Харесвам го, не го харесвам.
Искам да спя с него, не искам да спя с него.
Искам го за гадже, не го искам.
Възбужда ме, не го трая.
Писна ми!!!
Кога ще порастна?! Кога ще го преодолея този сковаващ страх?! Тази тъпа "травма"?! Кога ще започна да се държа нормално?! Кога няма да потръпвам, когато момче ме прегърне изненадващо и няма да се дърпам, когато посегне да ме целуне?! Кога, мамка му, ще спра да се плаша?!
Баси, наистина ми трябва психолог. Инак ще си остана такава до незнамсикогаси!
Искам да си отида в стаята, да си пусна музика на рипийт и да си се наплача като хората, ама не можеееее. Защото Бу ще скочи да ме пита какво ми е, Ния ще скочи да ме пита какво ми е. И аз какво ще им кажа? Ми такава съм си от малка. По-скоро от петгодишна.
Йей, да живее! Стресирана съм >.<
И искам да се върна във Варна. Вкъщи, в моята си стая. Тази София ми бърка навсякъде. Да ме пита човек кой ме би по главата да дойда тук?! Ама не можее. И това не може. Дадоха ни 10 000 контролни за следващия месец и половина и трябва да се учи. Така, така. Гнус, гнус!
Няма коментари:
Публикуване на коментар