Chu!

Решаваме кръстословица в "Основи на икономическите теории".
- Еврейска поппвеица с четири букви - Бу.
- Ищар - аз.
- Ама.... то не се събира! - Бу.
- "Щ" е една буква. - аз.
- .... - Бу.
Продължаваме да си решаваме кротко кръстословицата, по едно време чувам как момче на задната редица чете думите от кръстословицата и малко след това:
- Колежке, може ли кръстословицата да си препишем някои думи?
- Може, разбира се, заповядай. - тъкмо подавам кръстословицата и:
- ААааа,колежке, чакай, чакай, останаха ми само още две да препиша. - колежката отдясно.
От самата лекция записах точно три реда, затова и днес на контролното прочетох някои неща за пръв път. Симпатия.

Slave of my Mind каза: излизам само с момичета! не мога да си намеря точни момчета за компания...или ще ги изчукам всички,или ще изпедерастея. някак си везните се накланят към второто.

Тежка е съдбата на студентите, дошли в София от други градове. Освен сложната задача да си намерят приятели, трябва да се научат да си правят поне три вида сандвичи, да перат чорапи на ръка, да стават без мама да ги ръчка и да се научат да си правят месечен бюджет на парите, за да не карат две седмици с 20 лв.
Да не говорим, че тази промяна на ударенията ме побърква:
фермЕри, ФрансИс, ОливЕр, харАктерно, Остави,златО и пр.
А като чуя "Бате" вече и директно ми иде да прибегна към насилие. Неспасяемо тъпо обръщение >.<
о,изгледах си анимето - "Special A". Доста бързо при това. Трябва да си намеря друго подобно. Докато тръся, прочетох килограм shoujo manga, бях забравила защо точно не чета такива неща. Много зле. ама по-зле е, че ми харесва :р
Наместо това би трябвало да чета Катя Бекярова, но не би. И по социология трябва да погледна. Мъка,мъка...

Варненските кифли са по-готини от софийските!

(който даже не си заслужават главната буква!Пропускаме правилото...)
История на икономическите теории:
- А сега, колеги да поговорим за икономиката в Древния Изток. Конфуций, ще се изненадате, също има нещо общо с икономиката - изненадохме се, госпожо професор, по-голяма глупост не можахте да кажете, толкова ли няма какво да ни кажете, че си изсмукахте от пръстите това? - та Конфуций...... и така, свършихме с Конфуций, да преминем сега към Омир и неговата "Илияда".
- Ъъъъ, Ани, Омир нали не беше китаец? - Boo.
- ...... - Ани.

Трябва да й призная, че е изключителна стане ли дума за обща култура. Втора като нея. Да не говорим за:
- Bookie, плувкините на синхронното плуване не могат ли без щипки за нос?
- Не, ще им текне кръв от носа!
- ????
- Ами нали е високо налягането в басейна, щото е дълбоко...
- ....

В Италия беше повече от прекрасно, но ще си запазя спомените за мен. Един обаче се откроява изключително ярко. Седим с майка ми в автобуса и възрастна двойка седи зад нас, (невероятни екземпляри!), в онзи момент още не бяхме сигурни, че са двойка и проведохме следния разговор:
- Мамо, тези двойка ли са?
- Двойка са сигурно, щом ядат кюфтета от една кутия.

Женската логика равна няма. Бих поразсъждавала малко върху гадната София, но сега ми е толкова хубаво във Варна и ми загарят пържолите, че не ми се занимава. Може би в неделя преди да си тръгна, ще я поплюя малко.
Лични софиянци ме посъветваха като не ми харесва София да си стоя на село. С най-голямо удоволствие, мерси, но изключителният ми университет, който ако се потрудя достатъчно, ще ме заведе в Италия, е в София. Така че "ще си ходя на селоту събота и неделя, да освобождавам София за истинските софиянци". Пфу.

Льо Пътепис

Петък 5:30
Roaaaaaaaaaaar and then wake up.И после скоростно обличане,закуска,сгъване на пижамите и прибиране на четките за зъби и отпрашихме към софийското поле.По пътя установих,че седалката на новата кола на баща ми е по-длъжка и мога да седя със скръстени крака на нея.Дръпнахме поредният огромен разговор с баща ми като отново минахме всички теми от роклята и обувките ми през дупките по пътищата до древногръцките философи и признанието на баща ми защо се е омъжил за майка ми.Да знаете, странно е о.0 В смисъл ... ае, странно е.И после в София.

Люлюлюлю
Беше ебаси кефа.Първо среща с Крис.Тя закъсня с очарователните 45 минути.Не, не измръзах от студ.Не,не си смених два пъти мястото. Не,не ми протече носът. Не,не скучах. Ама въобще! И тя дойде :) Без мангата и без яке. Беше с някакво мизерно тънко горнище. Аз бях с дънково яке, горницата ми на сърчица (<333),>.< И обиколихме Сити Сентър. Ядох,а тя ме гледаше. И клюкарихме. Мале, колко клюкарихме само! Беше супер яко. Държа да отбележа, че с Крис е много яко да се клюкари по няколко причини: а) тя е един от малкото хора, които от самото начало ми свикват на стила на говорене - т.е. аз говоря за едно основно нещо и правя десет препратки към десет други истории,тя ги слуша и после се връщаме на основното нещо без някоя от нас да се е объркала. Пич ;) б) много я бива да усеща нещата, за които ми се клюкари - я,кажи сега какво прави Иво.... ; в) самата тя разказва супер интересно и е забавна; г) знае достатъчно клюки за достатъчно хора. И след като се наобядвах отидохме до кафенето,в което ни сервираха девойки, облечени като гейши - КУУЛ,бейбе! Решихме,че ако ме приемат, ще отидем поне веднъж да се наплюскаме със суши там.Имаше освен суши и суши-нигири и още хиляда сушита. Та пихме капучино. И двете, тя също знае какво да пие. Обади ни се Тошо, извикахме го. Аз си пренесох всичките й (точно 4) картинки на тела. И бяха супер яки. Тошо дойде. Изпишкахме се всички без Крис,която си умираше от кеф на огледалата в тоалетната на мола *giggles* и после отидохме в "Неделя". Където много успешно си забравих книжката с темите по литература. Добре,че се туткахме на входа да се изпращаме с Крис,че иначе щях да остана без книжка :Р После с Тошо поехме към моето "Уго". Гушихме се с Неди.АААААААААААААА,обичам го {} много много много много много, ужасно много! И ми показа oh-so-NOT-cool baggie. Моята е по-хубава,сори. И там, поговорихме малко. Ивет установи,че отдавна не сме се виждали :Р А с Габ въобще не можахме да говорим, срамота! После отидох на другата маса,където се запознах с Марина - много беше симпатична между другото и миличка. И после беше време да си тръгвам. Сбогувам се с всички,гуш-гуш и си тръгвам,чува се: "Аниии,книжката!" Тая книжка хич не я искам на подсъзнателно ниво май :р Срещнахме се с татко и бум в Хеликон. Излязох си с книжка, спазих си обичая. НЕВЕРОЯТНА книга между другото - "Чупливи неща" ,Нийл Геймън. Ега ти страхотните разкази и чудото. Направо не мога да й се нарадвам. На сутринта истерично пристигане до УНСС и после на тагъдък към Варна. По пътя спряхме на една бензиностанция,където измих предното стъкло на колата с чар :р татко казва:
- Измий стъклото.
- А,ще го мия. Ще го измие някой от бензиностанцията.
- Да бе,ще го измие. - влиза той в магазина и аз тръгвам към гъбата,вземам си я и обратно към колата и на половината път:
- Ама,изчакайте,аз ще ви измия стъклото - един сладур ми махва.
- Ок,супер. - връщам гъбата и си сядам в колата.Идва татко:
- Тате,я виж как хубави измих стъклото.
- Леле,то все едно няма стъкло.
- Аха,с чар всичко става.
- Какъв чар,бе?
- Ми.. историята накратко
- ее,защо и моят чар не работи така? - и се посмяхме после заедно.
Забравих да отбележа изключителната бележка, поставена в една бензиностанция на отиване за София:
"Уважаеми клиенти,
независимо от поставените цели и постигнатите резултати,
Моля, пускайте водата.
Ако постигнатите резултати надминават
вашите очаквания,
Моля, използвайте четката."
Прочетох го два пъти,докато го схвана, после много се смях. И си го преписах на тоалетна хартия с откраднат химикал, защото телефонът не беше в мен да го снимам. Бензиностанцията получава шестица за оригиналност :Р
На изпита изкарах 4,98. Не е много,ама за човек,непипнал нищо, си е супер :)