Имам писмо от Богдан Русев в пощата си.
Богдан Русев казва, че разказите ми въобще не са лоши и в началото на годината като започнат пак работа, ще си избере един и ще го публикува. В Kapital Light.
Икономика викаш, а?
Отида ли в София февруари започвам да си търся някое списание, за което да пиша, ако ще и без пари. Само да ме вземат.
Говори ми сега за коледни чудеса!!!
неделя, 21 декември 2008 г.
петък, 19 декември 2008 г.
Прибрах се във Варна. Върнах се в познатата вселена и си припомних за сетен път защо толкова много си обичам града. Всичко е прекрасно тук. Всичко. Няма задръстване, има дървета, мога да отида навсякъде пеш, има La Piazza, топло е, има море и Морска градина, дори плюещите плочки са хубави.
Започнах да отмятам доста хора от списъка "Да се видя с ..., когато се прибера". Ходих да видя леля и да взема учебника по Микроикономика *гнус,гнус!* на братовчедка ми и минах през целия Левски, така както баба ме водеше, когато бях малка. Обожавам този квартал, ако се върна да живея във Варна, ще си купя апартамент в Левски.
Имам чувството, че всичкото напрежение, което бях събрала напоследък, изчезна. В момента се чувствам безкрайно спокойна и щастлива. И изпитът ми във вторник, за който продължавам да не пипвам, ми се струва крайно нереален. Голяма съм оптимистка, аха. Но ще си науча и ще изкарам четири. Хехе.
Искам да кажа:
Да живее кафенето COSTA RICA на центъра или както и да му е името.
Направо не можех да повярвам, че капучиното в огромната чаша с един пръст пяна и поръсения шоколад отгоре под формата на три кафени зърна е за мен. Сякаш бях ударила шестица от джакпота.
Извод: научи се да ходиш в кафенета за бели хора! Писна ми да ми пробутват някаква блудкава гадост за капучино.
Никога не успявам да напиша всичко, което ми се пише. Все спирам по средата - както и днес.
Докато четях "Виконт дьо Бражелон" силно впечатление ми направи една реплика:
"Когато една жена ти пише писмо, знай, че най-значимата част се крие в послеписа." Не цитирам точно, а по памет.
P.S. Не предполагах, че си имам друг читател освен Крис. :)
Започнах да отмятам доста хора от списъка "Да се видя с ..., когато се прибера". Ходих да видя леля и да взема учебника по Микроикономика *гнус,гнус!* на братовчедка ми и минах през целия Левски, така както баба ме водеше, когато бях малка. Обожавам този квартал, ако се върна да живея във Варна, ще си купя апартамент в Левски.
Имам чувството, че всичкото напрежение, което бях събрала напоследък, изчезна. В момента се чувствам безкрайно спокойна и щастлива. И изпитът ми във вторник, за който продължавам да не пипвам, ми се струва крайно нереален. Голяма съм оптимистка, аха. Но ще си науча и ще изкарам четири. Хехе.
Искам да кажа:
Да живее кафенето COSTA RICA на центъра или както и да му е името.
Направо не можех да повярвам, че капучиното в огромната чаша с един пръст пяна и поръсения шоколад отгоре под формата на три кафени зърна е за мен. Сякаш бях ударила шестица от джакпота.
Извод: научи се да ходиш в кафенета за бели хора! Писна ми да ми пробутват някаква блудкава гадост за капучино.
Никога не успявам да напиша всичко, което ми се пише. Все спирам по средата - както и днес.
Докато четях "Виконт дьо Бражелон" силно впечатление ми направи една реплика:
"Когато една жена ти пише писмо, знай, че най-значимата част се крие в послеписа." Не цитирам точно, а по памет.
P.S. Не предполагах, че си имам друг читател освен Крис. :)
сряда, 17 декември 2008 г.
неделя, 14 декември 2008 г.
Сега ще открия топлата вода с изявлението "Мъжете са свине!". Но е факт, доказаха го за сетен път. Стефчо, миличкият, да се окаже с такова его, непонасящо никакви обиди. Кхъ, добре, че се издъних преди да стане нещо сериозно между нас. А той ще ме потърси отново, ау, сладурът той,не е познал на кого ще ги върти тия номера, щото кака му вече се връща от тоя път и определено няма да го остави да я върти както му падне. Ах, нещастник :)))
А като си помисля, че снощи плаках за него?! Божке!!!
П.С. Ще си купя вибратор най-накрая, за да си реша проблема с мъжете.
А като си помисля, че снощи плаках за него?! Божке!!!
