Плъвдив

Заглавието не е правописна грешка ;) Харесва ми как звучи така, малко по-трудно за изговаряне, не го казваш механично.
Пловдив е страхотен град. За сетен път.
1)Хората в Пловдив са любезни, питах десет души как да стигна до проклетата Гребна база и всичките бяха мили и учтиви, факт е, че някои не знаеха къде се намира базата, но ме упътваха...
2) Шофьорите в градски транспорт не слушат чалга - смених шест автобуса за два дни и слушах рок, ретро и поп. Никва чалга, кеф ^^
3) Булевардите - особено в "Тракия" - са огромни, просто е удоволствие да караш по тях - широки, прави и без дупки, гаааааз!
4) Евтино е!!! Чанта от ест. кожа за 20 лв!? Блузи за по 20 лв. Да живей просто. А магазинът за маниста, в който продават обици по 35 ст, е мястото, от където купувам най-редовно.

Състезанията бяха много зареждащи. Беше пълно със състезатели и родители, залата щеше да се пръсне просто. И да гледаш толкова много хубави тела - не говоря за възбуда и ала-бала - просто е кеф да гледаш толкова много атлетични тела. Все едно си някъде из Древна Гърция и разбираш защо гърците са имали такъв култ към красивото тяло. И нещо, което ми направи страшно добро впечатление - когато в дадена серия трима от четиримата състезатели финишираха, а четвъртият изоставаше много много назад, цялата публика започваше да ръкопляска в такт и когато и последният стигнеше финиша, публиката избухваше в луди ръкопляскания. Въобще не изглеждаше срамно, а напротив. Трето - леле, как изглеждаха 17-годишните момчета! Взеха ми акъла! Едно 80% бяха 175+ сантиметрови Адониси и се размахваха насам-натам по бански, то не е истина какви бицепси, какви гръдни мускули, какви плочки и най-вече какви красиви гърбове имаха. Не можех да повярвам, че тези момчета са по на 17 максимум - ако ги видя на улицата, ще ги взема за по-големи и от мен. Не знам дали е защото са тренирали години наред, или защото се размъкваха с кенчета на Isostar. А какво прекрасно нещо е да ги гледаш да плуват в стил бътерфлай ...
Брат ми се представи приемливо, щеше да е и добре, ако не беше такъв мързел и ходеше редовно на тренировки, ама на - няма.
Втората вечер се видях със Спас - такава е душичка *^^* Започнал е пак да тренира, като ме видя и за здрасти ме вдигна, сякаш тежах 10 кг. Бяхме с негови приятели, отдавна не се бях забавлявала толкова, така се смях, беше толкова приятно, че не ми се тръгваше.
Стига толкова за днес - снимките на момчето с крилата, новата ми гривна и секс-магазина - утре, трябва да ги запазя някъде тези снимки.