Писна ми да гледам онова ентри, време е да сменим "изгледа".
Май единственото интересно нещо, което се случи напоследък е фактът, че най-накрая се види краят на "Писателката", след което ще дойде трудната част. Да я редактирам, принтирам, подвържа представително и да я изпратя на Александър Секулов или да събера смелост и да му я занеса лично... Чудна работа ще е. След като я завърша, това ще ми е най-близкото нещо до роман, което съм писала през живота си. Вече нямам търпение да я завърша и да я видя колко страници излиза общо.
Писането е хубаво нещо. Моят начин да медитирам.