Открих, че имам слабост към бижута покрай бала. Тогава постоянно хвърчахме с майка ми наляво-надясно да разглежда тези бижута и онези. Лошото е, че развих слабост към скъпи италиански стоманени бижута. Като на Brosway например. Много са красиви и предполагам, че цената им е също така красива. Така и не се осмелих да вляза в магазина им в мола и да проверя колко струват. Глупаво, но факт. Притеснявам се да влизам в скъпи магазини. Най-вече заради отношението на продавачите. Очевидно е, че няма да купя нищо. Очевидно е, че е много гадно да работиш на процент и да ти влизат само ей-такива като мен, които не смеят да пипнат нищо,защото знаят, че не могат да си го позволят. Но мразя присмехулните им погледи и високомерното държание. Случвало се е с майка ми да влезем в магазин с намерението само да разгледаме и да си излезем със сметка за 70 лв. Окей, в тези бижутерийни магазини за 70 лв сигурно мога да си купя закопчалката на часовника (евентуално), но това не означава, че трябва да се държат така нагло. Пък и в крайна сметка щом те работят в тези магазини, означава, че също не могат да си позволят стоките, които продават.
Така че мили продавачи в скъпите магазини - бъдете мили с хората. Може и да си купим нещо някога.
Вярна на моята природа, първа потърсих Стефан. Цял ден чаках отговор на смса си и вечерта в десет, напълно отчаяна и ядосана му изтрих номера от телефонния указател. 20 секунди по-късно получих смс. Карма не ами чудо, (в това изречение трябва да се сложи запетайка, но много ме съмнява къде точно).И снощи се засякохме в скайп, поговорихме си, той се държеше мило и толкова. Днeс пак така. Та ще видя какво ще стане. Нещо напоследък доста ми поумря ентусиазмът към него. И Иво естествено. Но относно него се надявам скоро нещата да се променят.