П.С. Ще си купя вибратор най-накрая, за да си реша проблема с мъжете.
събота, 13 декември 2008 г.
четвъртък, 11 декември 2008 г.
- Гледай го, бе! Гледай го! Гледай колко е красив!
- Къде?!
- Пред теб!
- Ани, какво да гледам?!
- Мерцедеса! Така като гледаш, да виждаш куче,за което да казвам, че е красиво?!
- ....
- Е, за какво друго бих могла да кажа, че е красиво?
- Момче, примерно?
Днес за поредна година с Ния се тормозехме с Американските щати. Този път не се опитвахме да ги изброим, а се опитвахме да ги познаем по съкращенията в един сайт за "намерете си дружката от гимназията, само изберете щат!" Отказахме се покрай Минесота и спора Мериленд с "Е" или с "А" се пише и дали има двойно "L". Maryland, за тези, които се интересуват.
- Ау, много те обичам!
- Моля?
- Шегувам се,бе, спокойно!
Тома е казал, че съм много красива. Ебаси кефа :РРРРР
- Къде?!
- Пред теб!
- Ани, какво да гледам?!
- Мерцедеса! Така като гледаш, да виждаш куче,за което да казвам, че е красиво?!
- ....
- Е, за какво друго бих могла да кажа, че е красиво?
- Момче, примерно?
Днес за поредна година с Ния се тормозехме с Американските щати. Този път не се опитвахме да ги изброим, а се опитвахме да ги познаем по съкращенията в един сайт за "намерете си дружката от гимназията, само изберете щат!" Отказахме се покрай Минесота и спора Мериленд с "Е" или с "А" се пише и дали има двойно "L". Maryland, за тези, които се интересуват.
- Ау, много те обичам!
- Моля?
- Шегувам се,бе, спокойно!
Тома е казал, че съм много красива. Ебаси кефа :РРРРР
сряда, 10 декември 2008 г.
Корпоративни уроци
Нямаше как да не ги открадна и да не си ги сваля и аз, много са добри, ама много :)
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът.Преди да е казала и една дума, той предлага:Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата
и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал.Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
-Кой беше? - попитал съпругът й.
-Боб - съседът - отговорила тя.
-Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата,той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно,докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре
ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията
си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" -скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да
се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф!И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места
след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото,без да прави нищо. Заекът го
попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука:За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
-Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига
енергия за да махам толкова силно с крила.
-Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни
и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.Не след дълго бил забелязан от фермера,който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв:когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука:Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал,отишъл при нея и предложил:
-Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.
Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва
с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
-Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо,той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението.Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: - Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука:Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.Мозъкът казал:"Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото." Краката казали:" Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска." Ръцете казали:"Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари." И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф.Всички части започнали да се смеят на идеята.Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали
в паника, а мозъкът изпаднал в треска.В края на краищата всички решили, че задникът
трябва да бъде шеф и нещата преминали.Всички части си вършели своята работа,
докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука:Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът.Преди да е казала и една дума, той предлага:Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата
и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал.Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
-Кой беше? - попитал съпругът й.
-Боб - съседът - отговорила тя.
-Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата,той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно,докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре
ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията
си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" -скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да
се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф!И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места
след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото,без да прави нищо. Заекът го
попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука:За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
-Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига
енергия за да махам толкова силно с крила.
-Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни
и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.Не след дълго бил забелязан от фермера,който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв:когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука:Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал,отишъл при нея и предложил:
-Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.
Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва
с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
-Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо,той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението.Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: - Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука:Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.Мозъкът казал:"Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото." Краката казали:" Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска." Ръцете казали:"Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари." И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф.Всички части започнали да се смеят на идеята.Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали
в паника, а мозъкът изпаднал в треска.В края на краищата всички решили, че задникът
трябва да бъде шеф и нещата преминали.Всички части си вършели своята работа,
докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука:Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много
неделя, 7 декември 2008 г.
Времегуб
- Представяш ли си какъв ужас?
- Да бе, да ти изтръпне опашката направо!
Скоро ще си напиша "Автобусните истории". Туткам се толкова много, защото исках да е само с наистина подочути неща в автобуса, а то. Глупост.Тъкмо щях да кажа, че вече не използвам градския транспорт, а на практика го използвам два пъти повече от преди. Странно е как понякога изключвам за подобни очеизвадни неща. Може би просто вече не чувам интересни истории в автобуса. Такива, които си струва да се разкажат. Разказите ми вече официално станаха 30. Много много съм горда със себе си. Скоро мога да отпразнувам някакъв своеобразен творчески юбилей. Събудих се в доста кофти настроение, а сега се усмихвам. Така става, когато говоря за разказите си. Рали вчера ме попита кога ще издавам. Кога ли? Първо трябва да ме публикуват в някое списание и да спечеля още 2-3 конкурса, за да си помисля за издаване. За което въобще и не мечтая, особено след като прочетох една статия, май беше на Богдан Русев, по въпроса за издаване и нужните 800 продадени копия от първата книга, за да се надяваш на втора. Май не беше статия. Така ми се ще да ги дам на баща ми да ги прочете,но съм си наложила някаква глупава мисъл, че в разказите ми има все странни неща, които ще го притеснят.А той ще ми направи? най-добрата критика.
След вчерашното посещение на "Панаир на книгата" си ошушках седмичния бюджет. Сега трябва да изкарам четири дни без да изхарча и лев.Два дни вече ги изкарах успешно, добре, че си готвихме и не ми се налагаше да давам пари, но ден трети и ден четвърти се падат осми и девети декември. Мечта. Ще живея нз изпарения до 17 декември, когато най-накрая ще си се прибера във Варна. Вече ми избиха чивиите тук. Гаден гаден град. И въпреки всичко три книжки, красота. Обичам, обичам, че имам още две.Аууу, всъщност и три други. Обичам обичам обичам!
Вчера почти успяхме да си поговорим със Стефан.Харесва ми темпото, с което се развиват нещата. Изгледахме си първи сезон на Smallville. Цял сезон разправяме колко е смотан сериала, колко е тъп и как може да е толкова лигав Кларк, и Лана да е такова леке и накрая!?
- Ооо, вижте Кларк! Обичаме го без горнище!Ау, този поглед.Аууу,дайте ми тухла! Вижте Лееееееекс! Ох,колко е хубав!Ела да те спася,Лекс!
И все в този тон. На десети започваме сезон втори и се чудя колко време ще го гледам преди да ми омръзне, защото наистина не вярвам, че бих го гледала осем сезона, както продължава и да си излиза.
Време за учене. Ох,имаме толкова неща да правим днес. И този осми декември вобще не ме ентусиазира о.О Нито се радвам за него,нито нищо. По-скоро се радвам, че ще изляза от София, ще се видя с братовчедка и ще се разходя малко. Че кокалите ми хванаха прах тук.
Време за учене, както казах.
- Да бе, да ти изтръпне опашката направо!
Скоро ще си напиша "Автобусните истории". Туткам се толкова много, защото исках да е само с наистина подочути неща в автобуса, а то. Глупост.Тъкмо щях да кажа, че вече не използвам градския транспорт, а на практика го използвам два пъти повече от преди. Странно е как понякога изключвам за подобни очеизвадни неща. Може би просто вече не чувам интересни истории в автобуса. Такива, които си струва да се разкажат. Разказите ми вече официално станаха 30. Много много съм горда със себе си. Скоро мога да отпразнувам някакъв своеобразен творчески юбилей. Събудих се в доста кофти настроение, а сега се усмихвам. Така става, когато говоря за разказите си. Рали вчера ме попита кога ще издавам. Кога ли? Първо трябва да ме публикуват в някое списание и да спечеля още 2-3 конкурса, за да си помисля за издаване. За което въобще и не мечтая, особено след като прочетох една статия, май беше на Богдан Русев, по въпроса за издаване и нужните 800 продадени копия от първата книга, за да се надяваш на втора. Май не беше статия. Така ми се ще да ги дам на баща ми да ги прочете,но съм си наложила някаква глупава мисъл, че в разказите ми има все странни неща, които ще го притеснят.А той ще ми направи? най-добрата критика.
След вчерашното посещение на "Панаир на книгата" си ошушках седмичния бюджет. Сега трябва да изкарам четири дни без да изхарча и лев.Два дни вече ги изкарах успешно, добре, че си готвихме и не ми се налагаше да давам пари, но ден трети и ден четвърти се падат осми и девети декември. Мечта. Ще живея нз изпарения до 17 декември, когато най-накрая ще си се прибера във Варна. Вече ми избиха чивиите тук. Гаден гаден град. И въпреки всичко три книжки, красота. Обичам, обичам, че имам още две.Аууу, всъщност и три други. Обичам обичам обичам!
Вчера почти успяхме да си поговорим със Стефан.Харесва ми темпото, с което се развиват нещата. Изгледахме си първи сезон на Smallville. Цял сезон разправяме колко е смотан сериала, колко е тъп и как може да е толкова лигав Кларк, и Лана да е такова леке и накрая!?
