''Някога бил ли си влюбен? Ужасно е, нали?Построяваш си всички тези прегради,за да не те нарани никой, и тогава един човек,не по-различен от
другите хора,влиза в глупавия ти живот... Даваш му част от
теб. Той не я е искал. Един ден е направил нещо глупаво, като да те
целуне или да ти се усмихне и животът ти вече не е твой.Любовта се промъква в теб,прояжда те и те оставя да плачеш сам в мрака.Нещо толкова просто като "Може би трябва да си останем приятели" се превръща в парче стъкло, което си проправя път към сърцето ти.. и боли."
Това е толкова хубаво...
И толкова ми напомня на "500 dates with Summer". Ети, трябва да гледаш този филм ;)

Because working with teenage girls for the past two years has helped remind me how everything matters so much when you are sixteen years old. A whispered secret is an opera. A one-word text is epic. A dirty look is drama, drama, draaamaaa. Every minute of every day is so intense in a way that fades with time. I knew for sure that I had gotten really fucking old when thinking about all those vitally important issues from my sophomore year only made me embarassed for my former self.
Perfect Fifths, Meghan McCafferty
Обичам тази книга :)

A body in motion. A body at rest. Forces coming together - CRASH! - in an instant. Energy spent, energy exchanged, and energy conserved. Jutting elbows, bared teeth. Elastic arms, slack mouths. To every action there is an equal but opposite reaction. This woman and this man, a living demonstration of Newton's Third Law.

Обичам да чета Джесика.

The ties that binds us are sometimes impossible to explain. They connect us even after it seems like the ties should be broken. Some bonds defy distance and time and logic; Because some ties are simply... meant to be.
Обичам "Анатомията на Грей", "прощава" ми толкова прегрешения.

Добрите момичета са за добрите момчета. Лошите момчета са за тормозене.
Каза Роси и ме спаси от двуседмично блъскане на главата.

По-здравословно е да приписваш качества на хората, отколкото да признаваш недостатъците си.

Допадаха ми непознати къщи, бани с настилка в черно и бяло, големи прозорци и повелителни младежи.

Здравият разум се състои в това да оставиш нещата да се развиват или да не се развиват. Не бива винаги да разчепкваш, а да бъдеш спокоен, храбър.

Човек обича да са весели хората, на които причинява болка. Така е по-малко затормозяващо.

Франсоаз Саган, "Усмивка почти"

Симпатична книжка, беше ми много приятно да я прочета.

И за край малко Пруст :)

Голяма рядкост е едно щастие да кацне тъкмо върху желанието, което го е призовало.