Момичето се усмихва и тръгва. Искам да я прегърна и да спя с нея. Искам да я целувам, да я целувам и галя, да я изпълня със себе си, искам да потъна и да се разтворя в това красиво момиче с къса платинена коса, с изразителни червени устни, с остри гърди и тесен ханш, и дълги крака, това момиче, което ще ме целува, ще ме целува, ще ме целува с тютюневите си целувки и после ще заспива на гърдите ми, заслушано в дивото ми, варварско сърце.
* * *
Истината е ... ние сами избираме собствените си провали. Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем – можем да ги понесем.
Имаше и други подобни хубави моменти, имаше и моменти, в който главният герой в подробности описваше разстройството си ... Не бих казала, че е велика книга, но е увлекателна, подозирам, че май не й схванах края, та затова съм толкова разочарована. Но, във всеки случай, си струва да се прочете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар