Yada,yadaaa

Стефан №2 доста упорито ме кани на клуб за Хелоуйин. Стефан №1 ме покани на среща в четвъртък. Иво да се радва на Алекс. Бих се пробвала с Васил, с който ще ми е най-добре, но той е малко по-сложен, а и се оказа, че сега е в процес на избиране на девойка, та по-добре да не се бутам там.
Няма да се занимавам повече с Иво. Ще ми е само приятел. Васил каза - не бъди толкова лесна. Ми няма да съм! Но ще му сготвя, за да види колко вкусно готвя. Момичетата вече се убедиха :))))
Лошо,лошо. Васко току-що каза - а какво, ако ти си едно от момичетата, от които си избирам?
А сега,де?

Разговор с мама:
- ...та той ме покани у тях нали и настоя веднъж. Как мислиш, имал ли е мераци?
- Ми не,маме. Надали.
- Еееех, жалко!
- Нищо, маме. Все и теб ще те огрее един ден!
Мама е пич. Отново. Ама много пич.

Както и братовчедка ми впрочем.Седи девойката на вътрешното място в автобус. До нея някаква тъпа разкрачена кифла:
- Извинявай, може ли да мина?
- Ми минавай,де. Кой ти пречи? - минава братовчедка ми, но я забърсва с крак без да иска, при което тъпата кифла:
- Абе ееей,какво правиш, бееее? Я внимавай повече!
- А ти, ако обичаш, си затвори краката, сигурно отдавна не си го правила.
Стил,бейби. Стил!!!

Who's your momma?

Снощи вкъщи се разрази женски бой, който започна по почти нормален начин. (предварително искам да кажа, че Робърт е приятелят на румънеца, с когото се запознахме на последния ми работен ден и когато дойдоха нашите да си ме приберат, Робърт дойде да ме пита до колко работя. Мама го видя отдлеч и за нещастие го хареса.):
- Ау,маме, какво правиш?
- Ми нищо, мамо.
- Аааа, пред компютъра седиш. С Роби говориш ли си?
- Не, мамо, не си.
- Защо бе, маме. Той не те ли е търсил.
- Не, мамо, не ме е.
- Ееее ми, така е, като се правиш на интересна!
- Мамо, искаш ли да те запозная с Роби? Все пак е добре бъдещият ти зет да е разменил дума-две с тъща си.
- За кво ми е да говоря с него? Ти трябва да говориш с него. Миличката ми, колко си зле...
- Аз ли съм зле бе,мамо! (държа да отбележа, че точно тук ме хвърли в тъч)
- Ти,ти... ех, дай да видя дали те е търсил.
- Не може.
- А,не може. Може,може!
- Не може!
- Моооооже, мооооооже. - тук вече се боричкахме за мишката, когато тя най-нечестно ми избута стола на колела и аз го последвах. - Ау,маме, виж тука натиснах нещо. - Добре,че беше извън линия, защото тя му беше звъннала.
- Мамооооооооо!
- Няма мамо! Много си задръстена, да знаеш!
- А, мерси. Спри звъненето.
- Няма,няма!
- Мамо бе! Ще мe помисли за някоя луда. Спри го!
- Няма,няма.А то спря да звъни.
- Ами програмата е умна, като не вдига дълго време и спира да звъни.
- Е, тогава ще му звъннем отново.
- Мамооооо!
- Милата ми, колко си задръстена само... - и така половин час борба за скайпа и правото да управлявам мишката.
Обичам майка си. Тя е най-готината.