Първо си мислех, че е роман. Бях убедена, че е роман, докато не стигнах до 88 стр. и първата новела - "Мечтателката от Остенде" свърши. Реакцията ми буквално беше "Ъ?!". Бях се настроила за нещо действително дълго и краят определено ме свари неподготвена. Предполагам и точно поради тази причина разказът не ми допадна толкова. Иначе ако трябва да съм обективна - историята беше красива и приятна по онзи кротък начин,по който Ерик-Емануел Шмит умее да разказва. Имам намерение да я прочета още веднъж, за да видя дали ще ми се промени първото впечатление.
Втората история "Съвършеното убийство" и третата "Да оздравееш"" определено са ми фаворити. Особено третата, беше толкова прекрасна история, толкова хубаво написана, развитието на главната героиня, въпреки че беше изключително, не се случваше по клиширания "Край!От утре съм друга" начин, а кротко, спокойно и постепенно и звучеше в пъти по-реалистично и постижимо от другите. Наистина много ме разчувства и даже накрая преглътнах трудно една заседнала в гърлото ми буца. Четвъртата и петата история сякаш бяха за пълнеж. Особено петата, имам чувството, че я бяха сложили, колкото да увеличат страниците с още 10-ина. Може и да преувеличавам, но наистина ми се стори излишна, а самият сюжет също не ме впечатли.