Един човек бил направен от хартия.
Оженил се.
За кибритопродавачка.

Очаквало го
топло семейно щастие.

петър вортеп

- Гледай го, бе! Гледай го! Гледай колко е красив!
- Къде?!
- Пред теб!
- Ани, какво да гледам?!
- Мерцедеса! Така като гледаш, да виждаш куче,за което да казвам, че е красиво?!
- ....
- Е, за какво друго бих могла да кажа, че е красиво?
- Момче, примерно?

Днес за поредна година с Ния се тормозехме с Американските щати. Този път не се опитвахме да ги изброим, а се опитвахме да ги познаем по съкращенията в един сайт за "намерете си дружката от гимназията, само изберете щат!" Отказахме се покрай Минесота и спора Мериленд с "Е" или с "А" се пише и дали има двойно "L". Maryland, за тези, които се интересуват.

- Ау, много те обичам!
- Моля?
- Шегувам се,бе, спокойно!
Тома е казал, че съм много красива. Ебаси кефа :РРРРР

Варненските кифли са по-готини от софийските!

(който даже не си заслужават главната буква!Пропускаме правилото...)
История на икономическите теории:
- А сега, колеги да поговорим за икономиката в Древния Изток. Конфуций, ще се изненадате, също има нещо общо с икономиката - изненадохме се, госпожо професор, по-голяма глупост не можахте да кажете, толкова ли няма какво да ни кажете, че си изсмукахте от пръстите това? - та Конфуций...... и така, свършихме с Конфуций, да преминем сега към Омир и неговата "Илияда".
- Ъъъъ, Ани, Омир нали не беше китаец? - Boo.
- ...... - Ани.

Трябва да й призная, че е изключителна стане ли дума за обща култура. Втора като нея. Да не говорим за:
- Bookie, плувкините на синхронното плуване не могат ли без щипки за нос?
- Не, ще им текне кръв от носа!
- ????
- Ами нали е високо налягането в басейна, щото е дълбоко...
- ....

В Италия беше повече от прекрасно, но ще си запазя спомените за мен. Един обаче се откроява изключително ярко. Седим с майка ми в автобуса и възрастна двойка седи зад нас, (невероятни екземпляри!), в онзи момент още не бяхме сигурни, че са двойка и проведохме следния разговор:
- Мамо, тези двойка ли са?
- Двойка са сигурно, щом ядат кюфтета от една кутия.

Женската логика равна няма. Бих поразсъждавала малко върху гадната София, но сега ми е толкова хубаво във Варна и ми загарят пържолите, че не ми се занимава. Може би в неделя преди да си тръгна, ще я поплюя малко.
Лични софиянци ме посъветваха като не ми харесва София да си стоя на село. С най-голямо удоволствие, мерси, но изключителният ми университет, който ако се потрудя достатъчно, ще ме заведе в Италия, е в София. Така че "ще си ходя на селоту събота и неделя, да освобождавам София за истинските софиянци". Пфу.

Flashback

Лежим си кротко в палатките, сгушени тримата да не ни е чак толкова студено, когато някой срамежливо промуши глава и Гергана ентусиазирано го подкани:
- Влизай бе, остана малко Марто!
След което аз запях отново песничката, която Сашо ми каза:
- Пет километра пеш, без да спреш, без да ядеш! - а той се обади отвън и каза:
- Кви пет километра бе, вие сте в палатката! - Марто не спря да се опитва да ме научи да я пея правилно, какво да направя - малко съм глуха за мелодиите, странното е, че учителят по барабани постоянно ми повтаряше, че имам страшен слух. След пеенето Бу ни подкани:
- Хайде да си говорим за романтични неща! - на което аз отвърнах с:
- Да ви мирише на кисело зеле?
- Не, що?
- Май си подпалих гуменките! - дотук бяхме с романтичните неща.
Обхвана ме носталгия още преди да съм заминала. Ще ми липсват.