Мислех си, че егоизмът е един от най-силните човешки пориви. Не познавам много хора, които са постигнали смирение - не само на моята възраст, ами на която и да е. И не показно, а искрено смирение - вътре в душата си и само за тях си. И тази вечер си помислих какво се случва, когато двама души със силно егоистично чувство се сблъскат, звучи глупаво, но сблъскат егоизмите си. Когато единият има нужда от другия, за да заздрави отворените рани и да ги превърне в сърдечен спомен, а другият има нужда да отхвърли всички и да остане сам, за да заздрави своите рани. Кой е по-егоистичен - този, който изисква или този, който отхвърля. И кой би проявил смирение, ако всеки път когато го пожелае, раните се отварят още по-силно и егоизмът отново надделява?