Целият свят тъжи за Майкъл Джексън. Няма да пиша никакви глупости за това колко ще ми липсва, защото ще е неискрено. Но той беше изключителна личност.
Поздрави се с някоя негова песен. В моят случай - Smooth Criminal.

* * *

Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този, когато бягам до магазина по плажната си рокля и с две празни бутилки от бира, само защото си се оплакал колко ти се пие. И аз, суетната, отивам веднага, без дори да се погледна в огледалото, без дори да измия пясъка от краката си. А ти си там, в сърцето ми, като залепнала мидичка на рамото ми.

Чудя се дали осъзнавам колко те обичам... в моменти като този, в който съм изорала бразда пред печката от нерви дали ще се получат любимите ти сладки, които за последно си ял в детството си на село, при баба. Аз, която се бях зарекла, че сладкиш на мъж няма да направя. Виж – мусака, сърми, пилешко с гъби и (почти) сметанов сос, гювече... само кажи, но сладкиш?! Никога! А ти си там, в сърцето ми, като загорялата чорба от ореховки, която ти стъкмих, защото пропуснах да сложа брашно.

Чудя се дали осъзнаваш колко ме обичаш... в моменти като този, когато ходиш до аптеката посред нощ, за да ми купиш хапчета за гърло. Нищо, че на следващия ден си на работа и имаш важно съвещание, а аз съм ти се цупила цял ден и не съм ти говорила. И ти ставаш и отиваш, без дори да съм започнала да се моля, отиваш без дори да си вземеш връхна дреха. А аз съм там, в сърцето ти, като болката от растящ мъдрец.

Чудя се дали осъзнавам колко ме обичаш... в моменти като този, когато стържеш с вилица моята прегоряла чорба от ореховки и я ядеш, сякаш е най-вкусното нещо на света. А аз съм я опитала вече и знам, че е ужасна, но ти... Ти, който връщаш баклавата в сладкарницата, ако има и една мъничка черупчица, ти не ми даваш да я изхвърля. И изяждаш всичко, до последната загоряла трохичка. А аз съм там, в сърцето ти, като заседнало остатъче от орех между зъбите.

Чудя се дали осъзнаваме колко се обичаме... в моменти като този, когато си говорим без думи, когато ти споделям мислите си, а ти се смееш без глас, когато се гледаме часове без да се докосваме, когато се скарваме и сдобряваме, когато си правим напук или се изненадваме, когато се крием от света и когато крием света в себе си, когато се любим...

Честит рожден ден на мен

Всичко беше прекрасно. Абсолютно всичко - още от сутринта.
~ Гиги, която пристигна и ме събуди с целувка;
~ Бележките, които момичетата ми бяха разлепили из цялата къща, особено "КИНЕСКОП"-а;
~ Разходката и посрещането на Ася;
~ Великият ми подарък от момичетата и огромната чиния с принцеси;
~ Бъркотията в квартирата, породена от шест момичета и "ааа, ама ние утре си се прибираме във Варна";
~ Смс-ите и съобщенията по фейсбук и скайп,и форуми за рождения ден;
~ Фактът, че измислих как да си нося белия сутиен без да се вижда;
~ Времето - не беше ужасно топло, а прохладно;
~ Лицето ми,което беше послушно и обривът, който беше намалял значително;
~ "Бар на края на Вселената" и гостите, и коктейлите, и сандвичите;
~ "Ликьор" и свободната маса, и супер готината музика, и атмосферата;
~ Милена;
~ Георги и "абсолютно абсурдно е колко ми е хубаво" - "пич, хич не е абсурдно, радвай се!" {{{}}};
~ Георги и половинчасовият разговор в пет сутринта;
~ Фотоапаратът на Неди!;
~ Закуската в пет сутринта с принцеси (отново!) и изгубеният ми глас;
~ Всичките "Аниииии, супер хубаво беше!";
~ Моето "Това е най-хубавият ми рожден ден изобщо!";
~ Всичките прегръдки и целувки, които получих;
~ Подаръците!!!

Окей, заканата не беше изпълнена, но поне проявих достатъчно разум, за да го изтрия от скайп и да не правим повече простотии. Мир да има на душата.
Пловдив е прекрасен по това време на година и по тези часове на денонощието. А свършилите сесия и работа в едно са нещо прекрасно. Тооооолкова е хубаво да нямаш никакви задължения и единственото, което те очаква да е суперско рожден-ден-ско парти ^^ и след това вкъщи.
Животът е прекрасен.

Слушай сега, моето момче, два пъти един и същи номер няма да мине. Ходи да си играеш игричките с някого другиго.
Ей, това трябваше да бъде написано и изпратено в Скайп, но като нямам смелост, го пиша тук. Все пак - заканата си остава. А миналото въобще,въобще не трябва да се опитва да се изживее наново.

"Записки под възглавката" са ми скъпи, но по-скъпа ми е душата на съвременното 19-годишно момиче. Особено, когато не я крие под 12 ката кимона...;) "
<3333

Купчето ми с книги за четене.

Впечатления

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е разкошен, разкошно разкошен. Просто когато излязох от киното, ме беше обзело едно настроение на абсолютна задоволеност. Филмът си струва, не само защото е български, а защото е зверски добър. Един от хай-хубавите и стойностни филми, които съм гледала изобщо. Актьорите са страхотни, сценарият е оригинален, въпреки че пак става въпрос за имигранти, няма досадна любовна история, поуката не ти се натрапва, а е оставена за всеки сам да я открие, изобщо отвсякъде всичко е пипнато. Затова потърси го и го изгледай. Потърси и едноименната книга на Илия Троянов, по която е направен филмът.
В крайна сметка за пръв път в живота ми публиката ръкопляскаше на филм. Два пъти.

"Стъклената река" на Емил Андреев също е една много добра българска книга. Сюжетът е мистериозен, върти се около каменните изображения по стените на една българска църква, които са смятани за творение на богомилите. Много увличаща история,нямаше изстъпления, не беше досадно, действието се развиваше плавно, обратите - поне за мен - не бяха предвидими. Персонажите бяха много оригинални - млада французойка, която идва да изследва изображенията; художничка, която е бивша проститутка, а в момента реставрира стенописите в църквата; нейният "мастър" и преподавател в университета, а и любовник ( 3 в 1, знаете продължението...); и малко странният бохем-писател, който го огряха всичките мацки.Краят също ми хареса, въпреки че беше малко прозаичен, но пък доста реалистичен.
Неслучайно книгата е спечелила награда за "Книга на годината" през 2005, а също така и наградата на читателите за "Книга на годината".