадката за разкази, в тефтера за записки, в тетрадката за цитати, в разни Notepad файлове, защото Word не става за записки, пиша по листи и листченца. И ги държа в папки, датирани, номерирани, подредени. Дори си имам папка с празни листи, които да изпиша, когато им дойде времето. Луда работа.

Вярата в Господ е нещо душеспасяващо!
Ей-това сподели преди малко първата участничка в Мюзик айдъл за Бургас. Чудя им се - защо ги споделят тези неща, защо се излагат така?
Тъй като в момента гледам въпросното предаване - лошо ми става от момчета с гол кръст/бели панталони.
Уф, глупости говоря :Р
Edit:
[20:39:47] Ний :) says: Значи днеска
[20:40:05] Ний :) says: ако трябва да гледаме на Мюзик айдъл като на представителна извадка,
[20:40:18] Ний :) says: в Бургас са мноого зле :D Ама много
Ах, тези бургазлии,бее.
- Значи, Мария - вие сте ми една много любима певица! Четвъртата след Галена, Преслава и ДРУГИТЕ.
Ах, колко беше сладък този! Мария направо газ пикаеше, милата. И реши да си го върне на следващата участничка, като й съобщи, че не се облича достатъчно сексапилно и ако иска да стигне до голямата сцена, трябва да е по-провокативна. Кхъ, извиненията ми, г-ца Устните-ми-са-два-декара!

- Значи, маме, много си проста! Държиш се прекалено коректно с хората! Не ги ли виждаш как се възползват от теб, а ти все гледаш да си честна с тях. Хайде стига вече, почвай да ги въртиш и ти!
Това от майка ми по отношение на момчетата. От майка ми по отношение на момчетата. Умишлено го повторих. Отдавна подозирам, че мама иска да ме пласира на някого, за да може да се успокои, че дъщеря й си има приятел и да ме обсъжда после с нейните приятелки. Бих се подразнила, но ми доставя прекалено голямо удоволствие да й се подигравам за това. Изобщо с майка ми поддържаме страхотни отношения - забавляваме се много заедно, подиграваме се много една на друга и си споделяме много неща. За разлика от повечето ми приятелки, които нямат подобна връзка с майките си.
Може и да прозвуча като недорасла заради това отношение към майка ми. Но от моя гледна точка е точно обратното - защото трябваше да мина през пубертета, в който реагирах по следния начин - "Майка ми?! Споделяне?! Да ме разбира?! А мерси!", за да стигна до ... момент, още не съм излязла от пубертета. В такъв случай - до момента, в който порастнах и открих в майка си приятелка и верен съюзник. Единствено тя и Ася, и Гери, имат смелостта да ми кажат "Бе ти луда ли си?! Как ще тръгнеш така по улицата?". Мисълта ми беше, че е хубаво да си приятел с майка си и да се вслушваш в думите й. По дяволите, в 70% от случаите се оказва права. Малко тъпо се получава, когато тя все печели споровете, но в редките случаи, когато аз го правя - е много сладко.
Хм, щях да напиша още нещо, но има излезе от ума.
Малко странични забележки - открих няколко доста интересни блогове. Свалих няколко забавни песнички.
Изгледах първи епизод на Pushing Daisies - главният герой може да съживява мъртвите с едно докосване, с второ докосване ги убива, този път завинаги. Човекът случайно попада на детската си любов, която е убита, докосва я и тя се събужда - кеф! Ама не - щото нали "без пипане". Главният герой е Лий Пейс - от The Fall - голям симпатяга. Сериалът поне на мен звучеше интересно, има хумор, малко романтика, малко кримка. бих го гледала, но моменти от типа "и той хвана ръцете си зад гърба си,като си представяше, че едната ръка е нейната, а тя направи същото със своите ръце". Стори ми се малко глупаво. Бу ми се скара, че съм прекалено критична, затова говоря внимателно особено пред нея.
Стига толкова за днес.