Току-що изгледах "Силвия" / "Sylvia".
Не знам до колко сте запознати (о, мои евентуални читатели :Р) със световната поезия от 20-и век, но има бая какво да се прочете и разгледа от нея. Било си е нещо като мини Ренесанс. Силвия Плат е една от най-силно повлиялите на поезията жени по онова време. Двамата с Тед Хюз, също много известен поет, са били изключително популярна двойка в Англия през 60-те. Примерно нещо като Бранджелина, само дето са имали само две дечица. Казват, че любовта им е била като на Франсис Скот Фитцджералд и Зелда. С едната разлика, че Франсис и Зелда са останали заедно почти до смъртта си, а Тед е хойкал, колкото може, докато е бил със Силвия. Основната причина за разрива между тях е било несекващото вдъхновение на Хюз, за което Силвия силно е завиждала. Още с първата си стихосбирка той печели награди и публика, а нейната първа книга е подмината от критиката с пренебрежение. Тед се опиянява от внимание, алкохол и жени, докато Силвия стои сама и депресирана вкъщи да гледа децата и да не пише.
Филмът проследява историята и по-нататък, но ако някой реши да го гледа, няма да развалям удоволствието от края. Два неща ми направиха впечатление - през целия филм въобще не я видях тази ГОЛЯМА любов, дето са имали. Имаше около десет минути семейно щастие и после още час и половина драми, скандали, подозрения и болка. Което беше жалко, защото така към края на филма, не успях да приема насериозно думите на общия им приятел, който казва:
"Вие се разбирате толкова добре, че други само биха мечтали за това"...
Мечтая да ви разбера и аз така добре, наистина. И другото - Силвия страда от депресия почти през целия си живот и най-вече, след като се жени за Тед Хюз, защото не може да пише. Когато отворих уикипедия, видях, че има издадени 15 книги без сборните. Да ти имам "неможенето да пишеш". А за да илюстрирам все пак, колко е била депресирана, ще цитирам нещо нейно, което напоследък цитирам навсякъде:
"It was comforting to know I had fallen and could fall no farther."
Да, като изключим двете смешни забележки, филмът е изключително добър и си заслужава гледането. Не само заради общата култура, но и защото Гуинет Полтроу и Даниъл Крейг са просто невероятни в ролите си.
П.П. Да не говорим колко често го дават гол, а той е толкова хубав гол <3
2 коментара:
Гледах го преди няколко месеца и направо си изпаднах в депресия и аз :D Особено като прочетох "Стъкленият похлупак" - нещо страшно беше. :D Но филмът е направен добре, признавам. И двамата са много големи!
"Стъкленият похлупак" мисля, че ще ми хареса повече от "Ариел", много трудно усещам поезията, освен ако не е Къмингс. И да, Даниел Крейг чак ме изненада колко добре се справя, аз съм му фенка от Бонд, където да си признаем, не са нужни много актьорски качества, и изобщо не очаквах че си го бива и в сериозни филми :)
Публикуване на коментар