Пише ми се :)
Но пък ми писна да пиша за мъже, затовааа мога да говоря за нещо друго, почти съм сигурна, че мога. И освен за мъже, съм много добра в разказването на странните случки, които постоянно ми се случват:
Седим си с Ети в Борисовата с две неотворени Съмърсби-та и страдаме, че сме сакати при отварянето им. И след неуспешният опит на Ети да ни отвори пиенето, беше мой ред да търся отваряч. В случая две момчета на най-близката пейка. Тъкмо се приближавам до тях и единият ме поглежда и :
 - Оооо, човееееек, как сииии, дай пет! - давам недоумяващо пет, защото все пак трябва да ми отвори бирите, но той продължава. - Помниш ли ме от оная вечер?
- Аааа, май бъркаш човека.
- Не, не, теб човек не може да те обърка. Ама ти беше мега пияна и сигурно заради това не помниш.
/И тук всичките ми приятели реагираха с "Леле, човек, толкова ли си била пияна?" вместо логичното "Леле, човек, тоя яко се е припознал."/
- Тиии наистина бъркаш човека. Ама в името на доброто старо време, я ми отвори тия две бутилки, ако обичаш.
Върнах се при Ети с отворени бутилки :Р
* * *
Час по-късно дойдоха три момчета и седнаха при нас с обяснението:
"Ми ние ви видяхме, че сте две и решихме да дойдем при вас да ви правим компания. Ама ако слушате чалга, ще си ходим." или нещо подобно. Имахме някакви смесени чувства по отношение на това дали да не ги разкараме, но след като Ети храбро изгони най-малкия (и най-дразнещо загубения) от тримата, си изкарахме приятен следобед и даже накрая си разменихме скайповете. Уууууу!
* * *
Вървим си с Иво и си говорим за всичко, и той ме пита:
 - Ани, ти знаеш ли Кольо? - Кольо /Call-Yo/ е почти смешната и почти незаконна реклама на Виваком в отговор на Мтелския Боб.
 - Ми знам го,да.
- Ааа, ами аз го познавам.... А, Кольо,бе! - и буквално Кольо ни се изпречи на пътя както си търсихме място в градинката на Народния. Кольо се оказа Николай от Натфиз, леко изтърван и много весел.
* * *
И като е тръгнало на запознаване, не че е нещо изключително, но вчера ходих на гости на Буки и като помолих портиера да ми отвори вратата, той се наведе напред и измуча едно полу-изненадано, полу-одобрително:
 - Ооооооооо! - и ме пусна да вляза :)