- Ооо, вижте Кларк! Обичаме го без горнище!Ау, този поглед.Аууу,дайте ми тухла! Вижте Лееееееекс! Ох,колко е хубав!Ела да те спася,Лекс!
И все в този тон. На десети започваме сезон втори и се чудя колко време ще го гледам преди да ми омръзне, защото наистина не вярвам, че бих го гледала осем сезона, както продължава и да си излиза.
Време за учене. Ох,имаме толкова неща да правим днес. И този осми декември вобще не ме ентусиазира о.О Нито се радвам за него,нито нищо. По-скоро се радвам, че ще изляза от София, ще се видя с братовчедка и ще се разходя малко. Че кокалите ми хванаха прах тук.
Време за учене, както казах.
четвъртък, 4 декември 2008 г.
Terry Williams - Sorry Baby
Някак си много подходяща се явява за случая.
Verse1
When we begin to play
We know it's a thing that's game
And we know at less
It's a lesson to learn from the past
Chorus
Now you know the truth
Is that I've never feel the same for you
I'm afraid for you
But really I was so confused
Sorry Baby
Verse2
What did it taste your lips
Where I hold you??????
But you game your love
Oh the love that you could keep
Chorus
Verse3
In your eyes I see
You're still in love with me
And I know it's so cruel
But you must???? the truth
Sorry Baby
Sorry Baby
Verse1
When we begin to play
We know it's a thing that's game
And we know at less
It's a lesson to learn from the past
Chorus
Now you know the truth
Is that I've never feel the same for you
I'm afraid for you
But really I was so confused
Sorry Baby
Verse2
What did it taste your lips
Where I hold you??????
But you game your love
Oh the love that you could keep
Chorus
Verse3
In your eyes I see
You're still in love with me
And I know it's so cruel
But you must???? the truth
Sorry Baby
Sorry Baby
понеделник, 1 декември 2008 г.
Открих, че имам слабост към бижута покрай бала. Тогава постоянно хвърчахме с майка ми наляво-надясно да разглежда тези бижута и онези. Лошото е, че развих слабост към скъпи италиански стоманени бижута. Като на Brosway например. Много са красиви и предполагам, че цената им е също така красива. Така и не се осмелих да вляза в магазина им в мола и да проверя колко струват. Глупаво, но факт. Притеснявам се да влизам в скъпи магазини. Най-вече заради отношението на продавачите. Очевидно е, че няма да купя нищо. Очевидно е, че е много гадно да работиш на процент и да ти влизат само ей-такива като мен, които не смеят да пипнат нищо,защото знаят, че не могат да си го позволят. Но мразя присмехулните им погледи и високомерното държание. Случвало се е с майка ми да влезем в магазин с намерението само да разгледаме и да си излезем със сметка за 70 лв. Окей, в тези бижутерийни магазини за 70 лв сигурно мога да си купя закопчалката на часовника (евентуално), но това не означава, че трябва да се държат така нагло. Пък и в крайна сметка щом те работят в тези магазини, означава, че също не могат да си позволят стоките, които продават.
Така че мили продавачи в скъпите магазини - бъдете мили с хората. Може и да си купим нещо някога.
Вярна на моята природа, първа потърсих Стефан. Цял ден чаках отговор на смса си и вечерта в десет, напълно отчаяна и ядосана му изтрих номера от телефонния указател. 20 секунди по-късно получих смс. Карма не ами чудо, (в това изречение трябва да се сложи запетайка, но много ме съмнява къде точно).И снощи се засякохме в скайп, поговорихме си, той се държеше мило и толкова. Днeс пак така. Та ще видя какво ще стане. Нещо напоследък доста ми поумря ентусиазмът към него. И Иво естествено. Но относно него се надявам скоро нещата да се променят.
Така че мили продавачи в скъпите магазини - бъдете мили с хората. Може и да си купим нещо някога.
Вярна на моята природа, първа потърсих Стефан. Цял ден чаках отговор на смса си и вечерта в десет, напълно отчаяна и ядосана му изтрих номера от телефонния указател. 20 секунди по-късно получих смс. Карма не ами чудо, (в това изречение трябва да се сложи запетайка, но много ме съмнява къде точно).И снощи се засякохме в скайп, поговорихме си, той се държеше мило и толкова. Днeс пак така. Та ще видя какво ще стане. Нещо напоследък доста ми поумря ентусиазмът към него. И Иво естествено. Но относно него се надявам скоро нещата да се променят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)