Лежим си кротко в палатките, сгушени тримата да не ни е чак толкова студено, когато някой срамежливо промуши глава и Гергана ентусиазирано го подкани:
- Влизай бе, остана малко Марто!
След което аз запях отново песничката, която Сашо ми каза:
- Пет километра пеш, без да спреш, без да ядеш! - а той се обади отвън и каза:
- Кви пет километра бе, вие сте в палатката! - Марто не спря да се опитва да ме научи да я пея правилно, какво да направя - малко съм глуха за мелодиите, странното е, че учителят по барабани постоянно ми повтаряше, че имам страшен слух. След пеенето Бу ни подкани:
- Хайде да си говорим за романтични неща! - на което аз отвърнах с:
- Да ви мирише на кисело зеле?
- Не, що?
- Май си подпалих гуменките! - дотук бяхме с романтичните неща.
Обхвана ме носталгия още преди да съм заминала. Ще ми липсват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар