Да си поговорим за романтика...
Аз не съм романтичен човек, поне с това убеждение живея. Не се умилявах, когато Георги, полуразплакан, ми пееше "You're beautiful" на как-му-беше-името, докато ме гледаше в очите или ми шепнеше "Обичам те" без да спира в продължение на десетина минути. Не, всъщност си мислех "Не му се смей на момчето, то е такова". Може и да звучи прекалено грубо, но факт. Не се трогвах и не се умилявах. Може и да е било, защото не бях влюбена в него. Но за сметка на това гледам почти всички бози, които замунда ми предлага, а те са много. Е, избягвам недоразумения като "Тя не ми е по джоба", уникално тъп филм, честно. Не си струва дори да си намалявате рейтинга, за да го изтеглите :Р
И се чудя дали романтичността не се отключва само при определени хора или в определени моменти? Защото има един, с когото розите, песента и повтарянето на "Обичам те", ще ми понесе доста добре и ще ме умили. А може би не? Може и просто да се навивам, както съм си навила, че той е Той за този етап от живота ми.
Май е време да си намеря нов Той и да отключа здравословната романтика в себе си, за да не си задоволявам скромните романтични нужди с разни бози. А може и просто фотографската романтика да свърши работа? Поне няма да ме разочарова толкова.
Отивам да си гледам Стефи и да точа лиги :)